Решение № 3048 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г.

Решение № 3048 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Марков от гр. Търговище, подадена чрез пълномощник адв. Я. Тончева, против решение № 115 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 132/2020 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 25/04/1/0.0.2804/3/01/04/01 на изп. директор на ДФ "Земеделие" изх. № 01-6500/7932 от 05.05.2020 г. за Изричен отказ от изплащане на финансова помощ по заявка за плащане № 25/04/1/0.0.2804/3/01 по договор № 25/04/1/0.0.2804 от 08.09.2017 г. в размер на 69 529, 77 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие и неправилно тълкуване на процесуалния и материалния закон. Твърди, че поради лоши метереологични условия 115 пчелни семейства се умрели, а административния орган не е взел това обстоятелство предвид. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юрисконсулт А. Иванова, с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 115 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 132/2020 г. на Административен съд - Търговище, е отхвърлена жалбата на Г. Марков против решение № 25/04/1/0.0.2804/3/01/04/01 на изп. директор на ДФ "Земеделие" изх. № 01-6500/7932 от 05.05.2020 г. за изричен отказ от изплащане на финансова помощ по заявка за плащане № 25/04/1/0.0.2804/3/01 по договор № 25/04/1/0.0.2804 от 08.09.2017 г. в размер на 69 529, 77 лв. и е осъден жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивиран с посочване на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Според съда процесният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Счел е, че в настоящия случай жалбоподателят е сключил договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ДФ "З" № 25/04/1/0.0.2804 от 8.09.2017 г. с предмет инвестиции в сектор "Животновъдство" като според чл. 16, ал. 1 от договора той се е задължил да поддържа броя на животните, съгласно Таблица № 5. 1 по одобрения проект на 385 бр. пчелни семейства. След направена справка в ел. система на БАБХ и в регистъра на земеделските стопани е установено, че в животновъдния обект на жалбоподателя фигурират 270 пчелни стопанства, което е в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от сключения договор между страните. Прие е още, че на жалбоподателя е извършена и проверка на място по изпълнението на договора преди плащането от служители от РТИ-Велико Търново през м. януари 2020 г., завършила в подписването на контролен лист на 17.01.2020 г. Видно от представения контролен лист, то същият е подписан без възражения от жалбоподателя и съдът го е кредитирал като официален документ, който не е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК. На следващо място, съдът е установил, че по отношение на ползване на подпомаганите активи от жалбоподателя служителите от РТИ са констатирали, че същите не се ползват от жалбоподателя, тъй като няма видими следи от употреба, част от тях са на склад и са неразопаковани и облепени и със стреч фолио. При проверката на представената инвентарна книга, в която са вписани активите, предмет на финансиране, служителите на проверката са констатирали, че тя не е попълвана редовно и няма проследяемост на финансираните активи по проекта, по който са закупени, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Според посочената разпоредба ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ до: 1). три години от датата на получаване на окончателно плащане – за ползватели, които са малки или средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;.." С оглед на всичко изложено, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят Г. Марков е сключил стандартен договор № 25/04/1/0.0.2804 от 08.09.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с ДФ "З". С този договор фондът е предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен проект № 25/04/1/0.0.2804 "Ремонт на сграда за първичен добив на биологичен пчелен мед и пчелен прашец и закупуване на оборудване и инвентар". Първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от жалбоподателя на етапа на кандидатстването по подмярка 4. 1 документи е в размер на 69 529, 77 лв. (чл. 3, ал. 1 от договора) и представлява до 60% от одобрените и реално извършени от жалбоподателя разходи за осъществяването на проекта. На 12.09.2019 г. жалбоподателят е подал заявка за плащане № 25/04/1/0.0.2804/3/01 като представил набор от документи (адм. преписка). На 17.01.2020 г. на жалбоподателя била извършена проверка на място от експерти от Регионален инспекторат – Велико Търново при ДФ"З" на пчелина му в [населено място], [улица], УПИ VI-100, кв. 30, общ. Търговище ( стр. 70 до 106 от делото). На 5.05.2020 г. изп. директор на ДФ"З" издал процесния адм. акт – Решение № 25/04/1/0.0.2804/3/04/01 за отказ за изплащане на финансова помощ. Като мотиви за отказа АО е посочил, че при извършената проверка на 17.01.2020 г. в земеделското стопанство на жалбоподателя са открити вместо 385 бр. пчелни семейства само 271 бр. семейства или по-малък брой от заложените в договора за финансово подпомагане. Броят на пчелните семейства е в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от сключения договор от 8.09.2017 г. Предвид установената фактическа обстановка, обосновано е прието от съда, че не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в Наредба № 9 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Обосновано е прието, че в настоящия случай жалбоподателят е сключил договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ДФ"З" № 25/04/1/0.0.2804 от 08.09.2017 г. с предмет инвестиции в сектор "Животновъдство" като според чл. 16, ал. 1 от договора той се е задължил да поддържа броя на животните, съгласно Таблица № 5. 1 по одобрения проект на 385 бр. пчелни семейства. Видно от данните по делото е, че след направена справка в ел. система на БАБХ и в регистъра на земеделските стопани е установено, че в животновъдния обект на жалбоподателя фигурират 270 пчелни стопанства, което е в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от сключения договор между страните. На жалбоподателя е извършена и проверка на място по изпълнението на договора преди плащането от служители от РТИ-Велико Търново (разпитани като свидетели по делото) през м. януари 2020 г., завършила с подписването на контролен лист на 17.01.2020 г. Видно от представения контролен лист, то същият е подписан без възражения от жалбоподателя (стр. 143 от делото). На тази проверка служители от РТИ са констатирали, че при жалбоподателя са налични 271 пчелни семейства вместо заложените в договора 385 пчелни семейства. Неоснователен е доводът на касатора, че след като е представил обяснителна бележка, че поради лоши метереологични условия е настъпила загуба на 115 пчелни семейства, то административният орган е бил длъжен да я разгледа и да се съобрази с нея. Настоящата инстанция следва да посочи, че съгласно чл. 21 от сключения между страните договор, жалбоподателят се освобождава от отговорност при непреодолима сила, ако уведоми писмено фонда в срок до 10 работни дни от датата, от която има възможност да го направи, като представи доказателства за това с надлежни документи, включително когато е възможно – издадени от компетентен орган. При неизпълнение на задължението за уведомяване жалбоподателят не може да се позовава на непреодолима сила. Действително е представена обяснителна записка от Марков, но в нарушение на чл. 21 от горепосочения договор, тя е представена много след посочения в договора срок, поради, което правилно не е била кредитирана от административния орган. Нещо повече, след направените констатации от служителите на административния орган, остава неясно защо след като е знаел, че е загубил 115 пчелни семейства, Г. Марков е подписал контролния лист без възражения. Контролният лист е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила за описаните факти в него, като съдът е длъжен да се съобрази с него. Неоснователен е и доводът на касатора за неспазено уведомление от 48 ч. преди проверката. Този доводът вече е бил обсъден от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че за проверката на място жалбоподателя е уведомен по телефона в 15, 30 ч. на 7.01.2020 г. според съставения контролен лист (стр. 143 от делото). Самата проверка е проведена през периода 8.01.2020 г. до 17.01.2020 г. Жалбоподателят е присъствал непрекъснато на същата, според разпитаните свидетели от РТИ. Подписал се е под контролния лист без възражения, което е видно от представеното копие на контролния лист. Дори да се приеме, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на проверката, то не е от кръга на съществените, тъй като не променя решението на поставения пред административния орган орган въпрос. Предвид на изложеното, следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. В случая касационният жалбоподател следва да заплати на ответника - Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение