Решение № 14190 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2012 г.

Решение № 14190 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Цветан Мальов от гр. София срещу решение № 2411 от 3.05.2012 г. по адм. дело № 9131/2011 г. на Административен съд - София град. Конкретни доводи за неправилност и необоснованост на решението не се сочат в жалбата, а се твърди, че отразяването в кадастралната карта на границата между процесните имоти е коректно и е следствие от продължителни спорове между съседите. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът Вероника Чибова, чрез процесуалният си представител адв. Христова, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът изп. директор на АГКК не взема становище по жалбата. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и делото е върнато за ново произнасяне в тази част от административния орган. С оспорената заповед на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Мрамор, район "Връбница", СО досежно границата между имоти с идентификатори 49206.2633.518 и 49206.2633.507.За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като границата е отразена в картата с противоречие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии по т. 1 до 4. Обсъдени са представените от страните доказателства за собственост във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява неправилно заснемане и отразяване на границата, материализирана на място с ограда между т. 6 и т. 4 от приложение № 3 към експертизата. Прието е, че се касае за разминаване в площта на имотите с около 12 кв. м, вследствие на придаваема част по РП. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Приемайки, че в случая при издаване на обжалваната заповед административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г., съдът е съобразил приоритетността по чл. 14, ал. 1 от наредбата, тъй като границата е нанесена по ограда, трайно материализирана на място, с разминаване в частта между т. 6 и т. 4. Решаващият извод на съда, че т. 2, ал. 1, чл. 14 от наредбата /преди изм., бр. 82/2011 г., ДВ/ е меродавна при отразяването в кадастралната карта пред данните от РП и са неотносими възраженията за уредени /неуредени/ сметки по регулация е законосъобразен, тъй като кадастралната карта отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им, каквото е предназначението й, и същата няма конститутивно действие. С оглед на това е недопустимо и навеждането на спорове за граници в това производство, при правилно заснемане и нанасяне по реда на чл. 14 от наредбата. Установяването на границите на поземлени имоти по регулационни планове по т. 4, ал. 1, чл. 14 от наредбата, е приложимо само в случай, че липсва материализирана на място граница, което в настоящия казус не е налице. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Предвид изрично заявеното от процесуалния представител на ответника Вероника Чибова своевременно искане за присъждане на разноски и изхода на делото, касатора дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 300 лв, съставляваща адв. хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие, надлежно внесен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение