Решение № 15138 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2010 г.

Решение № 15138 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Предмет на настоящото касационно производство по чл. 208 АПК е решение № 90/30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 7708/2008 г. на Административен съд София-град, с което е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи СДВР да заплати на Евгений Славчев Резашки от гр. София сумата 6500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена незаконосъобразна заповед № 2527/27.03.2006 г. на директора на СДВР, на основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. и са присъдени разноски. Решението в уважената част на предявения иск се обжалва с касационна жалба от СДВР като неправилно поради нарушение на материалния закон. В частта на решението, с което е отхвърлен иска се обжалва от Евгений Резашки като неправилно и необосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадените в срок касационни жалби са неоснователни. С исковата си молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него, че вследствие на това със заповед № 2527/27.03.2006 г. на директора на СДВР му е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, отменена с влязло в сила съдебно решение от 25.04.2008 г. по адм. д. № 03614/2006 г. на Софийски градски съд като незаконосъобразна, той е заболял с диагноза "тиреотоксикоза с дифузна гуша", претърпял негативна последица с преместването му в друго звена на СДВР в 07 РПУ-София и му е попречено да израства служебно. Съдът е постановил обжалваното решение, с което е приел, че искът на Евгений Резашки е основателен и доказан относно настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето от наложеното му дисциплинарно наказание, отменено по законов ред, така и от пренасочването му на друга месторабота. Съдът е приел, че е налице причинноследствена връзка между наложеното дисциплинарно наказание отменено като незаконосъобразно и последвалото заболяване вследствие на преживения стрес. По отношение на причинената връзка относно появилото се заболяване съдът е приел, че е възможно изживеният през м. март 2006 г. "стрес" да е отключил заболяването, диагностицирано през м. юни 2006 г., позовавайки се на писменото заключение на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, поради което е уважил предявения иск за така претърпените от заболяването неимуществени вреди. Върховният административен съд, III отделение приема, че констатациите и изводите на съда са неправилни и необосновани с оглед данните по делото. В писменото си заключение на съдебно-медицинската експертиза вещото лице в отговора си на втория въпрос от задачата е заявило, че стресът не е причина за заболяването, което е автоимунно и обикновено наследствено обусловено, каквото обстоятелство е установено и за ищеца чиято леля също има същото заболяване. Заявило е, че може да бъде причина за отключване на заболяването. За конкретния случай вещото лице е заявило, че не може да се твърди, че именно стресът е причинил заболяването. По делото липсват установени факти, сочещи, че ищецът действително е преживял стрес и действително същият е причинил заболяването. Съдът е указал на ищеца да представи доказателства в тази насока, поради което е разпитан посоченият от ищеца свидетел. От неговите показания не може да се направи категоричен извод, че ищецът е преживял силен стрес, тъй като не е споделял подробности за психическото си състояние след наложеното му наказание. Вината при отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не се предполага, а следва да бъде доказана включително и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилото заболяване. Такава причинна връзка между наложеното дисциплинарно наказание и претендираните вреди не е установена. По делото не са представени доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие преместването му в друго РПУ в гр. София, тъй като преместването е по служебна необходимост на основание чл. 134 ППЗМВР (отм.). Съдът като е приел противното и е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди е постановил незаконосъобразно и необосновано решение в осъдителната част. Същото в обжалваната му част следва да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции. Неоснователна е касационната жалба на Евгений Славчев срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за претендирани неимуществени вреди за разликата над уважения до предявения размер. По делото не е установено ищецът да е претърпял претендираните от него неимуществени вреди, поради което съдът обосновано е отхвърлил исковете. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение,