Решение № 129 от 3.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 256/2015 г.

Решение № 129 от 3.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 256/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК - "Възобновяване на наказателни дела". Осъденият И. П. К. е депозирал искане за възобновяване на нохд № 1063/13 г. на Районния съд-гр. Перник, като счита, че са налице условията на чл. 423, ал. 1 и 5 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно, на плоскостта на чл. 423, ал. 1 НПК.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда № 1325 от 03.12.2013 г. по нохд № 1063/13 г. ПРС осъдил подсъдимия К. за две престъпления, а именно - по чл. 354в, ал. 1 и чл. 354а, ал. 3 НК. По реда на чл. 54 НК на К. са определени наказания съответно - за първо посоченото престъпление лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева, а за второто - лишаване от свобода за срок от една години и глоба в размер на 2000 лева; на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание, най-тежкото измежду посочените, като на подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева; съдът постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор; на основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият е оправдан частично по първоначалното обвинение по чл. 354в НК. Съдът се произнесъл и по деловодните разноски. Неоспорена от страните посочената присъда влязла в сила, съответно на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК - на 18.12.2013 г.

На 20.12.2013 г. с писмо № 1063/13 г., на основание чл. 416, ал. 2 НПК, ПРС изпратил на Районна прокуратура-гр. П. препис от влязлата в сила присъда, за изпълнението й.

На 22.10.2014 г. от съответния компетентен орган на съдебната власт на Република България - Районна прокуратура-гр. П., е издадена Европейска заповед за арест, в която е отразено: лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението; решението не е било връчено лично на лицето, но решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването; при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт; лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане, и който е 180 дни - 6 месеца от узнаване за влязлата в сила присъда; българското национално законодателство дава правни гаранции за възобновяване на наказателното производство по искане на задочно осъдения и съдът в този случай го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него, съобразно разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 6 и чл. 423, ал. 5 НПК.

Във връзка с ЕЗА осъденият е бил задържан на 13.12.2014 г. на ГКПП B., Република Х., а на 09.01.2015 г. е осъществено предаването му от хърватските на българските власти.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

1. Молителят е задочно осъден - съдебното разглеждане на делото е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК. Осъденият е депозирал искането си в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК. Оспореният от него съдебен акт подлежи на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК - чл. 419, ал. 1 НПК.

2. Искането е неоснователно, при следните съображения:

От изложеното по-горе е видно, че в ЕЗА е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 4, от ЗЕЕЗА, нова съгласно ЗИДНПК, публикуван в Дв. бр. 50 от 19.07.2011 г. В съответствие със съдържанието на последно посочения текст на специалния закон, екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето може да се откаже, освен ако в заповедта не се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия, едно от които е отразеното по-горе. Когато лицето е предадено за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в рамките на тази процедура, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК, се изследва цялостното му познание за воденото срещу него наказателно производство. ВКС не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали осъденият е знаел за съдебното производство срещу него или не. Както ВКС е имал повод да вземе отношение по това, тази предпоставка намира приложение при общото екстрадиционно производство и при ЕЗА преди коментираните изменения на специалния закон от 2011 г. и то, ако се приеме, че действително е дадена гаранция (виж решения № 158 по кд № 455/13 г. на ВКС, II-ро н. о.; № 219 по к. д. 596/14 г. на ВКС, III-то н. о.; № 485 по к. д. № 1368/14 г. на ВКС, I-во н. о. и № 269 по к. д. № 655/14 г. на ВКС, I-во н. о.).

Свързано с приложимостта на чл. 423, ал. 1 НПК, данните по делото указват следното:

На 23.07.2012 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК е започнало досъдебно производство № 334/12 г. за извършено на 23.07.2012 г. деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 НК. В хода на това производство са извършени редица процесуално следствени действия - обиск и изземване, претърсване и изземване (надлежно одобрени от съдия), оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели, като такъв бил разпитан и И. К.; последният доброволно предоставил на 24.07.2012 г. сравнителен материал за дактилоскопско изследване. Призован като свидетел от водещия разследването, на 29.08.2012 г. К. не бил установен, а неговия баща П. А. заявил, че той е в Испания (л. 62). Чрез справка (л. 66) от 18.09.2012 г. е установено, че на 16.08.2012 г. И. К. е напуснал пределите на РБългария през ГКПП К. шосе, и няма данни да се е завръщал в страната. От писмените доказателства на л. 67 и 68 е видно, че с телеграма № 33553 от 27.09.2012 г. той е обявен за общодържавно издирване.

С постановление от 29.05.2013 г. от досъдебно производство № 334/12 г. са отделени материалите касаещи дейността на К. за престъпления по чл. 354а и чл. 354в НК, като на 30.05.2013 г. те са присъединени към новообразуваното срещу него досъдебно производство под № 278/13 г. (л. 1 и 2). В хода на това досъдебно производство К. е установен и с него са извършени процесуално следствени действия - привличане в качеството на обвиняем и разпит в това качество - на 21.06.2013 г. (л. л. 6 и 7). При предявяване на обвинението и вида на взетата спрямо него мярка на неотклонение - "Подписка", К. взел лично участие и заявил, че на този етап не желае защитник, а при разпита му в качеството на обвиняем изразил ясно становището си, че не желае да му бъдат предявявани материалите по делото.

На 09.07.2013 г. в ПРС бил внесен обвинителен акт срещу молителя за посочените по-горе две престъпления, въз основа на който, е образувано нохд № 1063/13 г. по описа на ПРС.

С разпореждане от 24.07.2013 г (л. 10) съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2013 г.; разпоредил - призоваване на подсъдимия и връчването му на препис от обвинителния акт, с уведомяване, че в 7-мо дневен срок от връчването може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и направи нови искания; съобщаване на подсъдимия, че на основание чл. 254, ал. 4 НПК, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК.

Призовката за 01.10.2013 г., ведно с препис от обвинителния акт, били връчени на 27.09.2013 г. (л. 13) на майката на подс. К. -Д. С.

В съдебното заседание на 01.10.2013 г. подсъдимият не се явил. Неговият баща - П. А. изяснил пред ПРС (л. 24), че процесуалните книжа не са предадени на И. К., тъй като се намирал извън [населено място] и не е уведомен за делото. Наред с това А. предоставил на съда мобилния телефонен номер на подсъдимия.

В следващото съдебно заседание - на 29.10.2013 г., подс. К. не се явил. За това заседание съдът приел, че той е нередовно призован, тъй като призовката не е била връчена никому - на посочения от него адрес в [населено място], [улица], не е имало човешко присъствие. В същото съдебно заседание, ПРС изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от "Подписка" в "Задържане под стража", предопределило обявяването му за държавно издирване с телеграма № 435656.

До 03.12.2013 г. подсъдимият не бил установен на посочения от него, в хода на досъдебното производство, адрес, нито пък в пределите на РБ, а на 04.11.2013 г. майка му заявила, че се е обадил от Италия (л. 36,44,).

На 03.12.2013 г. ПРС, след като изпълнил задължението си по чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, да осигури защитник на подсъдимия, дал ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК.

Присъдата на първоинстанционния съд не била оспорена от прокурора и от служебния защитник на подсъдимия, поради което и влязла в сила при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК.

Изложеното дотук налага следните изводи:

На досъдебното производство спрямо подс. К. е била взета мярка за неотклонение "Подписка", като в съответствие с нея той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Към този момент молителят е знаел, че е обвинен в извършване на две престъпления и след предявяване на обвинението, при заявеното нежелание за предявяване на разследването, е бил изправен пред две хипотези - да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката му за неотклонение или делото да продължи в съдебната му фаза. В рамките на разумния срок (който в настоящия случай е безспорен), не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, поради което К. е следвало да спазва задълженията, поети от него с изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение "Подписка". Търсен на посочения от него адрес, той не е установен от съда. Няма данни К. да е уведомил съответния орган за промяна на местоживеенето си. Очевидно с поведението си е обективирал нарушение на задължението, произтичащо от коментираната мярка за неотклонение. Само това е било достатъчно за първостепенния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК и даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия.

Съдът обаче е направил повече като е предприел мерки по издирването на подсъдимия, останали без резултат.

Съгласно чл. 423, ал. 1 НПК искането за възобновяване на наказателно дело се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е може да бъде изпълнена. В настоящият случай, след предяваване на обвинението в досъдебното производство, през м. юни 2013 г., К., се е укрил, поради което и не е могло да бъде уведомен, че съгласно чл. 254, ал. 4 НПК, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. В основата на невъзможността за уведомяване за развитието на наказателния процес, при знанието на К., че е обвинен в извършване на две престъпления, стои собственото му поведение. Нарушавайки задължението си, произтичащо от известната му мярка за неотклонение "Подписка" е демонстрирал незаинтересованост и липса на желание да участва в наказателното производство.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Поради това