Решение № 7079 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2021 г.

Решение № 7079 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ), срещу решение № 1642/25.11.2020 г. по адм. дело № 3111/2019 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен отказа на Изпълнителния директор на АВ, обективиран в негово писмо с изх. № 94 - 00 - 710/05.12.2019 г. за заличаване на лични данни на Д. Г. и е изпратил преписката на изпълнителния директор на АВ за изпълнение на дадените му указания. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Д. Г., с адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне в сила на решението, заявява, че поддържа искането си за преюдициално запитване до СЕС, формулирано пред първоинстанционния съд, иска присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, участвувала в първоинстанционното производство. За да се произнесе по същество на касационната жалба, съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението си, се е позовал на задължителните указания в определение № 8572/01.07.2020 г. по адм. дело № 5343/2020 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по частна жалба срещу определение № 222/03.02.2020 г. по същото първоинстанционно дело, с което е била оставена жалбата на Г. без разглеждане и е прекратено производството по делото. Тричленният състав на ВАС е отменил определението и е върнал делото на същия състав на АС - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по искането на жалбоподателя с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 79, във вр. с чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. АС е изложил мотиви, че оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган съгласно правомощията по чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Приел е, че при постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават незаконосъобразност на самостоятелно основание и че в писмото са посочени орган - издател, адресат на акта, фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, съдържа отказ на поисканото от Г. изтриване/заличаване на лични данни. Изложени са мотиви за материално - правна незаконсъобразност на постановения отказ на администратор на лични данни - противоречие с разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и с чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) съгласно който обстоятелствата и актовете по чл. 1 ЗТРРЮЛНЦ се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена - а именно имената на съдружниците в ООД, какъвто е Г. в посоченото в отказа ООД. Посочено е, че заявлението на Г. следва алтернативно да се счита за оттегляне на съгласие за публикуване на лични данни и същите следва да бъдат изтрити/ заличени от дружествения договор на ООД без изискване на допълнителна такса и препис на учредителния договор със заличени данни. Решението в частта, с която е отменен отказ за заличаване на лични данни на Г. в посочената част от публикуваната на сайта на Търговския регистър партида на дружеството, като краен резултат е правилно, макар и настоящата съдебна инстанция да не споделя всички изложени мотиви от АС. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че в случая обжалваният акт не съдържа волеизявление за отказ заличаване на лични данни, както и че искането на Г. не следва да бъде разглеждано по реда на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Искането на Г. е до Агенцията по вписванията, Търговски регистър като администратор на лични данни от физическо лице, чиито лични данни твърди, че са обявени в сайта на Търговския регистър в поле "Актуален учредителен акт" на "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД съдържа имена на съдружниците, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен адрес. Поискал е изтриване/ заличаване на личните му данни, по начин, по който да не може да бъде идентифициран пред трети лица и заявява, че в случай, че приемат, че предоставил съгласие за публикуването им, оттегля същото. Цитираното от първоинстанционния съд определение на ВАС, което на основание чл. 236 АПК вр. чл. 224 АПК съдържа указания по тълкуване и прилагане на закона, задължителни при по - нататъшното разглеждане на настоящето дело, категорично сочи, че искането на жалбоподателя е с правно основание 39 ЗЗЛД във връзка с чл. 79, във връзка с чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и същото не може да бъде поставяно в зависимост от действията на друг субект - посоченото ООД, в което Г. е съдружник. Дадени са разяснения по задълженията на Агенцията по вписванията като администратор на лични данни и в хипотеза на получени от друг субект ( ООД) лични данни на Г. и приложимите материалноправни норми на Регламент (ЕС) 2016/679 като е посочено, че следва да се вземат предвид всички обстоятелства по случая. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АС за наличие на достатъчно мотиви в отказа и в частност на фактически и правни основания за постановяването му. В оспореното писмо липсват каквито и да е било факти, относими към процесното заявление, нито пък същото има необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл. 12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпило до него заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Без подобно произнасяне и при неокомплектоване на преписката от ответника на основание чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД вр. чл. 152, ал. 2 АПК с каквито и да е било доказателства за заявените за вписване обстоятелства от "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД и съдържащите се в тях лични данни на Г., чието заличаване от сайта се иска, не може да се направи разграничение кои лични данни на Г. са обработени от Агенцията и публикувани от нея на сайта и за кои от тях кои от хипотезите по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са налице. Липсва възможност за разграничение, кои лични данни се обработват на законово основание и не могат да бъдат заличени от сайта и за заличаването на кои е достатъчно липсата на съгласие за обработването им или оттеглянето на съгласието за обработване. Отделно от това не са представени, нито поискани доказателства за наличните на сайта лични данни към момента на изготвяне на писмото от изпълнителния директор на АВ, нито пък първоинстанционният съд е извършил подобни фактически установявания, а на касационната инстанция съгласно чл. 220 АПК са забранени нови фактически установявания. Липсата на фактически и правни основания в постановения отказ за заличаване на лични данни са достатъчни основания за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от изпълнителния директор на АВ съгласно правомощията на съда по чл. 173, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че при обявяването на лични данни на физически лица - съдружници в ООД, следва да се спазват единствено правилата на регистърното производство, но не и нормите, защитаващи личните данни и в частност Регламент (ЕС) 2016/679 и цитираният по - горе чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. В тези случай по отношение на личните данни на физическите лица АВ има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който"администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679, е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции. Предвид цитираната правна регламентация буди недоумение съдържанието на представеното от касатора становището на КЗЛД от 01.02.2021 г., изготвено по друго висящо съдебно производство, видно от цитираните в него първоинстанционно решение и цитираното по - горе определение на ВАС по настоящето дело. В това становище се твърди, че АВ независимо, че по принцип е администратор на лични данни, в конкретният случай е получател на лични данни от други администратори и независимо, че АВ ги обявява на интернет сайт, не разполагала с правомощие да ги заличава. Настоящият състав не споделя това становище, което е в противоречие с горецитираните материално - правни норми, нито пък има задължителен характер за съда. Следва да се посочи, че за получателят по чл. 4, т. 9 Регламент (ЕС) 2016/679 е характерно, че пред него само се разкриват личните данни, а в случая АВ ги обработва, включително и чрез публикуване на общодостъпен интернет сайт. При служебната проверка на материално - праваната законосъобразност на решението по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението в частта, с която е върнато делото на АВ със задължителни указания за изпълнение е неправилно, тъй като не е съобразено с нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, изискваща преписката да се върне за ново произнасяне от администратора на лични данни с указания. В този смисъл неправилната част следва се отмени и вместо нея да се постанови изпращане на преписката на администратора на лични данни - АВ за ново произнасяне в сроковете по чл. 12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 със задължителни указания, съдържащи се в решението на касационната инстанция. Няма правна възможност за отправяне на поисканото от ответника по касация преюдициално запитване до СЕС поради неизяснеността на фактите по конкретното заявление за заличаване на лични данни, посочена по - горе в мотивите, което би довело и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване, направено при неизяснена фактическа обстановка. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно в частта, с която се отменя отказа на изпълнителния директор на АВ и са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение, а в частта за изпращане преписката с указания по първоинстанционното решение да се отмени и вместо това да се върне преписката за ново произнасяне от администратора на лични данни - АВ за произнасяне в сроковете по чл. 12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 със задължителни указания, съдържащи се в решението на касационната инстанция. С оглед изхода на делото по касационната жалба на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК, платими от АВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение