Решение № 4721 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9885/2019 г.

Решение № 4721 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9885/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП против решение № 3944 от 11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 9419/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-22221217006669-091-001/23.04.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1097/27.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че фактическите констатации, с които е обоснован от съда извода за нищожност на ревизионния акт не отговарят на действителността и са формирани в резултат на съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като е следвало изрично да му укаже, че не сочи доказателства за установяване на конкретно обстоятелство. В подкрепа на твърденията си представя доказателства за издаване на заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизията от надлежно оправомощен орган по приходите, което обосновава извод за липса на допуснато процесуално нарушение при издаване на ревизионния акт. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Атлас Нова" ЕООД против ревизионния акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Ответникът – "Атлас Нова" ЕООД, ЕИК 200761107, чрез пълномощника си адвокат Блидов от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание, и моли съдът да я остави без уважение. Подробни съображения за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт излага в писмени бележки. В условията на алтернативност моли съда да вземе предвид изложените от него обстоятелства относно незаконосъобразността на ревизионния акт и да го отмени. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с приложения към него. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предвид представените с касационната жалба нови доказателства и направените от ответника в касационното производство доказателствени искания и с оглед установената в разпоредбата на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания от касационната инстанция пледира за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е ревизионен акт № Р-22221217006669-091-001/23.04.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърден с решение № 1097/27.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. След анализ на събраните в производството доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но при ненадлежно възложена ревизия, с оглед разпоредбите на чл. 112 и 113 от ДОПК, поради което е обявил нищожността му. За да обоснове този извод съдът е установил, че ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221217006669-020-001/5.10.2017 г., издадена от Б. Николчовски на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, в качеството му на заместник на М. Гаврилов на същата длъжност, съгласно заповед № УЧР-609/3.10.2017 г. за периода от 3.10.2017 г. до 13.10.2017 г., с която е възложено извършването на ревизия на "Атлас Нова" ЕООД по ЗДДС за данъчните периоди от 1.06.2017 г. до 31.08.2017 г. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 16.10.2017 г. по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Посочената ЗВР е изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22221217006669-020-002/17.10.2017 г., издадена от Б. Николчовски, като заместник на М. Гаврилов, съгласно заповед № УЧР-609/03.10.2017 г., като е променен обхватът на ревизията. С решение № Р-22221217006669-098-001/26.10.2017 г. преписката е иззета от М. Гаврилов и е възложена на Т. Герасимов на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София. Със ЗИЗВР № Р-22221217006669-020-003/12.01.2018 г., издадена от Т. Тодоров на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, в качеството му на заместник на Т. Герасимов, съгласно заповед № РД-84-2200-31/11.01.2018 г. за периода от 11.01.2018 г. до 12.01.2018 г., е определен срок за приключване на ревизията. Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт № Р-22221217006669-091-001/23.04.2018 г., издаден от Т. Герасимов - орган, възложил ревизията, и М. Братанов - ръководител на ревизията. Съгласно заповед № РД-1-803/7.06.2017 г. на директора на ТД на НАП - София, органите по приходите, издали ЗВР и ЗИЗВР, са упълномощени да изпълняват функциите на компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. При тези обстоятелства съдът е посочил, че ЗИЗВР № Р-22221217006669-020-002 е издадена от Б. Николчовски на 17.10.2017 г., като заместник на М. Гаврилов, съгласно заповед № УЧР-609/03.10.2017 г. за периода от 3.10.2017 г. до 13.10.2017 г., след изтичане на определения в заповедта за заместване срок. Поради непредставяне на доказателства за това, че М. Гаврилов е бил в отпуск или друга законоустановена причина за отсъствието му, което е наложило издаването на ЗИЗВР от Б. Николчовски в хипотеза на заместване, решаващият съд е приел, че компетентността на последния е ограничена до 13.10.2017 г, което опорочава ЗИЗВР до степен на нищожност, което предопределя и нищожност на оспорения ревизионен акт. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е нищожен поради ненадлежно възлагане на ревизията. По делото е безспорно установено, че ревизията е възложена с първоначално издадената ЗВР № Р-22221217006669-020-001/5.10.2017 г. от компетентен орган по приходите - Б. Николчовски на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, в качеството му на заместник на М. Гаврилов на същата длъжност, съгласно заповед № УЧР-609/3.10.2017 г. за периода от 3.10.2017 г. до 13.10.2017 г Издателят на ЗВР е надлежно упълномощен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на ТД на НАП - София на основание заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. Впоследствие, преписката е иззета от М. Гаврилов с решение № Р-22221217006669-098-001/26.10.2017 г. и е възложена на друг орган по приходите - Т. Герасимов, компетентен да възлага ревизии и издава ревизионни актове поради това, че първоначално определеният М. Гаврилов е в отпуск поради временна нетрудоспособност. В решението е посочено, че продължителното отсъствие на Гаврилов е удостоверено с болничен лист от 2.10.2017 г. и ангажираната с това обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Доколкото ревизията е надлежно възложена с първоначално издадената ЗВР № Р-22221217006669-020-001/5.10.2017 г. и след изземване на преписката последвалите ЗИЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи по приходите, издадената на 17.10.2017 г. ЗИЗВР № Р-22221217006669-020-002 от Б. Николчовски, като заместник на М. Гаврилов, не прави оспореният ревизионен акт нищожен. С изземването на преписката от първоначално определения орган по приходите е отпаднала възможността този орган да довърши ревизионното производство и да участва като издател на ревизионен акт. В този смисъл, пропускът да се представят доказателства за установяване на сочените от съда обстоятелства във връзка със ЗИЗВР № Р-22221217006669-020-002 от 17.10.2017 г. не се отразява на валидността на ревизионния акт. С оглед изложеното неправилно решаващият съд е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е издаден от лица, които не са имали материална и персонална компетентност за това поради непредставяне на доказателства за законосъобразно издаване на ЗИЗВР от 17.10.2017 г. от Николчовски по заместване на Гаврилов. Ревизионният акт е издаден на 23.04.2018 г. от Т. Герасимов като орган, възложил ревизията, и М. Братанов като ръководител на ревизията, за които не е спорно и са представени доказателства, че разполагат с материална компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Извън горното, основателни са възраженията на касатора, че при разглеждане на делото решаващият съд не е дал указания, съобразно изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочи и не представя доказателства за установяване на спорните обстоятелства, а именно, че към 17.10.2017 г. М. Гаврилов е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и Б. Николчовски е бил надлежно оправомощен да издаде ЗИЗВР на същата дата в хипотезата на заместване. Данните по делото сочат, че на ответникът в първоинстанционното производство са дадени указания и от него са представени доказателства за други обстоятелства - дата на назначаване на В. Богданов, М. Братанов и Т. Герасимов и дали към датите на издаване на РД и РА са отсъствали по някакви причини, но не и указания за отсъствието на М. Георгиев на 17.10.2017 г. и заместването му от друго орган. Видно от приложените към касационната жалба болничен лист от 2.10.2017 г. и заповед за заместване на Гаврилов такива доказателства съществуват, но забраната по чл. 219, ал. 2 от АПК за фактически установявания от касационната инстанция възпрепятства възможността за преценка на същите при касационната проверка на оспореното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,