Решение № 924 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2008 г.

Решение № 924 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Г. К. от гр. Р. чрез адвокати К. и Т. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 747/8.01.2008 г. по гр. д. № 917/2007 г. С обжалваното решение е отменено решение на Русенски районен съд № 88/16.05.2007 г., постановено по гр. д. № 5180/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Ц. Д. срещу С. Г. К. иск за предаване на владението на процесния гараж, вместо което е постановено друго решение, с което С. Г. К. е осъдена да предаде на С. Ц. Д. владението на подземен гараж № 8* находящ се на първия /горен/ подземен етаж на кота 2.80 м., непосредствено под магазинния етаж на многофункционална жилищна сграда по ул. "Б" № 41, гр. Р. със застроена площ 18.10 кв. м., 0.224% ид. ч. от общите части на сградата /етажна собственост/ и отстъпеното право на строеж при посочени в решението граници, както и да й заплати 20.80 лв. разноски по делото. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретното оплакване е срещу правния извод на въззивния съд, че ответницата упражнява фактическа власт върху собствения на ищцата гараж чрез своя син. Ответникът по касация С. Ц. Д. не е изразила становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като необжалвано е влязло в сила първоинстанционното решение на Русенски районен съд № 88/16.05.2007 г., постановено по гр. д. № 5180/2006 г., с което е уважен предявения от С. Ц. Д. против С. г. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част, като съдът е признал за установено по отношение на ответницата С. Г. К., че ищцата С. Ц. Д. е собственик на процесния гараж. Като недоказан искът е отхвърлен в осъдителната му част за предаване на ищцата владението върху гаража. За установяване упражняването на фактическата власт върху гаража във въззивната инстанция ищцата е довела в качеството на свидетел своята майка Н, въз основа показанията на която въззивният съд е приел за установено, че процесният гараж е заключен от сина на ответницата, който е свалил поставените на гаража име и адрес на ищцата като собственик на гаража и с блажна боя е написал имената и телефона на своята майка-ответник по делото. При тези данни въззивният съд е приел, че ответницата упражнява фактическа власт върху собствения на ищцата гараж, като го държи чрез своя син и е постановил осъждането й да предаде на ищцата владението на процесния подземен гараж. Не се оправдават от фактическа страна оплакванията в касационната жалба, че показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка са объркани, противоречиви, поради което недостоверни, както и заинтересовани. На свидетелските показания на свидетелката В не са противопоставени други доказателства. При липса на други доказателства съдът е основал правния си извод на показанията на свидетелката на ищцата. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение