Решение № 2046 от 23.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, район Банкя, чрез адв. Л. Панайотова, срещу решение 4166 от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело 1571/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 18-1330/07.02.2022 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София /СГКК - София/, в частта, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Банкя, изразяващо се в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.1058 и Столична община е осъдена да заплати на СГКК София разноските по делото. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон се претендира неговата отмяна със законните последици - присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът началник на СГКК-София, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Ответникът Ц. Митова в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и моли за оставянето му в сила. Ответникът А. Митов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за материална законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на кмета на Столична община, район Банкя срещу заповед 18-1330/07.02.2022 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменението на КККР на гр. Банкя, изразяващо се в промяна границите на съществуващ обект - поземлен имот с идентификатор 02659.2196.384, в частта, с която с предвиденото изменение се измества югозападната му граница за сметка на имот с идентификатор 02659.2196.1058 второстепенна улица, вписана в КР на Столична община, като по този начин се намалява площта на имота от 2096 кв.м. преди промяната на 2086 кв.м. след промяната,т.е. с 10кв.м. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено, като съдът е приел, че при издаването на заповедта административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че е налице непълнота и грешка в КККР по отношение на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.384, като с изменението границите му се поставят в съответствие с границите на имот пл. 384 дял I, по описания и представен документ за собственост и така те съответстват на последния действащ кадастрален план и на имотните граници, съобразно документа за собственост. Приел е, че в случая не е налице спор за собственост със засегнатият от изменението собственик на съседния имот 02659.2196.1058, предвиден за второстепенна улица, записан в КР като собственост на Столична община, тъй като отчуждителната процедура не е завършена и регулационният план не е приложен, поради което частта / 10кв.м./ от процедирания имот с идентификатор 02659.2196.384, отредена за улица не е прехвърлена в собственост на Столична община. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. Процесната заповед, в обжалваната й част досежно новонанесената граница на имот с идентификатор 02659.2196.384 , която навлиза с 10кв.м. в съседния имот с идентификатор 02659.2196.1058 е издадена в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.54, ал.4 от ЗКИР непълнота или грешка във влязлата в сила КК, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. "Непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съществува при всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че имотите попадат в урбанизирана територия и спорната граница между имоти с идентификатори 02659.2196.384 и 02659.2196.1058 е нанесена в първоначалката КК по съществуващата на място ограда на имот с идентификатор 02659.2196.384, т.е. по материализираната на място граница на имота, която отразява фактическото му състояние по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Следователно не е налице визираното в заповедта правно основание на нейното издаване по чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.54, ал.4 от ЗКИР, което е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Предвид изложеното се явяват ирелевантни обсъдените от административният съд доводи за неприложена улична регулация по действащия ПУП, както и тези за липса на визираната в ал.2, чл.54 ЗКИР индиция за спор за собственост. Като е приел, че е налице отстранена по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.54, ал.4 от ЗКИР непълнота и грешка в КК с промяна в границата между имоти с идентификатори 02659.2196.384 и 02659.2196.1058, административният съд е постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна по реда на чл. 222, ал. 1 АПК с произнасяне по същество и отмяна на заповедта началника на СГКК София, в оспорена от кмета на Столична община , район Банкя част. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед надлежно и своевременно заявената претенцията за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора, АГКК София / юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът по касация/, дължи разноските за двете съдебни инстанции, възлизащи общо на 1780 лв., съставляващи съответно 10 лв. и 70 лв. за държавни такси за образуване на първоинстанционно и касационно съдебно производство, 500 лв. депозит за вещо лице и 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие 043218 от 27.01.2023 г. Възражение за прекомерност не е заявено в настоящата инстанция, а възнаграждението по визирания договор за правна защита е под минимума, разписан в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. /бр.88/2022г./ Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение