Решение № 121 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2018 г.

Решение № 121 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 2601/13.12.2017 г. по гр. д. № 3039/2016 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 1322/09.03.2016 г. по гр. д. № 348/2012 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлил исковете на Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. срещу В. М. М., Ж. А. М., З. М. М. и М. Т. М. с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за две суми от по 32 000 лв. – връщане на платеното по предварителни договори от 07.04.1999 г. и 15.04.1999 г. и по споразумението от 11.08.2001 г. Касационното обжалване е допуснато при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на неговата правилност по материално-правния въпрос: От кога започва да тече срокът на погасителната давност по вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД? Настоящият състав на Върховния касационен съд по повдигнатия въпрос приема, че в случаите на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от отпадането на основанието. Същият отговор е даден в т. 7 от ППлВС № 1/28.05.1979 г. Настоящият състав го възприема като отговор и на повдигнатия въпрос по следните съображения: Първо, разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регулира по същия начин обществените отношения на територията на Република България, като чрез трите си фактически състава провежда общия принцип в гражданското обективно право на забрана за неоснователно обогатяване. В аспекта на повдигнатия въпрос изменения няма и в института на погасителната давност относно притезанията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (чл. 110 – чл. 120 ЗЗД). Второ, чл. 59 ЗУС от 1976 г., при действието на който е извършено нормативното тълкуване с ППлВС № 1/28.05.1979 г., е предвиждал, че тълкувателните постановления на пленума на Върховния съд са задължителни за съдилищата, а чл. 130, ал. 2 ЗСВ предвижда и понастоящем задължително за органите на съдебната власт действие на актовете на нормативно тълкуване, което извършват ВКС и/ или ВАС. Трето, касационният състав, а и съставите, през които спорът е преминал, са част от системата на съдебната власт (чл. 119, ал. 1 КРБ). Следователно т. 7 от ППлВС № 1/28.05.1979 г. задължава касационният състав да възприеме извършеното от Пленума на ВС тълкуване като отговор на повдигнатия въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК в допуснатите до обжалване части, намира жалбата основателна. Съображенията са следните: В обжалваното решение въззивният съд е намерил от фактическа страна, че съпрузите Е. К. (първият касатор и ищец) и К. А. К., наследодател на тримата касатори, неговите преживяла съпруга, син и дъщеря (тримата ищци) и ответниците по касация, ответници по исковете, са страни по два договора, сключени на 07.04.1999 г. и на 15.04.1999 г. С договора от 07.04.1999 г. съпрузите Е. и К. К. и ответниците З. М. и М. М. са си обещали да сключат окончателен договор за покупко-продажба на едно жилище в Б. срещу цена 47 000 000 неденоминирани лв., след като З. и М. Мавродиеви го изградят в 18-месечен срок. С договора от 15.04.1999 г. съпрузите Е. и К. К. и ответниците В. М. и Ж. М. са си обещали да сключат окончателен договор за покупко-продажба на друго жилище в Б. срещу цена 47 000 000 неденоминирани лв., след като В. М. и Ж. М. го изградят в срок до 31.12.1999 г. Въззивният съд е квалифицирал двата договора като предварителни за покупко-продажба на двете жилища (чл. 19, вр. чл. 183 ЗЗД). Той е намерил за установено също, че със споразумение от 11.08.2001 г. страните по двата договора са установили, че: 1) продавачите-ответници са във виновно неизпълнение на своите задължения; 2) съпрузите К. като купувачи са платили суми, възлизащи общо на 32 000 лв. по всеки договор и 3) продавачите им дължат две суми от по 15 000 лв. - обезщетения за вредите от неизпълнените свои задължения. Въззивният съд е установил, че със същото споразумение страните са се съгласили З. и М. Мавродиеви да изградят един мезонет в [населено място] до състояние "карабина" в срок до 31.12.2001 г. и да сключат окончателен договор, с който да го продадат на съпрузите К. срещу цена 94 000 лв. - сбор между платеното по двата договора и сумите, които ответниците им дължат в обезщетение на вредите от неизпълнените свои договорни задължения. Въззивният съд е установил, че със същото споразумението страните са преуредили други свои правоотношения с източници, различни от договорите от 07.04.1999 г. и 15.04.1999 г. След това въззивният съд е установил, че с допълнително споразумение от 08.01.2004 г. между същите страни е бил продължен срокът за изграждане на мезонета (до 31.03.2004 г.) и е изразено съгласие датата 31.06.2005 г. да е крайният срок за изпълнение на всички финансови задължения на ответниците към съпрузите К.. След това въззивният съд е пристъпил към разглеждането на възраженията за погасителна давност. Той е приел 31.06.2006 г. за начало на давностния срок за всички вземания, предявени с исковете. В този си извод той не е съобразил, че с тези по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищците искат връщане на полученото от ответниците по двата договора от 07.04.1999 г. и 15.04.1999 г., включително по повод преуредените помежду им отношения със споразуменията, а 31.06.2006 г. е крайният срок за изпълнение на всички финансови задължения към съпрузите К.. Този срок е без отношение към началото на погасителната давност, с която се ползват предявените с исковете вземания за връщане на полученото от ответниците. Тя има за начало отпадането на основанието, при което ответниците са получили сумите от по 32 000 лв. от съпрузите К.. Основателно е касационното оплакване, че въззивното решение в частта, с която исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са отхвърлени като погасени по давност е неправилно поради нарушение на материалния закон (на чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В допуснатата до касационно обжалване част, то противоречи на нормативното тълкуване, извършено с т. 7 от цитираното постановление на пленума на ВС, а настоящият състав го възприе за отговор на повдигнатия въпрос. Неправилното решение подлежи на отмяна. Касационната инстанция е длъжна да реши спора по исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по същество, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Касационният състав споделя обсъдените по-горе фактически констатации на въззивния съд, но те налагат различни правни изводи. Споразумението от 11.08.2001 г. е със смесена правна характеристика. Първо, то съдържа удостоверителна част, с която страните по него, които са страни и по договорите от 07.04.1999 г. и 15.04.1999 г., са засвидетелствали виновното неизпълнение на задълженията на ответниците като продавачи по двата договора. Второ, със споразумението от 11.08.2001 г. страните са се съгласили, че развалят двата договора (чл. 20, ал. 2, пр. 3 ЗЗД) и са установили вземанията на съпрузите К., възникнали от развалянето: 1) срещу З. и М. Мавродиеви - за връщане на сумата 32 000 лв., получена по договора от 07.04.1999 г. на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД); 2) срещу В. и Ж. Мавродиеви – за връщане на сумата 32 000 лв., получена по договора от 15.04.2001 г. на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД) и 3) за две суми от по 15 000 лв. – обезщетения за вредите от неизпълнените задължения на продавачите по всеки от развалените договора (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Трето, със споразумението от 11.08.2001 г. страните са се съгласили да заменят тези задължения към съпрузите К. със задължението З. и М. Мавродиеви да изградят мезонета в Б. в състояние "карабина" до 31.12.2001 г. и да го продадат на К.. В. и Ж. Мавродиеви са им обещали задълженията и действията на З. и М. Мавродиеви, които последните са поели със споразумението от 11.08.2001 г. Следователно споразумението от 11.08.2001 г. е с ефект на обективна новация (чл. 107 ЗЗД). Погасени са били задълженията на ответниците към съпрузите К., възникнали с развалянето на договорите от 07.04.1999 г. и от 15.04.1999 г. Между съпрузите К., от една страна, и З. и М. Мавродиеви, от друга, е възникнало ново правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба на мезонета в Б. срещу цена 94 000 лв. – сбор от стойността на задълженията, възникнали от развалянето на тези договори, които са били установени с втората част на споразумението (чл. 19 ЗЗД). Между съпрузите К., от една страна и В. и Ж. Мавродиеви, от друга, е възникнало ново правоотношение по договор за обещаване задълженията на З. и М. Мавродиеви за изграждане на мезонета в състояние "карабина" и за сключване на окончателен договор (чл. 23 ЗЗД). Четвърто, със споразумението от 11.08.2001 г. страните са преуредили и други правоотношения помежду им – относно парични притезания на съпрузите К. срещу ответниците, но с източници, различни от двата договора от 07.04.1999 г. и 18.04.1999 г. С допълнителното споразумение от 08.01.2004 г. страните по споразумението от 11.08.2001 г. са продължили срока за изграждане и за сключване на окончателен договор за покупко-продажбата на мезонета до 31.03.2004 г., а датата 31.06.2005 г. са уговорили като краен срок на "всички финансови задължения" към съпрузите К.. Тълкувайки така изразената воля по правилата на чл. 20 ЗЗД, касационният състав приема, че срокът до 31.06.2005 г. касае преуредените с последната част от споразумението от 11.08.2001 г. правоотношения между страните. Само те са имали изцяло паричен ("финансов") характер. Този срок е без отношение към частта от това споразумение, породила ефект на обективна новация, а с това – и към релевантните факти по предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С тяхното предявяване ищците са изложили твърдения, че продълженият срок за изграждането на мезонета и за сключването на окончателен договор за покупко-продажбата му на съпрузите К. (31.03.2004 г.) е изтекъл, но не са изпълнени тези задължения и действия, поети от ответниците З. и М. Мавродиеви и обещани от ответниците В. и М. М. със споразумението от 11.08.2001 г. Поради това са поискали да ответниците да им върнат сумите, които съпрузите К. са платили по двата предходни договора и за които с ответниците са се споразумели да сформират част от цената на мезонета. Следователно с тези искове ищците са упражнили право на разваляне на споразумението от 11.08.2001 г. (чл. 87, ал. 1 ЗЗД); ищцата Е. К. – като страна по това споразумение, а тя и останалите двама ищци Я. К. и С. К. – като наследници по закон на К. К., а предявените вземания са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С въведените възражения ответниците не са твърдели, че са изпълнени възникналите нови задължения към съпрузите К. със споразумението от 11.08.2001 г., а са се позовавали на погасителна давност. Касационната инстанция приема, че тримата ищци са носители на упражненото с исковата молба право на разваляне на споразумението от 11.08.2001 г. П. срок на новираните задължения е изтекъл на 31.03.2004 г. М. не е изграден, а обещаният договор за покупко-продажба не е сключен. Следователно правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, упражнено с исковата молба, е породило преобразуващото действие по чл. 88, ал. 1 ЗЗД на датата, на която на всеки от ответниците е бил връчен препис от исковата молба: за ответника В. М. – на 18.09.2014 г., за ответника Ж. М. – на 29.09.2014 г, а за ответниците З. и М. Мавродиеви – на 21.08.2014 г. Тогава е настъпила изискуемостта на вземането на всеки ищец за връщане на сумите, които всеки от ответниците е получил от съпрузите К. по договорите от 07.04.2001 г. и от 15.04.2001 г., доколкото със споразумението от 11.08.2001 г. страните са се съгласили ответниците да не връщат платеното по развалените договори, а тези задължения да сформират част от цената на мезонета (2 х 32 000 лв. = 64 000 лв.). Разликата до 94 000 лв. са уговорили, че сформират двете обезщетения за вредите от неизпълнението на задълженията на ответниците по двата договора, възникването на които също е било установено със споразумението от 11.08.2001 г. (2 х 15 000 лв.). Въззивното решение в частта, с което са отхвърлени исковете за сумите от по 15 000 лв. на заявеното договорно основание, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Както бе обяснено, вземанията за връщане на това, което всеки от ответниците е получил от съпрузите К. по споразумението от 11.08.2001 г. (на основание новираните правоотношения), са възникнали към датите на връчените преписи от исковата молба. Вземанията с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се ползват с общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, но за тях срокът на погасителната давност не е започнал да тече. Той има за начало отпадането на основанието. Както бе обяснено, основанието е отпаднало на датата, на която всеки от ответниците е получил препис от исковата молба. Юридическият факт се е осъществил в хода на висящия процес. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, докато трае съдебния процес, погасителната давност не тече. Неоснователни са възраженията, че вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са погасени по давност. Като съобрази, тяхната разделност спрямо всеки длъжник (спрямо всеки ответник), но и спрямо двамата кредитори (спрямо съпрузите К.), а и дела на всеки ищец в наследството на К. К., който е починал на 15.06.2012 г., касационната инстанция намира исковете изцяло основателни. Различен извод не следа от това, че съпрузите К. са предявили граждански искове в образувано наказателно производство, по което ответникът З. М. е бил обвинен, че на 07.04.1999 г. в Б. с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение съпрузите Е. и К. К., че ще им прехвърли апартамент в Б. и им е причинил имотна вреда (в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК), а ответникът В. М. е бил обвинен, че на 18.07.1999 г. в Б. с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение съпрузите Е. и К. К., че ще им прехвърли апартамент в Б. и им е причинил имотна вреда (за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК). С гражданските искове, предявени в наказателното производство, съпрузите К. са искали обезщетения за вредите от престъпленията. Разликата в предмета на спора по настоящото дело в пренесената пред касационната инстанция част (за вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и в предмета на гражданските искове, които са били предявени в наказателното производство (за обезщетения на вреди от престъпления), изключва възможността във висящото наказателно производство да е настъпила изискуемостта на вземанията за връщане на сумите, получени по споразумението от 11.08.2001 г. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците по касация следва да се възложат направените от ищците разноски пред настоящата инстанция – изцяло. Според представения списък, те възлизат на сумата 3 885 лв. В тежест на ответниците следва да се възложат и направените от ищците разноски пред първата и втората инстанция - до сумата 7 242. 84 лв. Тя е част от разноските, които ищците са направили в предходните стадии на исковия процес (за общата сума 18 570. 92 лв. и е равна на съотношението между общата цена на основателните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (64 000 лв.) към общата цена на всички предявени по делото искове (164 098. 52 лв.). Отговорността за разноските по делото е гражданска деликтна, а ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2601/13.12.2017 г. по гр. д. № 3039/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. ОСЪЖДА В. М. М. от Б., [жк], вх. А, ет. 5, ап. 11, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на Е. Н. К. от Б., [жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], сумата 16 000 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г., а на Я. К. К. със същия адрес, ЕГН [ЕГН] и на С. К. К. със същия адрес, ЕГН [ЕГН], – суми от по 8 000 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. ОСЪЖДА Ж. А. М. от Б., [жк], вх. А, ет. 5, ап. 11, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на Е. Н. К. сумата 16 000 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. – суми от по 8 000 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. ОСЪЖДА З. М. М. от Б., [жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Е. Н. К. сумата 16 000 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. – суми от по 8 000 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 21.08.2014 г. ОСЪЖДА М. Т. М. от Б., [жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Е. Н. К. сумата 16 000 лв. – връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г., а на Я. К. К. и на С. К. К. – суми от по 8 000 лв. – връщане на полученото по същото споразумение, ведно със законната лихва от 21.08.2014 г. ОСЪЖДА В. М. М., Ж. А. М., З. М. М. и М. Т. М. да заплатят солидарно на Е. Н. К., Я. К. К. и на С. К. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 885 лв. – разноски пред ВКС и сумата 7 242. 84 лв. – разноски пред първата и втората инстанция.