Решение № 12826 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2014 г.

Решение № 12826 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Вахаг Назарян, гражданин на Армения, против решение № 5629 от 5.09.2014 г., постановено по адм. дело № 5638/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Вахаг Назарян, гражданин на Армения, против решение № 2101 от 20.03.2014 г., издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. Предходната молба за предоставяне на статут е от 26.04.2000 г., като по нея е постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут от страна на ДАБ и това решение е потвърдено от съда. Настоящото производство е по молба с вх. № 585/16.09.2013 г. на ТЦ - Нова Загора и рег. № 3738/16.09.2013 г. по описа на ДАБ. С чужденеца са проведени две интервюта, съответно на 16.09.2013 г. и 15.11.2013 г. Назарян не е посочил нови обстоятелства, а е повторил вече изложените от него в предишното производство за предоставяне на статут. Посочил е, че е напуснал Армения през 1997 г. легално, като нелегално влязъл на територията на Република България през Турция. Посочва, че в страната си по произход е работил в гр. Арташат като инструктор на камион в автошкола и че в Армения е имало война с Нагорни Карабах. Назарян разказва, че не е имал проблеми с властите на страната си, дори и по време на войната, като също така не знае дали ще му се случи нещо лошо, ако се върне в Армения. Посочва, че желае да живее в Република България. Обжалваното решение е правилно. Както правилно е приел и административния съд от представените по делото доказателства се обосновава изводът за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. Предвид факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Вахаг Назарян в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от Вахаг Назарян не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Административният съд правилно е приел в решението си, че сочените от Назарян причини за напускане на Армения, респ. за търсената закрила, са от битов и служебен характер, а не такива, попадащи в обхвата на действие на нормите на ЗУБ. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на две справки на Дирекция "Международна дейност " - № 01-8280/30.06.2014 г. и № 01-127/3.01.2014 г., от които е видно, че в Армения няма данни за груби нарушения на човешките права, както и наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица при въоръжен вътрешен или международен конфликт в страната, поради което АССГ правилно е постановил, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен. По отношение на доводът, че Вахаг Назарян няма близки в Армения и че е установил трайни комуникативни връзки в България следва да се отбележи, че предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че Вахаг Назарян пребивава продължително в страната не е основание за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по приложимия в случая специален закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение