Решение № 10892 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2010 г.

Решение № 10892 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 233 от 22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 258/2010 г. Административен съд гр. Ямбол е отменил писмена покана от директора на РЗОК гр. Ямбол, изх. № 29-02-426 от 15.06.2010 г. за възстановяване на неоснователно получена сума от 2 624, 52 лв., издадена на основание Протокол за неоснователно получени суми № 4/25.03.2010 г. и потвърдена с решение № РД-15-44 от 28.07.2010 г. на директора на РЗОК. Осъдил е РЗОК гр. Ямбол да заплати на МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕООД гр. Елхово сумата 50 лв., представляващи разноски по делото за внесена държавна такса и е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК гр. Ямбол с оплакване, че същото е неправилно, противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и постановено друго по същество, с което оспореният административен акт бъде приет за законосъобразен. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕООД гр. Елхово, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени приетите по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил писмена покана, издадена от директора на РЗОК гр. Ямбол, изх. № 29-02-426 от 15.06.2010 г. за възстановяване от страна на МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕООД гр. Елхово на неоснователно получена сума от 2 624.52 лева, съобразно Протокол за неоснователно получени суми № 4/25.03.2010 г. като противоречаща на материалния закон. Основният довод в мотивите към решението е, че "...въпреки, че административният орган е приел, че МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕООД - гр.Елхово е извършил нарушение на разпоредба от ЗЗО, той е наложил санкция по реда на чл. 76а от ЗЗО, който текст е приложим в случаите, когато се констатира нарушение на разпоредби на нормативен акт, различен от ЗЗО. По този начин като е приложил неправилно материалния закон административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна." Този извод на съда е в противоречие с писмените доказателства по делото, а правният довод, че с оспорения административен акт е наложена санкция, е изцяло необоснован. В чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е уредена хипотезата за провеждане на административно производство в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, като изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ като неоснователно получени суми по реда на чл. 76а от ЗЗО се различават от отношенията с прилагане на наказание, регламентирани в чл. 76б от ЗЗО. По делото безспорно е изяснено, че е констатирано нарушение от страна на медицинското заведение по чл. 59в, т. 2 от ЗЗО - извършване на рентгенологична дейност за специализирани изследвания от пакет "Образна диагностика" през м. януари 2010 г. с медицинска апаратура на съответното лечебното заведение, за която срокът на лицензията за валидност е бил изтекъл (издадена за 5 години, начиная от 12.08.2004 г.). От непълните и противоречиви мотиви в решението не става ясно - какво е нарушението на материалния закон, допуснато от административния орган, което да обуславя отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът е поставил обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения - не е обсъдил съдържащите се в оспорения акт фактически и правни основания за издаването му, като не е изложил и обосновани мотиви за съответствието на тези основания с материалния закон. В тази връзка липсват изводи по обективността на отразените нарушения в Акт за установяване на административно нарушение № 12/25.03.2010 г., съставен в хода на проверката от контролните органи, съдържащ фактическото основание за издаване на писмената покана и тяхната връзка с правното основание за възстановяване на суми като неоснователно получени. По изложените съображения и на основание чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,