Решение № 4340 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2015 г.

Решение № 4340 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ подадена чрез процесуален представител юрк. Л., срещу решение № 3804/01.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2948/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на "ЛЮК" АДСИЦ град София е отменен мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да се произнесе по негова жалба с вх. № ID 2723297 от 27.02.2014 г. и преписката е изпратена на същата комисия за разглеждане и произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са инвокирани доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението на съда е произнесено по предсрочно предявена жалба и при липсата на годен за обжалване административен акт. В отношение на евентуалност счита решението за неправилно. Излагат се доводи за приложимостта на чл. 56 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про мрежи" АД /одобрени с решение ОУ-060 от 07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Комисията/. Според ал. 3 на разпоредбата спорът по отношение на констатирани щети, ако не се постигне съгласие, се отнася за решаване по съдебен ред. С оглед цитираната разпоредба КЕВР няма компетентност да се произнася по тези спорове, поради което не може да бъде субект на мълчалив отказ. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, поддържа жалбата. Ответниците по касационната жалба - "ЛЮК" АДСИЦ, чрез процесуален предсатвител адв. Василев поддържат становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски за производството пред ВАС. Заинтересованата страна - "Енерго - Про мрежи" АД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "ЛЮК" АДСИЦ против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по негова жалба с вх. № ID 2723297 от 27.02.2014 г. с искане да се установи извършено нарушение на Закона за енергетиката от страна на "Енерго - Про мрежи" АД. За да отмени мълчаливия отказ на КЕВР, съдът приел жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и срещу формиран мълчалив отказ. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на КЕВР за недопустимост на жалбата като предсрочно подадена. Разгледана по същество, е приел жалбата за основателна, като отправена до компетентен орган, в чиито правомощия е да постанови искания акт, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 4 ЗЕ. На следващо място е констатирал, че мълчаливият отказ е издаден и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на изискването за форма, както и при несъответствие с материално-правните разпоредби. Приел е, че се касае за отправено искане по чл. 22, ал. 3 ЗЕ, съобразно който КЕВР се произнася по жалби на клиенти срещу доставчици на енергия. Съобразно тази разпоредба при постъпване на такава жалба за административния орган е налице правомощие в двумесечен срок от получаване на жалбата да съдейства за доброволното уреждане на спора. Независимо от стартиралата процедура по споразумение, ако не се постигне такова или отказ от него в двумесечен срок от получаването на жалбата, Комисията следва да се произнесе с решение по нея, съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЕ. Като приложими са разгледани и разпоредбите на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. С оглед горното съдът е съобразил, че КЕВР, по жалбата с вх. № ID 2723297 от 27.02.2014 г. на "ЛЮК" АДСИЦ, не е извършила изискуемата проверка, нито се е произнесла по нея. Приел, че в случай като настоящия КЕВР не може да не се произнесе по постъпила при нея жалба, което бездействие формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, тъй като тя е длъжна, след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона, да се произнесе с решение. С оглед изложеното е обосновал и основния си извод, че мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената наредба, а в конкретния случай, видно от представената административна преписка, Комисията не се е произнесла по процесуално допустимо искане, депозирано в предвидения срок. При така установените факти на основание чл. 146, т. 3 от АПК е уважил жалбата на оспорващото дружество и поради наличието на предпоставките на чл. 173, ал. 2 от АПК разпоредил връщане на делото като преписка на административния орган за упражняване на неговите правомощия съобразно задължителното тълкуване на материалния закон. Съдебното решение, предмет на настоящето касационно обжалване, е допустимо. Няма спор по делото, че КЕВР е сезирана с жалба, вх. № ID 2723297 от 27.02.2014 г. от "ЛЮК" АДСИЦ с твърдение, за незаконосъобразно прекъсване /свързано с действие или бездействие/ на захранването с електрическа енергия в обект, собственост на дружеството на 26.01.2014 г., вследствие на което за него са настъпили вреди. При тези данни административният съд правилно е преценил, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима - като подадена от надлежно лице в законоустановения срок в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на двумесечния срок съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЕ, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, и при наличие и на правен интерес от оспорването. Неоснователно е твърдението за недопустимост на жалбата като предсрочно подадена с оглед това, че към момента на подаването й е оставал още един ден за произнасяне на административния орган. Правилно и законосъобразно, съобразявайки приложената административна преписка, съдът е приел, че и към момента на постановяването на съдебното решение няма произнасяне на КЕВР по подадената жалба, поради и което е налице формиран мълчалив отказ. Съдебното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Жалбата на "ЛЮК" АДСИЦ правилно е възприета от съда за основателна, защото в конкретната хипотеза КЕВР не може да не се произнесе по постъпила жалба. Тя, с оглед разпоредбите на чл. 22, ал. 3 ЗЕ, дължи произнасяне и ако не го стори, се формира мълчалив отказ. Становището в противния смисъл, не намира опора в специалните ЗЕ и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, тъй като КЕВР във всички случаи и когато не е постигнато споразумение е длъжна да се произнесе, т. е. след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона, да постанови решение, и то в срок от два месеца от получаване на жалбата - чл. 147 от Наредба № 3. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 144 и чл. 145 от Наредба № 3. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, обоснован и съобразен с практиката на ВАС е решаващият извод на съда, че мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената наредба. Произнасяне на сезираната Комисия няма и тъй като административният орган дължи такова в срока, регламентиран в посочената по-горе наредба, наличието на компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагане на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване, поради което правилно е отменен като незаконосъобразен. Неотносими към настоящия спор са възраженията на касатора за приложимост на разпоредбите на чл. 56 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про мрежи" АД /одобрени с решение ОУ-060 от 07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Комисията/. Действително съгласно ал. 3 на разпоредбата спорът по отношение на констатирани щети, ако не се постигне съгласие са отнася за решаване по съдебен ред. В процесния случай обаче КЕВР не е сезирана с искане за констатиране на щети, респ. спор за установяване на такива, а с твърдение, за незаконосъобразно прекъсване /свързано с действие или бездействие/ на захранването с електрическа енергия в обект, собственост на дружеството на 26.01.2014 г. Ето защо неразглеждането на жалбата от страна на КЕВР е в нарушение на задължението й на регулаторен орган. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна "ЛЮК" АДСИЦ е претендирало разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер, поради което се дължат от КЕВР. Представителят на КЕВР е възразил за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира възражението за прекомерност за основателно. Касае се за спор относно законосъобразността на административен акт, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай - установителни, определя неоценяемия характер на жалбата. Ето защо следва да бъде намален размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,