Решение № 8414 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Цановска и Р. Г. Т., чрез адвокат Топузова, срещу Решение 1278 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 2610/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Р. Г. Т. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган на ответника в размер над присъдения такъв до претендирания. Излага доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Адвокат Топузова иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Министерство на вътрешните работи (МВР) обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен акт, заповед на министъра на вътрешните работи, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявеният срещу него иск изцяло или се намали размера на присъденото обезщетение. Иска присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Р.Г.Т. против МВР иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменена по съдебен ред заповед на министъра на вътрешните работи, с която и е наложено дисциплинарно наказание. Искът се основава на произтекли от отменения акт срам, неудобство, унижение, тревога и влошено здравословно състояние в периода 02.11.2016 г. до 11.04.2019 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Илиева иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 800 лв., като в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищцата, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател МВР за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на тази страна в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице надлежно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страна по делото с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател МВР неправилност на обжалваното решение, основана на твърдяното, че предявения иск е погасен по давност. При правилно приложение на закона и съобразяване с т. 4 на ТР 3/2004 г. на ОССГ на ВКС съдът е приел, че предявеният иск не е погасен по давност. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, е определен в съответствие с изискванията на закона въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Неоснователни са доводите, че съдът не е определил размера на дължимото се обезщетение при твърдян по дълъг период на въздействие от приетия в обжалваното решение. Съдът се е съобразил с въведения от ищцата предмет на спора, като преценката за въздействието върху ищцата на незаконосъобразния акт е за периода, определен от нея в исковата молба. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на страните пред настоящата инстанция не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение