Решение № 316 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6504/2007 г.

Решение № 316 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6504/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Й. Р. Я. против въззивното решение на К. окръжен съд от 4.06.2007 г. по гр. д. № 605/2006 г., с което е оставено в сила решение от 29.04.2004 г. по гр. д. № 336/1999 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен иска на Н. С. Я. и Й. Р. Я. предявен на основание чл. 108 ЗС за осъждане на А. В. Х., М. Р. Х. и Н. А. Х. да предадат владението на 500 кв. м от земеделски земи, за които е отреден терен на имот № 3 по картата на землището на с. С., представляващ овощна градина от 2935 кв. м, десета категория, находяща се в м. "С" землището на с. С. при посочени граници. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците А. В. Х., М. Р. Х., Н. А. Х., Д. Н. Г. и Р. Н. Я., последните два процесуални правоприемници на починалия ищец Н. С. Я. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на наведените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Да отхвърли ревандикационния иск за процесните 500 кв. м съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имот пл. 3 по картата на възстановената собственост на земите в землището на с. С., представляващ овощна градина с площ 2935 кв. м, обединяващ закупени от тях два имота, навлизащ с ревандикираната част в притежаван и владян от ответниците имот, тъй като претенцията визира преработка и изменение на картата на имотите в масив 20, без да е извършена предвидената за това процедура в чл. 26 ППЗСПЗЗ, т. е. обединението на закупените от ищците два имота в имот № 3 с посочената обща квадратура е по коригиран план, който не е влязъл в сила, по който план се е стигнало до застъпване на имотите на двете спорещи страни за частта предмет на ревандикацията, с която ищците са навлезли в имота на ответницата. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни фактически и правно обосновани изводи досежно неоснователността на претенцията по чл. 108 ЗС. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1996 г. ищците са закупили с два нотариални акта, имот № 3 с площ 1935 кв. м и имот № 2 с площ 1000 кв. м и двата в м. "С", землището на с. С. по картата на възстановената собственост на земеделски земи в стари реални граници, по която са били издадени скиците от ОбПК при закупуването на имотите. Кадастралната основа на тази карта не е била изработена по кадастралния план на селото от 1929 г., вследствие на което имотите в масив 20, където се намират процесните земи, не са били правилно заснети с отразяване на всички релефни дадености. След направено допълнително измерване и заснемане на пропуснато дере е извършена преработка на земите в масив 20 от поддържащата фирма "Г" ЕООД гр. К., при която е отложен заявения с исковата молба имот № 3 с площ 2935 кв. м (обединяващ сбора от площите на двата закупени от ищците през 1996 г. имота) и е издадена нова скица от 11.09.1997 г., по която е заявена исковата претенция. При това ново заснемане се е стигнало до застъпване на имотите на ищците и на ответниците - собственици на съседен имот № 4, с площ 1002 кв. м. с 473 кв. м, съгласно заключение на съдебно техническа експертиза на вещото лице Г. (в този смисъл са и останалите изслушани по делото съдебно-технически експертизи), като приложените към заключението на вещото лице Г. скици, точно илюстрират положението на имотите - в скица № 1 при тяхното закупуване от ищците по одобрения план на възстановените земеделски земи, в скица № 2 положението на имотите след нанасянето на пропуснатото дере и извършената преработка на земите в масив 20, когато е проектиран нов имот № 3, с площ 2935 кв. м, върху които са нанесени (в червено) и границите на имотите, така както за закупени от ищците по скица № 1, от където е видно застъпването между имотите на ищците и на ответниците, при което ищците навлизат в имота на ответниците, като това застъпване е изнесено отделно в жълт цвят в скица № 3. По делото несъмнено е установено, че преработката на земите в масив 20 и новото заснемане на имот № 3 е предприето без да е била спазена процедурата за изменение на картата на масива според предвиденото в чл. 26 ППЗСПЗ. Въпреки положените усилия, включително и от вещите лица по делото не е станало ясно кога и по чие искане е направено изменението на картата, като одобрения коригиран план обнародван в ДВ бр. 59/29.06.1999 г. не касае масив 20. П. тези обстоятелства, извода на съда, че претенцията на ищците заявена на основание извършеното ново заснемане на имот № 3, обединяващ закупените два имота от ищците, в резултат на което се получило навлизане в притежавания и владян от ответниците имот, почива на преработен план на възстановените земи в масив 20, без да са били спазени изискванията за законност на процедурата за изменение, което има за последица, неоснователността на иска, тъй като ищците не се легитимират, като титуляри на правото на собственост върху процесния имот и претендираната част не е част от притежаван от тях имот. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.