Решение № 278 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2011 г.

Решение № 278 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Антоанета Йорданова Пакова, гр. Пловдив, чрез упълномощения адв. Христо Даскалов, срещу решение № 10447 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 10549 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, представляващи касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се поддържа искане за отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Министерството на образованието, младежта и науката, чрез юрк. Мария Болашъкова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител юрк. Бозева, също заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Антоанета Йорданова Пакова, гр. Пловдив, против решение № 170 от 22.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Министерството на образованието, младежта и науката, като е прието за установено, че по отношение на Пакова не е извършен акт на дискриминация на основата на признак "лично положение" от Министерството чрез отказ да се индексира основното й възнаграждение след завръщане на работа поради ползване на отпуск за отглеждане на внуче. Решението на тричленния състав е мотивирано с правилното тълкуване, което е дала КЗД, на разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Постановление № 49/2009 г. Приел е за безспорен факта, че Пакова като държавен служител е ползвала отпуск на основание чл. 63 ЗДСл. във вр. с чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда в качеството си на родител на майка, която има право на отпуск за отглеждане на дете. След завръщането й от отпуск, основаното й месечно възнаграждение не е било индексирано по начин, идентичен с този на останалите държавни служители. Тричленният състав е приел, че фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и сочи безусловно, че жалбоподателката не попада в хипотезата на чл. 163, ал. 8 КТ и не може да се ползва от правата по чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Извел е извод, че по отношение на Пакова не е осъществена дискриминация от МОМН. Решението на Върховния административен съд - седмо отделение, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация след завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент. Но както правилно е приел тричленният състав, задължението за работодателя е ограничено само до майката и бащата на детето. То не е относимо за другите лица, на които законодателят е разрешил ползването на отпуск за отглеждане на дете - родители на майката и на бащата на детето, чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда. За да се приеме, че от страна на министерството е осъществен акт на дискриминация, е необходимо да се установи, че касаторката е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай не може да се приеме, че Пакова е дискриминирана при упражняване правото й на труд поради неиндексиране на заплатата й след завръщане на работа със съответния на останалите служители процент. В тази връзка съдът правилно е приел, че Пакова не е от кръга лица, ползващи се от специалната законова закрила. След като създаденият различен правен режим спрямо двете групи лица, ползващи отпуск за отглеждане на дете, произтича от дадената в закона уредба, преценката дали с нея се нарушават конституционно гарантирани права на страните чрез поставянето им в неравностойно правно положение, не е предоставена както на административния орган, така и на съда в производството по обжалване на оспорения административен акт. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че не е налице дискриминация по признак "лично положение". Безспорно е установено, че по отношение на касационната жалбоподателка не са налице изискванията на чл. 14, ал. 4 от ЗЗДискр. за индексиране на заплатата след връщане на работа. Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗЗДискр. се индексират заплатите в случаите на чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Чл. 13, ал. 3 има предвид освен майката и лицето по чл. 163, ал. 8 от КТ, а това е бащата на детето. Така цитираната нормативна уредба по несъмнен начин сочи, че законодателят е въвел различен режим за родителите на децата, респ. осиновителите, и за родителите на майката и на бащата на децата. Изводът на съда, че жалбоподателката е баба на детето и не попада сред кръга на лицата, чиито заплати се индексират след връщане от отпуск за гледане на дете, е правилен. Дискриминация по признак "лично положение" е забранена, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Но след като в случая не е установено, че касаторката е била третирана по-неблагоприятно на основата на този признак, правилно и обосновано тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата срещу атакуваното решение на КЗД. Тричленният състав на ВАС, след изчерпателен правен анализ на относимите за настоящото производство правни норми във връзка с установените факти, е извел обоснования извод за законосъобразност на оспореното решение на комисията, поради което обжалваният съдебен акт е правилен. Пред настоящата инстанция касаторката не опровергава извода на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на оспореното решение на комисията. Повторно се излагат същите доводи, които са изложени пред първоинстанционния съд и обсъдени с наложени обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия петчленен състав. Материалният закон правилно е приложен и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Предвид изричната претенция на процесуалния представител на единия от ответниците - КЗД, за присъждане на разноски, заявена своевременно в процеса и изхода на същия, на основание чл. 143 от АПК касационната жалбоподателка Антоанета Пакова следва да бъде осъдена да заплати на комисията направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съгласно чл. 8 и 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски от МОМН не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.