Решение № 12280 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2018 г.

Решение № 12280 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. У. против решение № 8345 от 20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1657/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-5070/ 19.12.2016 г. министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Изводите на тричленния състав за липса на основания за отмяна на обжалваната заповед са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в противоречие с доказателствата. При постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са съобразени от първоинстанционния състав. Не е отчетено, че в нарушение на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от страна на дисциплинарно наказващия орган не са събрани и оценени всички доказателства и заповедта е издадена без със съответните доказателствени средства да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Прието е, че от страна на жалбоподателя е допуснато неизпълнение на служебните задължения, тъй като в нарушение на изискванията на 234 ал. 4 НПК същият като разследващ полицай, не е изготвил и изпратил искане за удължаване на срока на досъдебно производство преди неговото изтичане. Тези изводи са направени само на база на датата на извеждане на искането и придружителното писмо в централизираната автоматизирана информационна система за документооборота в дирекцията и на сведенията на служителката Тодорова, без да е съобразено, че всъщност посочените дата и час отразяват въвеждането на документите в системата от деловодителя, а не изготвянето им и предаването им в деловодството още повече, че данни за възможно извеждане на документите в деловодството по- късно от датата на изготвянето им се съдържат и в сведенията на служителите Г. и И., които обаче не са обсъдени. Освен това при издаване на заповедта не е взето предвид, че датите на искането и на придружителното писмо сочат, че двата документа са изготвени в срока по чл. 234, ал. 4 НПК. Тези обстоятелства и обясненията на наказания служител в този смисъл са преценени като защитна теза, без да са събрани доказателства за действителната дата на изготвяне на документите чрез изследване на създаването им като електронни файлове. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание и са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно посочените нарушения на административнопроизводствените правила обосновават постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон, порок, който също не е констатиран от тричленния състав. Жалбоподателят У., старши разследващ полицай в ОДМВР- Силистра е наказан на основание чл. 194, ал.2, т. 2 във връзка чл. 201, ал.1, т. 1 ЗМВР, без да са установени предвидените в нормите предпоставки за неговото санкциониране. В заповедта е прието, че жалбоподателят не изпълнява служебните си задължения, тъй като в нарушение на изискванията на 234, ал. 4 НПК не е изготвил и изпратил искане за удължаване на срока на досъдебно производство (ДП1886-ЗМ321/ 2016 г. по описа на РУ МВР- Силистра) преди неговото изтичане. Тези изводи са направени в противоречие със събраните доказателства. При липсата на обективни данни, че искането за удължаване на срока на досъдебното производство и придружителното писмо са изготвени от служителя Узунов по- късно от посочените на тях дати, следва да се приеме, че срокът по чл. 234, ал. 4 НПК е спазен. Датата на извеждане на документите не е достатъчна да обоснове различен извод, тъй като това отбелязване всъщност отразява датата на въвеждането им в деловодната система от служителя в деловодството, а не изготвянето и предаването от Узунов. Освен това сравнително краткият срок на забавяне, данните, че обичайната практика допуска обработване на документите ден по- късно от постъпването им в деловодството, смяната на служителите в деловодството през периода 07.09. -10.09.2016 г., както и обстоятелството, че е възможно служителката И., подписала придружителното писмо и служителката Т. също да не са обработили документите в деня, в който са им предадени от У., разколебават заключението, че пропускането на срока по чл. 234, ал. 4 НПК се дължи само и единствено на поведението на жалбоподателя. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание, а изводите на тричленния състав в обратния смисъл са направени в противоречие с нормативната уредба и представените доказателства. Дори да се приеме, че от страна на жалбоподателя У. е допуснато неизпълнение на служебните задължения, то изводът за отмяна на заповедта остава непроменен. Неизпълнението на служебните задължения се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което се предвижда наказание "порицание". В случая жалбоподателят е наказан с по - тежко наказание при условията на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР, без обаче да са осъществени предпоставките на последния текст. Разпоредбата предвижда налагане на наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", когато дисциплинарно нарушение, подлежащо на санкциониране с наказание "порицание" е извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание от същия вид. В случая предходното наказание "порицание", наложено на служителя със заповед № 6518з-57/ 15.06.2016 г. на началника на отдел "Разследване" при ОД на МВР – Силистра, е отменена с влязло в сила решение на съда. (Решение по адм. дело № 90/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра, влязло в сила с решение от 16.10.2017 г. по адм. дело № С-11/ 2017 г. на ВАС). С отмяната на първата заповед отпада и възможността за санкциониране на служителя при условията на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Ето защо издадената в този смисъл заповед е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки на цитирания текст. Същата е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, приема, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 8121К-5070/ 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Министерство на правосъдието следва да заплати на жалбоподателя У. сумата 1500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен отделение,