Решение № 713 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2013 г.

Решение № 713 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. "Славейков" № 14А, срещу Решение № 5014 от 18.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1830/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил Решение № 1468 от 11.12.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Месокомбинат - Диск" ЕООД, на основание чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите, е наложена забрана да прилага нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД не е осъществил нелоялна търговска практика по отношение на стоката, предлагането, на която представлява такава практика. Не отчел, че осъществената нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), доколкото представлява предоставяне на невярна информация на потребителя чрез съдържанието на етикета на предлаганата замразена риба, е пряко свързано с продажбата на тази стока. Това прави поведението на търговеца съответно на § 13, т. 23 ЗЗП и противоречащо на § 13, т. 28 ЗЗП. Сочи, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Неправилно счита решението и в частта за разноските. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което остави в сила оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски за представителство от юрисконсулт. Касаторът се представлява от юрисконсулт Цветомир Шишков. Ответникът по касационната жалба - "Месокомбинат - Диск" ЕООД, счита същата за неоснователна. Доводите на касатора са неоснователни, а обжалваното решение - правилно. Съдът правилно приел, че дружеството не е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а само съхранява стока, собственост на друг търговец. Поради това дружеството не може да осъществява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, както и нелоялна и заблуждаваща търговска практика въобще. С оглед на това не е извършило и твърдяното нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Велизар Стоянов, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът изяснил релевантните за предмета на спора факти и направил мотивиран извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД стопанисва складова база, находяща се в гр. Добрич, регистрирана и като митнически склад. Дружеството имало сключен договор за съхранение на стоки на "Вивекта - БГ" ЕООД от 03.01.2012 г. По повод на жалба на потребител от 02.10.2012 г. била извършена проверка в склад за търговия на едро на "Еврофриго стар" ЕООД в гр. София, в който се съхранявала търгуваната от "Вивекта - БГ" ЕООД замразена риба. Проверката установила, че рибата е 200 кг, произведена на 22.06.2012 г., със срок на годност 22.06.2014 г., като при лабораторни изследвания било установено завишено количество на вода в опаковките - 33,3 % вместо посоченото - 20%. На собственика на стоката било издадено предписание, а контролните органи установили, че стоката е доставена от склада на "Месокомбинат - Диск" ЕООД в гр. Добрич. При извършена в склада на "Месокомбинат - Диск" ЕООД проверка контролните органи установили, че на 09.08.2012 г. в склада е постъпил контейнер със замразено филе от пангасиус - 25 000 кг, собственост на "Вивекта - БГ" ЕООД, със срок на годност 22.06.2014 г. Установено било, че на етикета на стоката е посочено 20% водно съдържание, а при изследване било установено 33%. За проверката на "Месокомбинат - Диск" ЕООД бил съставен констативен протокол с дата 05.10.2012 г. На свое заседание, проведено на 16.11.2012 г., Комисията за защита на потребителите приела решение, че чрез прилагана заблуждаваща нелоялна търговска практика "Месокомбинат - Диск" ЕООД насърчил потребителя да закупи стока като с невярната информация относно процентното съдържание на ледена глазура в килограм замразена риба променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Приела, че практиката има за резултат или може да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят иначе не би взел. Въз основа на решението на комисията председателят издал Заповед № 1468 от 11.12.2012 г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП забранил на "Месокомбинат - Диск" ЕООД прилагането на нелоялната заблуждаваща търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът приел, че не са налице елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. "Месокомбинат - Диск" ЕООД няма качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 във вр. с чл. 68б ЗЗП, тъй като потребители на услугата, която предлага - приемане и съхранение на склад на стоки срещу заплащане, не са лицата, които закупуват стоките в магазина, а тези, които депозират стоките на склад. Нелоялната търговска практика е прилагана от собственика на стоките, комуто, съгласно чл. 9 от Закона за храните (ЗХ), е и задължението за тяхното етикетиране, съобразно изискванията нормативната уредба. "Месокомбинат - Диск" ЕООД нито е имало задължение, нито фактически е етикетирало стоките и с действията си не е допуснал да се промени или да може да се промени икономическото поведение на средния потребител. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Този извод на съда е правилен. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите които излага са за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с § 13, т. 2, 23 и 24 ЗЗП. Същите не са обосновани с конкретни факти от делото, а са ограничени единствено до цитиране на посочените разпоредби. С оглед на задължението си по чл. 218, ал. 1 АПК съдът извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в касационната жалба пороци и констатира, че съдът правилно е приложил материалния закон. Видно от мотивите на съдебното решение съдът правилно е определил фактическия състав на релевантната правна норма. Ясно е посочил, че за да е налице твърдяната в акта заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в невярна информация и следователно подвеждаща, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, е необходимо лицето да е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, да е налице търговска практика по смисъла на § 13, т. 24 ЗЗП, предлаганата на потребителя информация да е невярна и да подвежда, както и тази практика да е възможно да има или да има за резултат вземането на търговско решение, което без нея средният потребител не би взел. Така определените от съда релевантни юридически факти са изцяло в съответствие с материалния закон. Не е налице нарушение на тълкуването на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с § 13, т. 2, 23 и 24 ЗЗП. Що се отнася до преценката на съда на установените по делото факти и обстоятелства и подвеждането им към релевантната правна норма тя е правилна и обоснована. Видно от доказателствата е, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД безспорно е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, защото предлага услуги на юридически и физически лица, но дружеството не предлага процесната стока - замразен пангасиус, а предлага услугата съхранение на стоки на склад. Дружеството нито е вносител, нито е търговец, който предлага на потребителите стоката замразена риба. Ако органът бе изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и бе издал акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, той нямаше да твърди, при тези доказателства по делото, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД е поставил етикета със заблуждаваща информация и именно чрез него замразената риба е стигнала до потребителя. Още самият потребител ясно е посочил в жалбата си до комисията фирмата вносител и фирмата, опаковала продукта - "Вивекта - БГ" ЕООД, а от договора на "Месокомбинат - Диск" ЕООД с "Вивекта - БГ" ЕООД е видно, че "Месокомбинат - Диск" ЕООД няма никакви права да въздейства върху стоката, която му е предоставена единствено за съхранение. Това явно несъответствие между доказателствата по делото и посоченото в оспорения акт фактическо и правно основание за неговото издаване правят извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт правилен. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани правни изводи и правилно тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че то е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, да заплати на "Месокомбинат - Диск" ЕООД направените по делото разноски за касационната инстанция. Доказателства за такива не са ангажирани, поради което съдът не следва да присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд