Решение № 15993 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2011 г.

Решение № 15993 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието, младежта и науката срещу решение № 9306 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 11727/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение, в частта му с която е потвърдена наложената имуществена санкция в размер на 250 лв. и са присъдени разноски в размер на 150 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците - Лилия Георгиева Иванова от гр. Шумен и началникът на РИО на МОМН - гр. Шумен, не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 9306 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 11727/2010 г., в обжалваната му част, Върховният административен съд - седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Министерството на образованието, младежта и науката против решение № 135 от 10.06.2010 г. Комисията за защита от дискриминация, в частта му с която на посоченото министерство е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. и е присъдил в полза на комисията разноски в размер на 150 лева. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е налице нееднакво индексиране на заплатата на Иванова и на останалите служители в РИО гр. Шумен, поради което има неравенство в третирането и нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 във връзка с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Съдебният акт в тази му част не се обжалва. В чл. 5, ал. 6 от постановление № 46 от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности изрично е посочено, че индивидуалните основни месечни заплати на майките, завръщащи се от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или на лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ или за отглеждане на дете се определят при спазване на чл. 14, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация. Неизпълнението на тези разпоредби представлява административно нарушение по смисъла на чл. 80 ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗАНН. След като е налице доказано административно нарушение логично и законово издържано е налагането на административно наказание. В чл. 80, ал. 2 ЗЗД е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 250 лв. до 2500 лв. Следователно административнонаказващият орган е наложил санкция в минималния размер, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 12 ЗАНН. Съгласно този текст административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. С чл. 15 от Директива 2000/43/ЕС и чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО се препоръчва налаганите наказания за прояви на дискриминация да постигат разубеждаващ и възпиращ ефект. В случая тези цели са били изпълнени. Със заповед № РД 10-1308 от 26.07.2010 г., т. е след постановяването на решението на КЗД, министърът на образованието, младежта и науката е наредил да се изплати на Лилия Георгиева Иванова разликата в основната месечна заплата от 567 лв. до 590 лв., за времето от 01.07.2008 г. до 14.06.2010 г.. По аргумент от чл. 82, ал. 1 ЗЗД, своевременното изпълнение от страна на МОМН на даденото с решението на КЗД предписание по чл. 67, ал. 2 ЗЗД, не дава основание за отмяна на наложената имуществена санкция. Що се касае до присъдените по първоначалното дело разноски в полза на КЗД се преценява, че те са били дължими с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Отново е присъден минималния размер. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението на тричленния състав на Върховния административен съд се оставя в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, втора колегия,