Решение № 14334 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2011 г.

Решение № 14334 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Чавдар Димитров Димитров от гр. Бургас, подадена против решение № 1369 от 2.11.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С писмена молба от 16.06.2011 г. жалбоподателят е уточнил, че е допуснал технически грешки в изписването на номера и датата на издаването на обжалваното решение и оспореният от него акт е решение № 1350 от 28.10.2010 г., постановено по преписка № КЗК-217/2010 г. Жалбоподателят излага подробно недоволството си от процесното решение и претендира обявяване на нищожност или отмяната му като незаконосъобразно. Твърдението на жалбоподателя е, че с мотивите на решението е вписано: "При така разписани клаузи на договора и общите условия, банката действително има право да изменя лихвените проценти занапред по свой почин и без писмено уведомление за клиентите", с което комисията е нарушила негови лични права и интереси и се е произнесла по гражданскоправен спор извън компетентността си. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Алфа банка клон България", гр. София оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Василева, която с писмено становище и в съдебно заседание пледира за оставяне жалбата без разглеждане като недопустима, а ако съдът я приеме за разглеждане по същество - да я остави без уважение като неоснователна. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното от фактическа страна: С решение № 300 от 18.03.2010 г. КЗК е образувала служебно производство по преписка № КЗК-217/23.03.2010 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за разследване на евентуално извършено нарушение по глава VII от ЗЗК и Глава VII от ЗЗК (отм.), от страна на "Алфа Банк - клон България", по повод на постъпил в комисията сигнал вх. № ВХР-382/25.02.2010 г. от Чавдар Димитров Димитров. Оплакването в сигнала е относно проведена рекламна кампания през първата половина на 2008 г. от посочената банка, с която кредитите се рекламират със запазване на лихвения процент от 6,2 пункта, непроменим през първите 15 години от погасяване на кредита. След сключване на договор за кредит през март или април 2009 г. банката е изменила лихвения процент от 6,2 % на 7 %, което право банката си е запазила в общите условия. Твърдението на Чавдар Димитров е, че не е бил уведомен за тази промяна и "Алфа Банк - клон България" е осъществила нелоялна конкуренция спрямо останалите банкови институции в страната, доколкото неговото единствено основание за сключване на договора с тази банка е бил твърдият лихвен процент и сигурността, гарантирана му с клаузата за непроменимост на лихвения процент в първите 15 г. на сключения договор. По така подадения сигнал КЗК е образувала служебно производство и е констатирала, че банката е започнала да предлага процесния кредит от 1.10.2007 г., а обявената от нея промяна на лихвения процент влиза в сила от 12.04.2009 г., уведомяването на нейните клиенти за извършената промяна предхожда датата на влизане в сила на същата, в резултат на което органът по конкуренцията е приел за процесен периода от 1.10.2007 г. - 12.04.2009 г., тъй като 12.04.2009 г. е крайният срок, в който банката е следвало да уведоми надлежно своите клиенти за промяната на лихвата. КЗК е съобразила началото на действието на новия ЗЗК, в сила от 2.12.2008 г. и е приела, че процесните действия са започнали да се осъществяват при действието на стария ЗЗК, но са завършили по времето, когато е в сила новият ЗЗК, поради което се прилагат разпоредбите на действащия сега ЗЗК. Комисията е обсъдила поведението на посочената банка с оглед разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, като е преценила, че те не попадат в приложното поле на никой от специалните състави на глава VII от ЗЗК. С решение № 1350 от 28.10.2010 г., което е постановено по преписка № КЗК-217/2010 г., КЗК е приела, че действията на "Алфа банка - клон България" във връзка с рекламиране на ипотечен кредит с фиксирана лихва за 15 г. период, последваща едностранна промяна на лихвения процент и уведомяването на клиентите на банката по същия ипотечен кредит за настъпилата промяна, не противоречат на добросъвестната търговска практика, поради което поведението на "Алфа Банк - клон България" не осъществява състава на нарушение по чл. 29 от ЗЗК. При така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че жалбата на Чавдар Димитров Димитров е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес да оспори процесното решение № 1350 от 28.10.2010 г. Производството пред КЗК е образувано служебно и като страна в него е конституирана само "Алфа Банк - клон България", но в решението се съдържа обсъждане на сключения от жалбоподателя договор за ипотечен кредит и приложимостта на Общите условия на банката спрямо това физическо лице, с оглед на което настоящият съдебен състав приема, че Чавдар Димитров Димитров е заинтересовано трето лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, което има правен интерес да обжалва решението на КЗК. Съдът констатира, че оспореното решение на КЗК е публикувано в електронния регистър на комисията на дата 29.10.2010 г., поради което по отношение на жалбоподателя 14-дневният срок за обжалване тече от тази дата в съответствие с изискванията на чл. 64, изречение второ, предложение второ от ЗЗК и процесното решение е оспорено след изтичате на законния срок на дата 1.04.2011 г. В жалбата, по която е образувано съдебното производство, е релевирано твърдение за нищожност на оспорения акт, с оглед на което жалбата се приема за допустима по силата на чл. 149, ал. 5 от АПК и подлежи на разглеждане досежно действителността на обжалваното решение, а възраженията за незаконосъобразност не следва да се обсъждат, тъй като са погасени с изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Процесуалният представител на "Алфа Банк - клон България" развива тезата, че оспорването на Чавдар Димитров Димитров е недопустимо, защото той обжалва отделни мотиви от обжалваното решение, а законът не допуска оспорване само на част от мотивите. Съдът не споделя това становище, тъй като в молбата на жалбоподателя от 16.06.2011 г. е уточнено, че оспореният административен акт е решение № 1350 от 28.10.2010 г. и не е вписано изрично, че се претендира отмяна само на отделна част от мотивите, а напротив - иска се от съда обявяване нищожност, респективно установяване на незаконосъобразност на решението. В случая се касае за възражение на жалбоподателя, насочено срещу аргументите и изводите на КЗК, изложени в процесното решение, което обаче не ограничава съда при проверката на акта относно действителността му. Разгледана по същество жалбата на Чавдар Димитров Димитров е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1350 от 28.10.2010 г. КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Алфа Банка - клон България" със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "В. Левски" № 15 - 17. За да достигне до този резултат, органът по конкуренцията се е позовал на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и е приел, че поведението на "Алфа банка - клон България" във връзка с популяризиране на спорния ипотечен кредит с фиксиран лихвен процент за 15 г. период, последващата промяна на лихвения процент и уведомяването на клиентите на банката, в частност лицето, подало сигнал до КЗК по този ипотечен кредит за настъпилата промяна, не противоречи на добросъвестната търговска практика и не уврежда и не може да увреди интересите на конкурентите. Понятието "добросъвестна търговска практика" е дефинирано в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, според който добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Органът по конкуренцията е разгледал всички твърдения на Чавдар Димитров Димитров и за установяване на обстоятелства по преписката е извършил проверка на предлаганите условия по ипотечни кредити на интернет страниците на други банки: "Юробанк И Еф Джи България" АД (Пощенска банка) за жилищен кредит "Сигурен дом", "Банка Пиреос България" АД за жилищен кредит "Чудо", "МКБ Юнионбанк" АД за жилищен кредит "Домът", и "СИБАНК" АД за условията за ипотечни кредити, поместени на сайта на банката, като е извършена съпоставка и с условията за жилищен кредит за покупка, рефинансиране, строителство и ремонт, поместени на сайта на "Алфа банка - клон България" с фиксиран лихвен процент на 6.79 пункта за първите две години. Съдът счита, че за да се произнесе по същество на жалбата следва да изясни характера на претенцията за нищожност на оспореното решение. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са невалидни актове. Основното разграничение на порочните административни актове в правната теория е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока /дефекта/, от който е засегнат актът. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Съдебната практика на Върховния административен съд е непротиворечива по отношение на пороците, които налагат прогласяване нищожност на административните актове, а именно: нарушения на изискванията за компетентност и форма на административните актовете. Настоящият съдебен състав споделя тази теза, тъй като е безспорно, че при констатирано несъответствие от този вид, то води до пълна липса на правнорелевантна воля за издаване на административен акт - приема се по отношение на всички лица и органи, че още от постановяването му не е произвел правни последици. Относно останалите основания, формулирани в чл. 146 от АПК, съдът намира, че по принцип те налагат отмяна на порочния акт като незаконосъобразен и в изключително редки случаи могат да доведат до нищожност - ако обжалваният акт има несъществуващ адресат, невъзможен предмет или пълна липса на правно основание. Съдът счита, че тъй като в закона не е уреден критерий за разграничение на нищожните от незаконосъобразните /унищожаеми/ актове, към прогласяване на нищожност следва да се пристъпва изключително внимателно, защото обявяване на нищожност се претендира спрямо стабилни административни актове, които не са оспорени в законния срок и са влезли в сила, с което се застрашава правната стабилност. При така дефинирания предмет на съдебен контрол, настоящият съдебен състав счита, че оспорването за обявяване нищожност на атакуваното решение е неоснователно. Това е така, защото процесното решение е издадено от компетентния за това орган - КЗК в рамките на правомощията, регламентирани в нормата на чл. 8 от ЗЗК. Решението е прието и е подписано от всички петима членове на специализирания държавен орган, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, в редакцията на закона, обн. в ДВ, бр. 54/16.07.2010 г., действал към датата на издаване на акта от КЗК. Съдът констатира, че процесното решение е постановено в изискуемата от закона писмена фирма и съдържа всички необходими реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗЗК. Оспореният административен акт има съществуващ обект, адресат и е издаден на съществуващо и валидно правно основание. Възражението на жалбоподателя е, че комисията е излязла извън предоставената от закона компетентност и се е произнесла по гражданскоправния му спор с "Алфа банка - клон България", понеже е вписала в решението си, че при така разписани клаузи на договора и общите условия, банката има право да изменя лихвените проценти занапред по свой почин и без писмено уведомление за клиентите. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице релевираното нарушение, защото горепосоченото изречение следва да се разглежда в контекста на изложените правни изводи на КЗК в тяхната съвкупност. За да установи дали в конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 29 от ЗЗК и доколко поведението на "Алфа банка - клон България" е в съответствие с добросъвестната търговска практика, органът по конкуренцията е обсъдил подробно и изчерпателно всички оплаквания на жалбоподателя по повод на сключения от него договор за банков кредит и общите условия на банката по този кредит, като е анализирала всички обстоятелства, свързани с твърденията на жалбоподателя за сочените нарушения от "Алфа банка - клон България". Следователно за да отговори на възраженията, развити в сигнала на Чавдар Димитров Димитров КЗК законосъобразно е отразила правнорелевантните факти, без с това да разрешава гражданскоправния спор на физическото лице с "Алфа банка - клон България". От съществено значение е обстоятелството, че мотивите на административния орган не са задължителни за гражданския съд и не го обвързват в независимата му преценка за основателността на предявения иск. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалвания акт КЗК не е нарушила пределите на компетентността, регламентирана в чл. 8, т. 3 и в чл. 60, 1, т. 5 от ЗЗК. По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания за нищожност, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните нямат претенции за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 64 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение