Решение № 12293 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2020 г.

Решение № 12293 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП против решение № 300/14.01.2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5842/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221018001261-091-001 от 09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 399/08.03.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25068, 90 лв, ведно с лихви в размер на 1759, 34 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт, или връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Стройком Г и В" ООД, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт №Р-22221018001261-091-001 от 09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 399/08.03.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25068, 90 лева, ведно с лихви в размер на 1759, 34 лв. Корекцията произтича от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДС по 17 фактури, издадени от "Д. -Арт дизайн" ЕООД за данъчни периоди м. 11.2017 г., м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е незаконосъобразен. Съдът е достигнал до извод, че нито в РД, нито в РА, нито в Решението на горестоящия административен орган се съдържат констатации, че въз основа на обективни данни задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на данъчен кредит е част от данъчна измама. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав на ВАС намира ревизионния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на стоки – строителни материали, издадени от "Д. - Арт дизайн" ЕООД. Приложените приемо-предавателни протоколи не съдържат дата и място на предаване на стоката, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките- тръби, пластмасова дограма, бетонови корита, окачени тавани и т. н., които поради съответното си количество изискват специализиран транспорт. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за доставка на услуги – направа на преградни стени, издадена от "Д. -Арт дизайн" ЕООД. Представеният протокол Обр. 19 не е подкрепен с други съпътстващи доказателства. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока и услуга от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Обжалваното съдебно решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на "Стройком Г и В" ООД срещу РА. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед основателността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнграждение в размер 1 334 лв. за всяка инстанция на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и разноски за държавна такса в размер на 214, 62 лв. или общо разноски за двете инстанции в размер на 2882, 62 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение