Решение № 13092 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2012 г.

Решение № 13092 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба на Елена Иванова Толева, Йорданка Георгиева Петкова, Божидар Борисов Атанасов, Борис Божидаров Атанасов, Людмила Божидарова Гарагьозова и Милка Иванова Толева, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение на Върховния административен съд, четвърто отделение, № 1261 от 24.01.2012 г., постановено по адм. д. № 5131/11 г., с което е оставено в сила решението на Административен съд - София град, второ отделение, 24-ти състав, постановено по адм. д. № 5817/10 г. В молбите се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора по делото. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град.

Ответният по молбата Кмет на Столична община - район "Витоша" не е взел становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение № № 1261 от 24.01.2012 г., постановено по адм. д. № 5131/11 г., Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е оставил в в сила решение № 546 на Административен съд - София град, второ отделение, 24-ти състав, от 09.02.2011 г., постановено по адм. д. № 5817/10 г., с което е отхвърлена жалбата на Елена Иванова Толева, Йорданка Георгиева Петкова, Божидар Борисов Атанасов, Борис Божидаров Атанасов, Людмила Божидарова Гарагьозова и Милка Иванова Толева срещу заповед № РД-09-191/ 29.06.2010 г. на кмета на район "Витоша" - Столична община, с която е одобрено решение № 14 по протокол № 10 от 04.06.2010 г. за имот № 30084, к. л. № 591, кв. "Бояна", като неоснователна.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК.

Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Към молбата за отмяна се сочат следните доказателства:

1. Заповед № РД-09-50-728 от 25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която са одобрени 1. изменение на регулацията на УПИ "За Министерски съвет" за създаване на УПИ "За Министерски съвет" и УПИ I за "Национален спортен комплекс", изменение на плана за улична регулация на улица от о. к. 16а /нова/ до о. к. 19 и о. к. 12 до о. к. 137б, кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев", по кафявите линии, цифри и букви, съгласно приложения проект, и 2.план за застрояване на новосъздадения УПИ I за "Национален спортен комплекс", кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев";

1. Решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет на Република България, с което се дава съгласие да се учреди на Българска федерация "Български футболен съюз" за срок от 30 години безвъзмездното право на строеж върху недвижим имот, публична държавна собственост, представляващ урегулиран поземлен имот I за "Национален спортен комплекс", кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев", подробно описан в Заповед № РД-09-50-728 от 25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община.

При извършена проверка не се установява въпросните заповед и решение да са обнародвани в "Държавен вестник", или по друг начин да са сведени до знанието на молителите, поради което следва да бъде прието, че те не са им били известни по време на висящността на процеса и подаденото искане за отмяна се явява допустимо.

По същество искането е неоснователно.

Въпросните писмени доказателства установяват извършването на последваща промяна в регулацията на УПИ "За Министерски съвет" кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев", която промяна е без значение за спорния въпрос по съдебното производство - начина на застрояване на имот пл. 30084. На практика чрез извънредния способ за отмяна на влезли в законна сила решения се цели да се пререши спорния въпрос, което е процесуално недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане за отмяна на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд № 1261 от 24.01.2012 г., постановено по адм. д. № 5131/2011 г. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,