Решение № 1992 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2009 г.

Решение № 1992 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на Сиамак Асвади Нежад, гражданин на Иран против решение № 373 от 13.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба № Б-7309 от 4.12.2008 г. Твърди, че решението е незаконосъобразно на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, заявява, че за него са налице предпоставките за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ и моли за отмяната му. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира подадената жалбата за допустима - подадена в срок от лице с пряк и личен интерес от обжалване, адресат на оспорения административен акт, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 75 от ЗУБ, административният орган е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца - Сиамак Асвади Нежад, гражданин на Иран, с мотиви, че не са в налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от закона, а бежанската му история не установява факт на преследване, основано на посочените в чл. 8 обстоятелства. Развити са съображения, че на чужденеца не може да бъде предоставена и временна закрила - хуманитарен статут по чл. 9, тъй като не може да се приеме, че би бил изложен на тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Решението е постановено от административен орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 75 от ЗУБ правомощия, след проведено административно производство, в рамките на което са спазени административнопроизводствените правила, посочени в специалния закон - ЗУБ. С чужденеца е проведено интервю на език, който разбира. В решението е обсъдено състоянието на страната по произход, но при постановяването му административният орган е обектвирал волеизявлението си в противоречие с приложимия материален закон - чл. 9 от ЗУБ, съгласно който на чужденец се предоставя хуманитарен статут, когато е принуден да напусне или да остане извън страната си произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание - основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Видно от изложената от чужденеца и възприета от административния орган бежанска история същият е пристигнал в Република България нелегално през м. ноември 2008 г. Той е гражданин на Иран,, народност- персиец, вероизповедание мюсюлманин - шиит, женен. Личността му е установена. В молбата си за закрила е посочил, че се нуждае от такава, тъй като е извършил прелюбодеяние, бил е сниман с мобилен телефон да прави секс с друга жена, а филмът е станал достояние на официалните власти. Бил е предупреден за това, че е търсен от официалните власти от свой близък, след което е напуснал страната си произход. Представената и възприета от административния орган бежанска история, фактите от която, съобразно правилото на чл. 75, ал. 2, предл. второ от ЗУБ, следва да се възприемат като достоверни, следва да се подведат под нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Споделят се изводите на административния орган, че не са налице основания за търсене на закрила по реда на чл. 8 от закона чрез предоставяне на статут на бежанец. В молбата за закрила не се твърди, че кандидатът е подложен на преследване в страната си произход по причини, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определен социална група или поради политическо мнение или убеждение. Такива факти не са и установени в хода на административното производство. От представената по делото справка за страната по произход и състоянието на гражданските права се установява, че прелюбодеянието съставлява престъпление съобразно Иранския наказателен закон и съобразно Шериата. За същото с се предвиждат наказанията смърт, пребиване с камани или бой с пръчки. При всяко от предвидените наказания се прилага посегателство върху личността на наказаното лице, което е заплашено или от смърт, или от тежко физическо увреждане, в резултат от упражнено изтезание. Събраните пред административния орган доказателства за приложимите наказания за обвинението в прелюбодеяние в Иран, дават основание да се приеме, че чужденецът се намира в реална опасност от смърт или екзекуция или спрямо него да се упражни изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Налице са основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут за кандидата. Като е приел липса на основания по чл. 9 от ЗУБ, административният орган е постанови решението си в противоречие с нормата на чл. 9 на ЗУБ. Решението, постановено по чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се отмени, а преписката да се върне на председателя на Държавната агенция за бежанците за постановяване на ново решение по чл. 75, ал. 1, т. 3 от закона. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение