Решение № 14501 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2018 г.

Решение № 14501 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Кюстендил, ул. Т. Ангелов-Божаната" № 8, чрез юристконсулт срещу решение № 104 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 360 по описа за 2017 г. на Административен съд Кюстендил. С него е отменена заповед № 03-100-РД/111 от 27.9.2017 г., издадена от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кюстендил, с която е отказано финансиране на Е. К. от гр. [населено място] по заявление за подпомагане на основание разпоредби от ЗПЗП и Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и се остави в сила оспорената заповед и се присъдят разноски, направени от страната във всички инстанции. Ответникът - Е. К., чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба в представен писмен отговор от 31.5.2018 г., счита решението за правилно, следва да бъде оставено в сила и претендира заплащане на разноските за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол е била заповед № 03-100-РД/111 от 27.9.2017 г., издадена от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кюстендил, с която е отказано финансиране на Е. К. от гр. [населено място] по заявление за подпомагане на основание разпоредби от ЗПЗП и Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. За да отмени акта, съда е приел, че е издаден от компетен орган, но в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Приел е, че акта е издаден без мотиви, след служебно намаляване на доходите от земеделска дейност, без да е имало основание за това, въз основа на Методика, която е нямало основание да бъде приложена. Допълнително в съдебното производство са събрани неопровергани доказателства за спорните стойности на земеделската продукция за предходната на заявлението година, две съдебно-агрономически експертизи. Като втората дори при прилагане на посочената Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви са посочени стойности, които определят дела на доходите от земеделска продукция над ЗЗ% от общите на заявителя. Поради което е направен извод за приложимост на текста на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба 10, поради което е налице основание за финансиране на заявителя. Тъй като решаването на този въпрос е предоставено на преценката на административния орган преписката е върната за ново произнасяне. Решението е правилно. Не са допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията в касационната жалба се свеждат отново до преценка на събраните доказателства в административната преписка и събраните в съдебното производство. Няма основание да бъдат допуснати нови оспорвания и обсъждания. Събраните в съдебното производство доказателства изцяло оборват твърденията за размера на дохода от земеделска дейност, приет в обжалвания административен акт. Активното процесуално поведение на ответника по касация за доказване на твърденията му в първата инстанция е определило крайния резултат в настоящия казус. Доказан е размер повече от ЗЗ% доход от земеделска дейност, поради което са налице предпоставките по Наредба 10 чл. 5, ал. 2, т. 2 за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. мярка 6. 3. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски, с оглед изхода на делото, направеното искане и представените доказателства за плащане в брой, по списък за разноски, в размер на 300 лв. Няма основание да се приеме възражението за прекомерност, направено в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение