Решение № 6748 от 7.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Мехмед, срещу Решение 21/12.01.2022 г. по адм.дело 1692 по описа на Административен съд Варна за 2021 година. В жалбата се твърди, че оспорената пред съда заповед е незаконосъобразно, че било нарушено правото на участие на лицето в административното производство. Липсвали мотиви, което пречело на жалбоподателя да разбере защо трябва да освободи имота. Не бил посочен реда за освобождаване на жилището и др. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата на Мехмед срещу оспорената заповед. Ответната по касационната жалба страна - Кмета на район Аспарухово, община Варна намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Производството първоинстанционният съд е образувано по жалба на Д. Мехмед срещу Заповед ЖН 33/ 01.07.2021 г. на Кмета на район Аспарухово към община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ е наредено изземването на незаконно заеманата част от общинско жилище, състояща се от една стая, ј ид, части от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Кишинев 17, ет.2. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед ЖН 18/15.10.2021 г. на Кмета на район Аспарухово, община Варна са прекратени наемните правоотношения между общината и Д. Мехмед, възникнали на основание Заповед ЖН 18/17.08.2017 г. на същия орган, с която ДКМ е бил настанен в част от общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Кишинев 17, състоящо се от една стая и ј ид. част от цялото жилище с площ от 14, 44 кв.м., актувано с Акт за общинска собственост 9023/ 20.05.2016 г. Заповед ЖН 18/ 15.10.2021 г. е влязла в законна сила. На 22.02.2021 г. жалбоподателя получил покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК с рег. РД 21003377АС/ 18.02.2021 г. Тъй като в дадения срок задължението не е изпълнено, Мехмед е бил предупреден, че заповедта ще бъде изпълнена принудително по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 22 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ). На проведено на 27.04.2021 г. заседание на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ било взето Решение 3 10 1/27.04.2021 г., с което било направено предложение до Кмета на район Аспарухово към община Варна да издаде заповед за принудително изземване на заеманата част от общинското жилище. На 01.07.2021 г. Кметът на район Аспарухово към община Варна издал Заповед ЖН 33, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ наредил да се изземе незаконно заеманата част от общинско жилище от Д. Мехмед. При така установеното съдът е приел жалбата за неоснователна. Актът бил издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което да е довело до възможност за определянето ѝ като незаконосъобразна. Съобразен и правилно приложен бил предвиденият в чл. 65 от ЗОС ред за издаване на акта, както и наличието на предпоставките за предприемане на това действие. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че договора въз основа на който Д. Мехмед ползва помещението в общинското жилище, ведно с припадащите му се идеални части от имота е прекратен с нарочна заповед. Същата е влязла в законна сила поради неоспорването ѝ в определените в АПК срокове. На лицето е дадена възможност за доброволно изпълнение на задължението за освобождаване на заемания имот поради отпаднало основание за ползването му, но определения за това срок действия в тази насока не са предприети. Това е дало основание за издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед с правно основание чл. 65 от ЗОС. При преценка на материалната законосъобразност на акта съдът е обсъдил наличието на разписаните от законодателя предпоставки за неговото издаване, а именно: предмет на изземване да е имот общинска собственост, същият да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. От събраните по делото доказателства се установява, че имота- предмет на оспорената заповед е общински, което е удостоверено със съответен акт за общинска собственост. В съдебния акт е правилно отбелязано, че според чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и установените в него обстоятелства могат да бъдат оборени единствено по установен в закона ред, но липсват данни да са предприемани действия в тази насока, които да ползват жалбоподателя. Касационният жалбоподателят, е продължил да държи общинския недвижим имот и след прекратяване на наемния му договор, т.е. при липса на валидно правно основание за това. При така установените факти и изведени въз основа на тях изводи, настоящия съдебен състав напълно споделя становището, че оспорената пред съда заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, при спазване на приложимите в случая административно производствените правила. С оглед характера на производството и етапа на развитие на отношенията между общината и жалбоподателя, обосновано не са взети предвид и обсъждани обстоятелствата, свързани с влошено здравословно състояние на Мехмед, намалената му трудоспособност поради общо заболяване и други твърдяни в този смисъл данни. Гореизложеното дава основание за формулиране на извод за правилност и обоснованост на оспореното съдебно решение. Като постановено при липса на данни за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК при постановяването му, същото следва да се остави в сила, а депозираната срещу него жалба следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение