Решение № 13587 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2015 г.

ВАСVI отделение14.12.2015 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № СД-02-1/14.08.2015 г. на Министъра на правосъдието с което на МАРИЯНА КОСТОВА ВАСИЛЕВА - държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Хасково е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ "забележка". Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението му по реда на чл. 138, ал. 1 АПК до страните.

Мотиви

Решение № 13587 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета раздел I "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Марияна Костова Василева с адрес гр. Хасково в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Хасково срещу заповед № СД-02-1/14.08.2015 г. на Министъра на правосъдието с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК. Ответникът, Министърът на правосъдието чрез процесуални представители юрисконсулти Димов и Кожухаров вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доводите на страните и изискванията на закона констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред министъра на правосъдието е образувано по предложение на административен ръководител председател на Районен съд гр. Хасково за извършване на проверка по движението на изпълнително дело № 20135640400399 по описа на съдебно изпълнителна служба /СИС/ при РС Хасково, заповед № ЛС-И-1091/24.10.2014 г. на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и предложение по чл. 312, ал. 2 от ЗСВ от Главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието рег. № 11-00-863/19.01.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител. В образуваното дисциплинарно производство е установено, че при образуването и извършването на действията по изпълнителното дело държавният съдебен изпълнител е допуснал нарушения на чл. 426 - чл. 431 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 307, ал. 3 съставляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ. Тези нарушения се изразяват в това, че при образуване на изпълнителното дело съдия изпълнителят - настоящият жалбоподател не установил легитимацията на страните и не изискал доказателства във връзка с тази легитимация както и при извършването на действия по отношение на имуществото на длъжника били допуснати нарушения на закона увреждащи престижа на съдебната власт. Констатациите в дисциплинарното производство респективно в обжалваната заповед съдът приема за недоказани тъй като от доказателствата по делото се установява, че образуването на изпълнителното производството и извършването на действията по него отговарят на материалните норми уреждащи това производство. Приложените доказателства в изпълнителното дело установяват легитимацията на страните по несъмнен начин. На следващо място се установява, че при извършването на насрочения на 20.03.2014 г. опис на движими вещи собственост на дружестовото длъжник също са спазени законовите изисквания и не са причинени на длъжника и семейството му неудобства повече от необходимото за целта на производството по принудително изпълнение. Започването на принудителното изпълнение е по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение като в молбата си взискателят посочва и начина на изпълнение, като може да посочва различни начини в течение на производството или да ги съчетава едновременно. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква документи. Съдебният изпълнител има правомощията по чл. 431 ГПК които се изразяват в това да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения и да иска съдействие за изпълнение на функциите си от полицейските органи или кмета на общината които са длъжни да му го окажат. От доказателствата по изпълнителното дело не се установяват действия на държавния съдебен изпълнител които да са извън правомощията му дадени от закона и които да са насочени към цели и резултат извън посочения в закона и са извън предмета на изпълнителното дело, който е да бъде удовлетворен интереса на взискателя. Сочените в дисциплинарното производство нарушения не се подкрепят от доказателствата по делото, а установените от жалбоподателя действия на длъжника с оглед на данните по делото са израз на поведение с което се цели да се осуети принудителното изпълнение, а не съдействие за постигане на резултата от него. Ето защо доколкото в правомощията на съдебният изпълнител се включват и елементите на принуда която се упражнява в рамките на закона, то в настоящият случай не се установява излизане извън пределите на тази принуда, което да бъде квалифицирано като нарушение на служебни задължения, нарушаващи престижа на съдебната власт или нарушаване на нормите на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. При тези констатации заповедта е издадена при порок съставляващ отменително основание - нарушение на матеирално правни разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК и като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд шесто отделение

Цитирани разпоредби

2