Решение № 15969 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2009 г.

Решение № 15969 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община - Костинброд, против решение № 523 от 5.08.2009 г., постановено по адм. д. № 96/2009 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменен изцяло негов отказ изх. № 94-А-24 от 10.01.2009 г. за поправка на кадастралния план на гр. Костинброд и нанасяне на вярната имотна граница на поземлен имот № 3202, кв. 228 по заявлението на Анастасия Антонова Каменова. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Релевират се доводи за наличие на спор за материално право, за чието разрешаване е предвиден друг процесуален ред. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Анастасия Атанасова Каменова не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № 94-А-24 от 4.12.2008 г. на Анастасия Антонова Каменова за допълване на одобрен кадастрален план на гр. Костинброд, като се нанесе вярната имотна граница на ПИ пл. № 3202, кв. 228 по плана на Костинброд. Към искането са приложени актове за собственост, скица-проект. Видно от индивидуализацията на недвижимия имот, същият е при съседи: от две страни река, път и Величка Георгиева Иванова. Кметът на Община - Костинброд е отказал допълване с мотив, че посочените граници попадат в старото корито на река Белица и в границите на имот пл. № 3733, кв. 228 по действащия регулационен план на града. От тези обстоятелства е направен извод, че имотът не е бил собственост на заявителката. За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че при постановяването му е нарушена императивната разпоредба на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Действително, видно от приложената по делото административна преписка, липсва издаден констативен акт за непълноти и грешки. По същество е прието, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, че така заснетата ограда отговаря на изпълнената на място, поради което е следвало да бъде попълнен кадастралния план съгласно заявеното от Анастасия Каменова. Поради това и преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне. Решението е правилно като краен резултат. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и във вр. с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, какъвто е конкретния случай, непълнотите и грешките по ал. 1 т. 1 се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните лица. Следователно процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на закона. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите. Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне на границата на имот пл. № 3202, кв. 228 по плана на гр. Костинброд не е предявено на заинтересуваните собственици. Липсва изготвен констативен акт, който да им бъде предявен. В заповедта не е посочено правното основание за издаване на процесния отказ, като същото се извежда от фактическите основания, което е по чл. 53, ал. 1, т. 1, първо предложение ЗКИР, а именно допълване на кадастралната карта и регистри с нанасяне на нов имот. Както правилно е приел съда, в конкретния случай по издаване на оспорения отказ не е съставен констативен акт на място, което е задължително процедурно условие за неговата законосъобразност. Като е отменил атакувания отказ и е върнал преписката на административния орган, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. При новото произнасяне административният орган следва да изложи конкретни обстоятелства и доводи от фактическа и правна страна, включително и при твърдения за наличен спор за материално право. Воден от горното, Върховният административен съд