Решение № 16819 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2019 г.

Решение № 16819 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Даскалова срещу Решение № 4158 от 20.03.2019 г. по адм. дело № 8509/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата ? срещу Решение по т. 2 от Протокол № 14 от 23.05.2018 г. от заседанието на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по дисциплинарно дело № 10 по описа за 2017 г., с което ? е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ във вр. с чл. 4.4, чл. 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), както и специфичното правило за етично поведение на административни ръководители с оглед заеманата ръководна длъжност по чл. 8.6 от същия кодекс. В касационната жалба има оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател решението е постановено в нарушение на принципа за безпристрастност по чл. 10 от АПК, тъй като председателят на съдебния състав е участвал в решаването на адм. дело № 12263/2017 г. и е следвало да се отведе по свой почин. Твърди, че мотивите на съда са бланкетни и неясни и не са обсъдени всички оплаквания на жалбоподателя. Иска решението да бъде отменено, като съдът постанови ново по съществото на спора, с което решението на ПК на ВСС бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, представя писмен отговор за неоснователност на жалбата. Ответникът по касационната жалба – Главният прокурор на Република България, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е Решение по т. 2 от Протокол № 14 от 23.05.2018 г. от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 10 по описа за 2017 г., с което на М. Даскалова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ във вр. с чл. 4.4, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и специфичното правило за етично поведение на административни ръководители с оглед заеманата ръководна длъжност по чл. 8.6 от същия кодекс. Съдът е приел от фактическа страна, че М. Даскалова е осъществила описаните в решението на ПК на ВСС действия: посещение в извънработно време на 15.12.2016 г. в сградата на 01 РУ на МВР – гр. Варна; прекъсването на провеждания от разследващ полицай С. Жекова и младши прокурор Щ. Димитров разпит на М. Божкова в качеството на свидетел по досъдебно производство; присъствието при провеждането на този разпит и непосредственото участие в него, без да е поискала присъствието и участието да бъдат отразени в съставения протокол; изявлението към свидетеля, че подаването на жалба в полицията не е толкова подходяща постъпка, отколкото защитата по Закона за защита от домашно насилие; отправеното косвено послание към пострадалата Божкова да се съобрази с това, че лицето, срещу което се води досъдебното производство – В. Ковачев може да упражни насилие спрямо нея, тъй като е достатъчно опасен човек и може да я направи/залепи като "гербова марка", повишаването на тон към свидетеля; разпореждането, отправено от М. Даскалова и Ц. Гетова, към наблюдаващия прокурор и към разследващия полицай да прекъснат следственото действие и да напуснат кабинета, в който се провежда разпитът. От правна страна съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че поведението на магистрата, който към момента извършване на дисциплинарното нарушение заема длъжността заместник на административния ръководител – заместник районен прокурор на Районна прокуратура – Варна, е несъвместимо с правилата по чл. 4.4, чл. 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 и специфичното правило за етично поведение на административни ръководители по чл. 8.6 от КЕПБМ. Съдът е констатирал, че при образуване на дисциплинарното производство са спазени сроковете по чл. 310 от ЗСВ, а при провеждането му не са допуснати нарушения, които да засягат правото на защита на магистрата. Съдът е преценил, че дисциплинарното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ и дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е определено по вид и срок в съответствие с чл. 309 от ЗСВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването, че по отношение на председателя на тричленния съдебен състав, постановил обжалваното решение, е било налице основание за отвод. В случая не е изпълнена хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, тъй като адм. дело № 12263/2017 г. по описа на ВАС, в чието решаване е взел участие съдия Любомир Гайдов, макар и да е образувано по жалба на същото лице, жалбата е подадена срещу друг акт на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет – решение по т. 1 от Протокол № 32 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2017 г., с което е наложено на М. Даскалова – заместник на административен ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност "заместник на административния ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура Варна" за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във вр. с т. 5.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт и по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено нарушение поради необсъждане на възражението за изтекъл срок за образуване на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 310, ал. 1 ЗСВ, дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Въз основа на доказателствата по делото съдът правилно е установил, че действията на Даскалова, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарно нарушение, са извършени на 15.12.2016 г., а дисциплинарното производство е образувано на 05.04.2017 г., т. е. след период, по-кратък от 6 месеца от извършване на нарушението. Съдът действително няма установявания по фактите относно датата на откриване на нарушението, но при положение, че производството е образувано в срок, по-кратък от 6 месеца от извършване на нарушението, а извършването на нарушението безспорно хронологично предхожда неговото откриване, то правилен се явява крайният извод на съда, че дисциплинарното производство е образувано при спазване на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, а именно - в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Обратно на оплакванията в касационната жалба, решението съответства на чл. 172а, ал. 2 от АПК и съдържа мотиви за всички правнорелевантни факти относно поведението на Даскалова, с което е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение. Съдът е обсъдил събрания доказателствен материал и е формирал правилни и обосновани изводи. Съдът е извършил правилна преценка, че след като М. Божкова - лицето, което е подало оплакване за отправена към него заплаха за убийство, не желае да свидетелства, липсва правна възможност тя да бъде заставена да свидетелства пред дисциплинарния състав предвид нормата на чл. 48, ал. 1, т. 2 АПК. По дисциплинарното дело Божкова е призовавана неколкократно, но не се е явила, поради което е заличена като свидетел. Божкова е била призована като свидетел и в първоинстанционното съдебно производство, но също не се е явила и е била заличена като свидетел. Дадените от нея сведения съставляват доказателствено средство по чл. 39, ал. 1 АПК, обсъдени са в съвкупност с останалия събран доказателствен материал и обосновано са кредитирани при изясняване на спора от фактическа страна. Останалите лица, които са били разпитани като свидетели, последователно излагат пред различните органи едни и същи факти относно поведението на магистрата, показанията им кореспондират напълно и при анализа им не се установяват противоречия или факти, които са взаимно изключващи се, а напротив – същите установяват възприетата от съда фактическа обстановка. От събраните доказателства безспорно се установява, че Даскалова е извършила описаните в административния акт нарушения на КЕПБМ - чл. 4.4, чл. 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 и чл. 8.6 от КЕПБМ. В чл. 4 КЕПБМ се съдържат правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. В случая е налице нарушение на правилото по чл. 4.4, съгласно което колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. В чл. 5 от КЕПБМ са уредени правилата за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. В случая са нарушени следните правила по приложението на принципа за почтеност и благоприличие: чл. 5.5, съгласно който с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; чл. 5.6, съгласно които магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; чл. 5.7, съгласно който магистратът трябва да е с безукорна репутация; чл. 5.8, съгласно който магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Съгласно специфичното правило за етично поведение на административни ръководители по чл. 8.6, пр. 1 от КЕПБМ, магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения. В случая това правило е нарушено, тъй като с поведението си Даскалова е осуетила възможността наблюдаващият прокурор да упражни пълноценно и независимо правомощието по чл. 196, ал. 1, т. 3, пр. 1 НПК – да участва в извършването на конкретното действие по разследването. Чрез описаните по-горе действия магистратът е накърнил престижа на съдебната власт, при което изводът на тричленния състав за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ се споделя от настоящия състав. За да се накърни престижът на съдебната власт, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, достатъчно е да е станало достояние на лица извън съдебната власт, което в случая е безспорно установено. Неоснователен е доводът, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) цитираните етични правила са изгубили сила към датата на извършване на нарушението. КЕПБМ съдържа обобщение на етичните правила - т. е. на моралните норми, които магистратът е длъжен да съблюдава. Моралните норми не са правни норми и за тях не се прилага уредбата на ЗНА, включително чл. 13, ал. 1 от ЗНА. Моралните норми са общопризнати правила за поведение, основани на представите за добро и зло, правилно и неправилно. Това, че законът в определени случаи изрично препраща към етичните (морални) норми като източник за регулиране на правоотношения (както е в чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ), не заличава различията между моралните и правните норми като правила за поведение. На следващо място, изменението на чл. 30 ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) и в частност отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗСВ има отношение към компетентността на органа, който одобрява КЕПБМ, а не към основанието за съществуването им. Видът и размерът на наказанието, както правилно е прието в обжалваното решение, е съобразен с чл. 309 от ЗСВ, отчетени са тежестта на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на магистрата, още повече, че наказанието е второ по тежест от предвидените в разпоредбата на чл. 308, ал. 1 ЗСВ, а е наложено за нарушения на основни етични принципи и правила за приложението им, допуснати от лице, заемащо ръководна длъжност. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия