Решение № 12959 от 03.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2009 г.

Решение № 12959 от 03.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник срещу Решение № 81 от 6.04.2009 г. по адм. д. № 492/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Цветослав Костадинов Вергов от гр. Перник моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 81 от 6.04.2009 г. по адм. д. № 492/2008 г., Административен съд - гр. Перник е отменил Решение № ПОВН-9 от 8.07.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник и потвърденото с него Разпореждане № 77998 от 23.05.2008 г. на Ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" гр. Перник. Съдът е приел за установено, че в административното производство е останало неизяснено обстоятелството правилно ли е определен режима на лечение в болничните листове и каква е била причината затова. Административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК. Освен това са нарушени принципа на съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК, както и този за истинност, съдържащ се в чл. 7, ал. 2 АПК. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на касационното производство не е постановено при наличие на отменителните основания, визирани в касационната жалба. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 АПК, цитирани от касатора, целят да гарантират безпристрастността на административния орган. Основанията за отвод на съда са регламентирани в разпоредбите на чл. 22 и 23 от ГПК. В конкретния случай обстоятелството, че жалбоподателят по първоначалното дело е прокурор в Районна прокуратура гр. Перник не обуславя основанията по чл. 22, ал. 1, т. т. 1 - 5 ГПК, изискващи безусловно отстраняване на съдията, а липсата на основание и по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдът законосъобразно е обосновал в определението си от 18.09.2008 г., в присъствие на процесуалните представители на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник. По делото липсват основания за съмнение в безпристрастието на съдебния състав, поради което това оплакване, релевирано в касационната жалба се възприема като неоснователно. По първоначалното дело е било безспорно, че Цветослав Костадинов Вергов от гр. Перник е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 КСО, както че през периода 2.04.2008 г. до 8.04.2008 г. и от 8.04.2008 г. до 23.04.2008 г. на цитираното лице са били издадени два болнични листове с определен режим на лечение домашен. Вместо това Вергов е предприел и осъществил за времето от 6.04.2008 г. до 18.04.2008 г. санаторно-курортно лечение в гр. Павел баня. Състоянието на временна неработоспособност на жалбоподателя по първоначалното дело е установено с два болнични листа, които не са отменени по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Тези болнични листове удостоверяват състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като титул (основание) за получаване на осигурителни обезпечения. По своето правно естество болничният лист е удостоверителен индивидуален административен акт, издаден от овластен за целта държавен експертен орган. Като официален документ той има доказателствена сила за установените в него обстоятелства съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Съществено за спорните правоотношения е дали по отношение на Вергов следва да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО лишаваща го от парично обезщетение за временна неработоспособност за това, че вместо да съблюдава предписания от здравните органи домашен режим е предприел санаторно-курортно лечение. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Това е така, защото не може да е укоримо поведението на осигурено лице, което е избрало по-ефективна форма на лечение с оглед на заболяването си от предписания домашен режим. Това не прави лицето работоспособно, а и в двата случая било на домашен режим, било на санаторно-курортно лечение, Вергов като задължително осигурено лице за всички социални рискове има право на обезщетение, което се полага или на основание чл. 40, ал. 1 КСО, или на основание чл. 44 КСО. Следователно щета за бюджета на общественото осигуряване няма. Отиването на санаториум, с оглед оптимизирането на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи. Несъмнено разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, която е една от тези, които отменят гарантираното от същия кодекс основно право на получаване на парично обезщетение при временна неработоспособност следва да се прилага при сериозни нарушения на режима, предписан от здравните органи, примерно лицето отива да работи на друго място в периода на документирана неработоспособност и др. подобни. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че първоинстанционният съд не е нарушил и материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда не поради процесуални нарушения, а поради негови грешки при формиране на вътрешното му убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. такива. Греши от подобно естество в конкретния случай не са били допуснати. С оглед отразеното в настоящите мотиви касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид непредоставени доказателства за направени от ответника по касация разноски пред настоящата инстанция, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,