Решение № 11711 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2017 г.

Решение № 11711 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Босев, чрез пълномощник по делото адв. А. Кашъмов, против решение № 4739/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4854/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от 18.04.2017 г. по преписка № 9870/11.04.2017 г., обективиращо отказ на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, да предостави достъп до обществена информация, поискана от Р. Босев със заявление вх. № 1308/4.04.2017 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не се явява специален закон спрямо Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и че при формиране на изводите си съдът не е отчел естеството на случая, характеризиращ се с широка обществена значимост, обуславяща наличието на надделяващ обществен интерес от търсената информация. Сочи се също, че не е била отчетена и възможността за предоставяне на частичен достъп до исканата информация съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 ЗДОИ. По изложените съображения, поддържани в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител, касаторът моли процесното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което административната преписка бъде върната на административния орган с указания за точно приложение на ЗДОИ. Не претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Административен ръководител – Градски прокурор на СГП, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид наведените от касатора доводи, прецени събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АССГ административен акт – решение от 18.04.2017 г. по преписка № 9870/11.04.2017 г., сезираният орган е отказал предоставянето на достъп до исканата от Р. Босев информация, а именно – съдържащата се в постановлението за прекратяване на досъдебно производство по пр. пр. № 18604/2015 г. по описа на СГП. По жалба на заявителя, отказът на Административния ръководител – Градски прокурор на СГП (надлежно упълномощен със заповед на Главния прокурор на Р. България да се произнася по заявления по ЗДОИ), да предостави търсения достъп до обществена информация, обективиран в цитираното решение от 18.04.2017 г., е бил потвърден от първоинстанционния съд. За да постанови този резултат, решаващият съдебен състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. По въпроса за съответствието на отказа с материалния закон, съдът е развил съображения, че в случая поисканата информация по своя характер безспорно представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а сезираният орган – ответник в производството, е задължен субект съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, но с оглед съдържанието й и функциите на органа, при изпълнението на които информацията е била съставена, редът за предоставянето й е подчинен на разпоредбите на НПК, а не на общите правила за предоставяне на достъп до обществена информация, уреден в ЗДОИ. Поради това, че постановление за прекратяване на досъдебно производство по пр. пр. № 18604/2015 г. по описа на СГП, като част от материалите по разследването, може да бъде разгласявано единствено въз основа изрично разрешение на прокурора съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 1 НПК, то в конкретния случай достъп до същото не може да бъде предоставен по реда на ЗДОИ. По тези съображения, водещи до извода за наличие на друг специален ред за достъп до поисканата информация, АССГ, на основание, чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, е отхвърлил оспорването на Р. Босев като неоснователно. Решението на Административен съд - София-град е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е реализирана хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ – наличие на специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информация. Приложимостта на специалния ред по чл. 198, ал. 1 НПК е обусловена от характера на търсената информация, съставляваща съдържание на прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство по пр. пр. № 18604/2015 г. по описа на СГП. Правилен е изводът на съда, че при искане за достъп до информация, събирана, съставяна и съхранявана от прокурора в разглежданите от него дела и преписки в изпълнение на възложените му функции на орган на съдебната власт и по-специално на ръководещ разследването орган, безспорно редът за търсене и евентуално получаване на съответната информация е чл. 198 НПК – само с разрешение на прокурора, водещ разследването, а не от задължения по ЗДОИ субект. Съгласно цитираната разпоредба на НПК, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Като част от материалите по делото следва да се считат и актовете на прокуратурата, изготвени във връзка с осъществяването на процесуални действия по конкретни наказателни дела, с които наблюдаващият прокурор изпълнява законоустановените си правомощия по ръководство и надзор в рамките на досъдебната фаза на наказателното производство. Не се споделя изводът на съда обаче, че така поисканата информация в процесния случай е обществена. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че материалите по досъдебното производство, и конкретно актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването по реда на Глава осемнадесета от НПК (в процесния случай – за прекратяване на наказателното производство), не съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. След преценка на закрепената в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ дефиниция за обществена информация, извършена при съобразяване с целта и духа на закона, както и с оглед постановената по неговото прилагане практика на Върховния административен съд, се налага изводът, че в приложното поле на ЗДОИ попада само онази категория актове на органите на съдебната власт, които представляват част от извършваната от тях административноправна дейност. Относно актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела, т. е. в пряка връзка с изпълнение на функциите му на орган на досъдебното производство, а не на орган, осъществяващ административноправна дейност, настоящият касационен състав счита, че същите не попадат в приложното поле на чл. 2 ЗДОИ, поради което достъп до тях не може да се търси по реда на ЗДОИ. Следователно, с оглед неприложимостта в процесния случай на реда по ЗДОИ, несъстоятелни са доводите на първоинстанционния съд, с които се обосновава характерът на търсената информация като "обществена", съответно качеството "задължен субект" на сезирания орган - Административен ръководител – Градски прокурор на СГП. След като исканата информация, съдържаща се в прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство, попада в категорията данни по чл. 198, ал. 1 НПК, а не в тази, отговаряща на изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ единствено приложим спрямо търсенето на достъп до нея се явява специалният ред по чл. 198, ал. 1 и ал. 2 НПК относно разгласяване на материалите по разследването, т. е касателно информацията, съдържаща се в тези материали. При този извод, не се дължат други доводи и съображения, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредби от ЗДОИ. При наличие на специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информация от вида на процесната, обсъждането на норми, отнасящи се до приложното поле на ЗДОИ (частичен достъп съгласно чл. 7, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, преценка за наличие на надделяващ обществен интерес), се явява неотносимо към предмета на настоящия спор. Поради това, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни направените от касатора възражения за установяване на нарушения на материалния закон в посочения смисъл. Основание за отмяна на процесното първоинстанционно решение не може да бъде мотивирано с твърдения за неправилно приложение не неприложим към предмета на делото закон. Не се кредитира и възражението в касационната жалба, съгласно което при постановяване на крайния резултат от съда не е била отчетена целта на закона, свързана с установяване на защита при търсенето на исканата информация. В тази връзка е необходимо да се посочи, че установената в ЗДОИ възможност за търсене на достъп до обществена информация е конкретна проява на предоставеното по общ начин от Конституцията на Р. България право на личността и на обществото да бъдат информирани – основание в чл. 41, ал. 1 от Конституцията. На това право корелативно съответства задължението на държавата за предоставяне на търсената информация. Конкретното съдържание на това задължение обаче, както Конституционният съд изрично сочи в свое Решение № 7 от 4.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г. (Обн., ДВ, бр. 55 от 28 юни 1996 г.), е предмет единствено и само на законодателна уредба, която отчитайки смисъла на конституционната повеля, следва да идентифицира многообразието от хипотези, в които задължението подлежи на изрично формулиране, както и на определени ограничения. В конкретния случай, ограничаването на общопризнатото право на гражданите да получават информация без доказване на правен интерес, закрепено в чл. 41, ал. 1 КРБ и доразвито в разпоредбите на ЗДОИ, е предвидено с цел защита на друг конституционно признат интерес – този, свързан с гарантиране опазването на правата и доброто име на трети лица. Предвиденият специален ред за разгласяване на материалите от разследването, в това число и относно информацията, съдържащата се в актовете на компетентните по разследването органи, съставени в хода на наказателното производство, е несъмнено свързан със специфичния характер на наказателното производство и необходимостта от гаранции, обезпечаващи дейността на органите по разкриване на обективната истина и опазване доброто име, законните права и интереси на лицата, участници в наказателното производство. Обстоятелството, че по реда на чл. 198, ал. 1 НПК право на достъп до информацията, посочена в същата разпоредба, биха имали само определен кръг субекти, не е от естество да обори мотивираните от настоящия съд правни изводи, нито обосновава наличие на тяхното противоречие с Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и специалния закон – ЗДОИ. Установеният в НПК ред и начин на разгласяване на материалите и актовете, изготвени в хода на разследването, е съобразен с буквата и духа на процесуалния закон, уреждащ правилата за провеждане на наказателни производства. Така установеният ред представлява изключение от общия принцип да се търси, получава и разпространява информация съгласно чл. 41, ал. 1 КРБ. Изключението е въведено по законодателен път и е свързано с факти и обстоятелства от категорията на изброените в изр. 2 на с. р. В случая, неприложимостта на разпоредбите на ЗДОИ към подаденото от Р. Босев заявление за достъп до обществена информация не може да има за последица накърняване, ограничаване на правото на заявителя да получава и разпространява информация и идеи съгласно разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ, както и на правото му на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти, закрепено в чл. 13 от същата. Както в националното ни законодателство, така и съгласно ЕКПЧ, правото да се търси достъп до обществено значима информация не е абсолютно и безусловно. Самата същност и упражняването на това право следва да се оценяват в контекста на конкуренцията на идеи и ценности, предопределящи развитието на едно демократично общество. В случая, предоставеното със ЗДОИ право на достъп до обществена информация е ограничено от самия законодател посредством необходимостта от защита на други ценности, права и интереси, преценени също като подлежащи на конституционна закрила, доколкото с тях се гарантира основен принцип на правораздаването по наказателни дела – разкриване на обективната истина, а оттук – и защитата правата и законните интереси на гражданите, участващи в наказателното производство. Както бе вече посочено в мотивите на настоящото решение, данните, съдържащи се в разглежданите от прокурора дела и преписки по досъдебни производства, се събират, съхраняват и обработват от този орган, а достъпът до тях по силата на НПК е предвиден само за страните по конкретните дела и то по реда, регламентиран в цитирания специален нормативен акт. С оглед гореизложеното и при съобразяване с мотивираните от касационния състав съображения по прилагането на закона, оспореното решението на АССГ се явява законосъобразно като краен резултат. Правилна е преценката на административния съд за отхвърляне на жалбата срещу постановения от Административния ръководител – Градски прокурор на СГП, отказ за предоставяне на искания достъп до информация с мотиви, че същата не попада в предметния обхват на ЗДОИ. Решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в касационното производство не е претендирала разноски по делото, поради което въпреки изхода на спора, разноски не следва да й бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение