Решение № 5758 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3617/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Д., гражданка на Република Турция, подадена чрез пълномощник адв. Е. Милева от Адвокатска колегия - Разград. Жалбата е против решение № 2012 от 16.01.2026 г. по адм. дело № 10585/2025 г. по описа на Административен съд - София - град. С него е отхвърлено оспорването на Д. Ф. Д. срещу отказ за издаване на виза тип "D" от 05.09.2025 г., издаден от завеждащ „Консулска служба“ в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, по заявление от 16.07.2025 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – завеждащ „Консулска служба“ в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на Д. Ф. Д., гражданка на Република Турция, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "D"), издаден на 05.09.2025 г. от консулско длъжностно лице – съветник в завеждащ „Консулска служба“ в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, по негово заявление за издаване на виза от 16.07.2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която отказва се издаването на виза на чужденец, което не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Съдът приел, че от доказателствата по делото е установено, че регистрираното търговско представителство не е достатъчно за да обоснове извод за необходимост от продължително пребиваване на територията на страната и издаване на виза тип "D". Оценката на информацията в представените документи към заявлението за издаване на виза е извършена в рамките на съгласувателната процедура от служители на Дирекция "Миграция" и на Териториална дирекция "Национална сигурност" – гр. Стара Загора, с дадено отрицателно становище. Към заявлението не са представени документи, въз основа на които да е могло да се направят изводи за финансовите резултати от търговската дейност на регистрираното в Република Турция търговско дружество "ФУАТ ОТО ЙЕДЕК ПАРЧА САНАИЙ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ". Посочил, че в този връзка, в доклада от извършената проверка от ТД "Национална сигурност" – гр. Стара Загора е посочено, че има множество индикации, че с регистрацията на търговското представителство се цели да се заобиколят изискванията на ЗЧРБ. Отказа да бъде издадена виза за дългосрочно пребиваване на територията на Република България не се нарушава защитено субективно право на жалбоподателката. В заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България чужденката е посочила като основание осъществяването на дейност от регистрираното търговско представителство. По делото е установено, че членовете на семейството й живеят в Република Турция, както и нямало обективни данни да е нарушено гарантираното от Конвенцията право на личен и семеен живот. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Постановеното решение е съобразено с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. В касационната жалба се излага несъгласие с изводите на съда, че актът отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като следва да се посочи, че сходни възражения са направени и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд. Административният съд правилно е приел, че процесният отказ не е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обоснована е причината за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. В проведената съгласувателна процедура по реда на чл. 30 от НУРИВОВР е представено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", с което е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система, след извършената проверка от Териториална дирекция "Национална сигурност" – гр. Стара Загора. Касационната жалбоподателка е вписана като търговски представител във "ФУАТ ОТО ЙЕДЕК ПАРЧА САНАИЙ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ". От приложената информация, предоставена от директора на ТД "Национална сигурност" – гр. Стара Загора, рег. № СЗ-31-3862 от 12.08.2025 г., е отразено, че регистрацията на търговското представителство е възложена на търговско дружество "Керем" ЕООД с едноличен собственик Б. Ю. С., а документите на апликанта – и свързаните със сделката за покупко – продажба на недвижимия имот в [населено място] "се движат" от българската гражданка С. И. И.. Отразено е, че състоянието на закупения имот е лошо и може да се ползва за подслон при крайна нужда, защото е в недобро техническо състояние и е несериозно да се ползва като адрес на търговско представителство. Следователно придобитият имот в [населено място] правилно е констатиран, че не се ползва за целта. В заключение е посочено, че информацията съдържа множество признаци за фиктивност в регистрацията на търговското представителство, която цели да заобиколи изискванията на ЗЧРБ. Позовавайки се на това становище административният орган е издал оспореният отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България по заявлението на Д. Ф. Д.. Неоснователно касаторът твърди, че липсват мотиви по отношение на това кои факти са приети за установени, за да бъде постановен отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, тъй като е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. А както е в конкретния случай - от органи, участващи в съгласувателната процедура по чл. 30, ал. 2 от НУРИВОВР. В случая към административната преписка е приложено цитираното по-горе писмо от което се установяват релевантните обстоятелства за прилагането на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира и че не е налице нарушение на правото на чужденеца на личен и семеен живот, произтичащо от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, каквито твърдение се правят с касационната жалба. По преписката е установено по надлежен ред, че семейството на жалбоподателката не живеят на адреса в [населено място], а продължават да живеят в Република Турция. При това положение, че семейството не е живяло заедно на територията на страната, личният и семеен живот на касационната жалбоподателка няма да бъде нарушен с отказа за издаване на виза за България. Не е налице ограничение, което да препятства събирането на касационната жалбоподателка със семейството й в която и да е друга държава, нито на територията на Република България, следва обаче да изпълни нормативно установените изисквания за това. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,