Решение № 11596 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2017 г.

Решение № 11596 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Гълъбов от [населено място], подадена против решение № 58 от 24.04.2017 г., постановено от Административен съд - Кюстендил, по адм. д. № 301/2016 г. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е налице уведомяване за започване на административна процедура по чл. 26 от АПК. Твърди, че атакувания административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи жалбата му. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 58 от 24.04.2017 г. е отхвърлена жалбата на Н. Гълъбов против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-100-6500/2597 от 29.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден жалбоподателя да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" - СОФИЯ деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли оспорването решаващият състав на Административен съд - Кюстендил е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съобразно изискванията на чл. 20а ЗПЗП. Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В решението е установено е, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г., които съставляват мотиви на акта, от което е изведено заключение за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е изложил правни изводи по оплакването на жалбоподателя, че не е уведомен по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като е констатирал, че земеделския производител е надлежно уведомен чрез връчване на екземпляр от писмо от 19.04.2013 г., с което му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Установено е, че в случая няма данни жалбоподателя да е направил възражение по фактическите констатации, поради което и предвид развитите в жалбата съображения, първоинстанционния съд е преценил, че жалбоподателя не оспорва факта, че за кампания 2011 г. не е подал заявление. Органът е взел предвид всички депозирани от стопанина документи по заявлението и е извършил съответните административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, с което е изпълнил процесуалното задължение да изясни фактите и обстоятелствата по случая. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не е осъществено нарушение, представляващо касационно основание, което изисква неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъборазно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-100-6500/2597 от 29.07.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а жалбоподателя в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал Общо заявление за плащания на площ за кампания 2007 г. на 19.03.2007 г. с УИН 1012040700501 и е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 190139 в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК). Както в първоинстанционната жалба, така и в касационното производство се развива тезата, че не е налице уведомяване за започване на административна процедура по чл. 26 от АПК. Твърди, че атакувания административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че АПМА е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата определя, че ДФЗ прекратява ангажимента. По см. на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция /РА/ от датата на неговата акредитация. Едно от правомощията на РА по чл. 11а, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗПЗП е да приема, проверява и взема решения по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от закона изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. Следователно, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде оспорения АПМА. При издаване на АПМА са спазени общите изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат, фактически и правни основания за постановеното прекратяване на многогодишния ангажимент и ясна разпоредителна част, противно на твърденията на жалбоподателя. Съгласно ТР № 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС, необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите и правни основания за неговото издаване. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за неговата законосъобразност, т. к. гарантира правото на защита на страните при неговото оспорване и дава възможност за ефективен контрол от по-горния административен орган и/или съда. Съгласно приложимата тълкувателна практика, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административния акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В този смисъл освен изложеното в АПМА, като негово съдържание следва да се счита и уведомителното писмо от 19.04.2013 г., с което е започнало административно производство по издаване на акта. Правното основание за издаване на АПМА е посочено в неговото съдържание – това е чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. и правилото на чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. Установено е нарушаване на изискванията на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредбата. Фактическите мотиви са във връзка с твърдението на органа, че липсва подадено заявление за участие по мярка 211 за кампания 2011 г. Не е налице разминаване между правните и фактически основания за издаване на оспорения акт. Нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата в редакцията, обн. ДВ, бр. 24/2014 г. във вр. с чл. 142, ал. 1 от АПК задължава ДФЗ за прекрати многогодишния ангажимент на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Следователно, налице е корелативна връзка между изложените в АПМА фактически обстоятелства и дадената за тях правна квалификация. Настоящият съдебен състав следва да посочи, че по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на визирания нормативен акт и определят от кога възникват посочените задължения - това е момента след първото компенсаторно плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. Съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 от ДР от Наредбата "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд правилно е установил, че първото компенсаторно плащане по заявлението на жалбоподателя за кампания 2007 г. е определено и реално извършено на 27.06.2008 г. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че след посочената дата за жалбоподателя е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. При изпълнение на правомощията си по чл. 14, ал. 1 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност – при наличие на нормативните условия е задължен да постанови предвидения правен резултат. Изключението по чл. 14, ал. 4 от Наредбата не е налице – заявлението не е ново такова по см. на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата. Форсмажорните обстоятелства по чл. 15 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на Наредбата не касаят прекратяването на помощта, а условията за нейното частично или пълно възстановяване, който въпрос е извън предмета на съдебното производство по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,