Решение № 15533 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2012 г.

Решение № 15533 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ДОУИ - Велико Търново срещу Решение № 66/20.02.2012 г., постановено по адм. д. № 958/11 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отменен ревизионен акт № 071101205/9.06.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 436/7.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. Ответникът по касационната жалба "Д и П Турс" ООД гр. Габрово, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок е подал писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение правилно първоинстанционният съд е приел, че фактическите предпоставки на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 /ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, респ. на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС са изпълнени, като са установени с доказателства по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, както и че правилно ДЗЛ на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е декларирало доставките със ставка нула. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС определя вътреобщностната доставка на стоки като доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Законът в чл. 53, ал. 2 определя, че документите, с които се доказва ВОД са посочени и изброени в ППЗДДС. В чл. 45 от правилника в редакцията, относима за процесния случай се изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на доставката, в случая румънската фирма. По делото са представени копия от договор, фактури, описи на стоките, приемо - предавателни протоколи, доказателства за извършени плащания по фактурите, ЧМР - товарителници, както и съпътстващите я документи за превоз на стоката, които правилно съдът е преценил като годни доказателства да установят осъществяването на ВОД към Румъния. Основният аргумент на касационния жалбоподател, поради който се иска отмяна на първоинстанционното решение, е че в изпратения отговор на румънската администрация по повод запитване за проверка, се съдържат данни, че тъй като не е открит на адреса представител на дружеството - получател, вероятно се касае за "липсващ търговец". Първоинстанционният съд подробно е обсъдил това възражение на данъчната администрация и е достигнал до обоснования извод, който се споделя и от настоящата инстанция, че в отговора не е посочено категорично, че румънският оператор е такъв търговец, а е изразила само съмнение за това, както и че румънските власти не са отрекли съществуването на оператора на територията на страната си, нито са отрекли обстоятелството, че е регистриран за целите на данъка там, както и обстоятелството, че е декларирал ВОП във връзка с процесните фактури. Във формуляра не е посочено, че предпоставките на разпоредбата на цитирания регламент са установени (доказани) от отговарящата администрация. Относно оплакванията на касатора, че няма данни за заплатени винетни такси от някои гранични пунктове, същите са неоснователни, тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД. Предвид изложеното, решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,