Решение № 7825 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2018 г.

Първият елемент от кумулативно предвидените предпоставки в ал. 1 на чл. 19 от ДОПК с, лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното. Видно от посоченото по-горе Ф. Х. е имал качеството на управител на дружеството заедно и поотделно с П. П. Това е декларирано от самото задължено лице и потвърдено от данните в Търговския регистър.

По отношение на втората предпоставка, законът изисква и да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител;

В тази връзка, правилно органът по приходите е взел предвид обстоятелството, че като управител на дейността на търговското дружество Ф. Х. следва да организира същата и да издава и подписва документи във връзка с нея. Приел е, че в негова тежест като управляващ на задълженото лице, който е също и собственик на капитала е, да се увери, след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строителния обект, да се начисли ДДС за издадените опростени фактури за правото на строеж, както и да се начисли ДДС върху нотариалните такси по ЗННД и върху таксите за вписване по нотариалните актове при издаване на съответните фактури. Ревизиращият орган е приел също, че като представляващ "ПФ" ООД е бил длъжен да подава СД по ЗДДС, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди, както и че констатираните разлики и отклонения между декларираното и установеното при ревизията като действително дължимо, представлява "укриване" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

В случая, когато през м. 02.2013 г. е получено удостоверение за въвеждане в експлоатация на построената сграда, точно тогава "ПФ" ООД е следвало да бъде начислен ДДС върху правото на строеж ( ДДС в размер на 87 733,31 лева.). Вместо това обаче е подадена СД по ЗДДС с резултат за този данъчен период ДДС за възстановяване в размер на 182,34 лева/. Преди въвеждането на обекта в експлоатация и след това "ПФ" ООД е издавало данъчни фактури за продажбите на апартаменти, при което отново умишлено не е доначислен ДДС за издадените фактури за учредено право на строеж. При така установеното, правилно органът по приходите е приел, че доколкото от страна на "ПФ" ООД в случая са подадени СД по ЗДДС на "ПФ" ООД съдържащи неверни данни, а именно неначислен ДДС, това представлява укриване на факти, които задълженото лице е следвало обяви пред данъчната администрация.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АС Б., че в случая дружеството своевременно е изпълнило задължението си да предостави информацията за сключените сделки на приходната администрация посредством справка-декларация и отчетните регистри за съответния период, но същото е допуснало грешка, като е предоставило невярна информация, тъй като сделките са отразени като необлагаеми. Така посоченото невярно отразяване, не представлява по своята същност укриване на факти и обстоятелства, а неправилно приложение на данъчния закон, за което неправилно приложение обаче не е предвидена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, на съответните лица.

В тази връзка следва да се посочи, че подадената от дружеството информация действително е невярна, понеже извършените сделки са отразени като необлагаеми и в резултат не е начислен дължимия ДДС, и в този смисъл правилно органът по приходите е формирал извод, че същото представлява "укриване" но смисъла на чл. 19 от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че подаването на декларации е едно от най-съществените и важни задължения на задължените физически и юридически лица. Такова подаване е регламентирано във всички данъчни закони, както и в законодателството, свързано със задължителното обществено осигуряване. Същността на декларирането се състои именно в посочване на предвидените в съответните образци на декларации, факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане, съответно със задължителното обществено осигуряване. В процесния случай на подадена невярна декларация, елементът от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, свързан с необявяването на факти и обстоятелства, е налице. Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно текста на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица.

Касационната инстанция счита за доказано и другите два елемента от фактическия състав на имуществената отговорност по чл 19, ал. 1 от ДОПК, а именно: причинно-следствена връзка между поведението на субекта на тази отговорност и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, и невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.

От представеното по делото е видно, че действията на управителя Ф. Х. са били насочени към това - да се забави във времето узнаването от страна на администрацията за действията на лицето, като междувременно се извърши разпореждане с активите на дружеството така, че да няма възможност то да плати дължимите данъци.

Констатирано е, че според представена оборотна ведомост за 2015 г. към началото на годината "ПФ" ООД е имало задължения към доставчици в размер на 21215.17 лв. Към 01.01.2015 г. по дебита на сметка "Каса" е имало 34 361,13 лева, от които е разплатена в брой сумата от 15800.00 лева на доставчика "Милушев и сие" ООД, и към 31.12.2015 г. остава салдо в размер на 18651,1Злева. Видно от представена оборотна ведомост за 2016 г., "ПФ" ООД е имало задължение към собствениците в размер на 56 037,16 лева. от които сумата от 18560 лева е разплатена в брой през същата година на П. П.

Основание да се счита, че е налице виновно и умишлено поведение на Ф. Х. е фактът, че той и П. П. са управители и съдружници на "ИПФ-3" ООД. регистрирано на 20.03.2013 г. Прави впечатление, че това дружество има същия предмет на дейност - строителство на жилищни сгради. Подобно на "ПФ" ООД. и "ИПФ-3" ООД започва строителство на сграда с учредяване на право на строеж преди регистрацията си по ЗДДС, и също като него няма активи, нито назначен персонал. Строителството е с начало м. април 2013 г. /когато вече е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта на "ПФ" ООД/, и е приключено на 06.03.2015 г., когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, но отново не е начислен ДДС за учреденото право на строеж. Извършена е ревизия, приключила с издаването на РА, с който е констатиран неначислен ДДС в размер на 29593,91 лева на същите нормативни основания, както и при "ПФ" ООД - чл. 45. ал. 2 и чл. 26. ал. З от ЗДДС, които задължения също са непогасени.

Органите по приходите са направили верния извод, че е налице определен модел, при който, за реализирането на право на строеж на сграда се създава нова фирма, която не се регистрира по ЗДДС, като след построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация не се начислява ДДС на учреденото право на строеж. За реализация на следващ проект се създава друго дружество и се следва описания начин на действие. Установените с данъчен акт публични задължения не са обезпечени, не се и погасяват. Само по себе си наличието на модел на действие като така описания сочи недобросъвестност и наличие на умишлено поведение от страна на управителя, целящо пряко укриването на проявените факти и обстоятелства от приходната администрация, а извършеното разплащане в брой към доставчици и съдружника с всички налични средства в касата на управляваното от него дружество е доказателство за субективния елемент от фактическия състав на отговорността - знанието на лицето, че това поведение води до невъзможност за събиране на публичните задължения.

Също следва да се посочи, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е предвидена с цел да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на трети лица. Вземането, несъбираемото от имуществото на лицата по чл. 14. т. 1 и т. 2 от ДОПК се удовлетворява чрез претендиране посредством предвидената в чл. 19 от ДОПК отговорност на третото лице до размера, обусловен от недобросъвестните му действия. Отговорността на чл. на орган на управление или управител по чл. 19 от ДОПК е отговорност по чл. 14, т. 3 от кодекса - отговорност на лице, което при наличие на предвидените в закона предпоставки отговаря за задълженията на лицата - носители на задълженията и на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и ЗОВ. В същото време тази отговорност е частен случай на хипотезата на чл. 16. ал. 1 от ДОПК. поради което както относно статута на лицата в данъчно-осигурителното производство, така и относно обхвата на тази отговорност са приложими разпоредбите на този законов текст - "Отговорно трето лице". В чл. 16, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидено, че отговорността на задълженото лице по чл. 14. т. 3, обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.

При така установените по делото факти и обстоятелства, настоящият касационен състав преценява като налични всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено .

Разноски: Предвид искането на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 161 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 3 804 лева за всяка инстанция поотделно или общо 7608 лв.