Решение № 1004 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2010 г.

Решение № 1004 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, при ЦУ на НАП и по касационната жалба на "Диримекс" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Димо Димов, против Решение № 773/14.04.2010 г., постановено по адм. дело № 521/2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, трети състав. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, при ЦУ на НАП атакува Решението, в частта, с което е отменен Ревизионен акт № 030801680/18.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 763/23.01.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 10575,27 лева и лихви 6430,77 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Диримекс" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Димо Димов атакува Решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 030801680/18.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 763/23.01.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит в общ размер 33419,21 лева и лихви върху просрочените задължения за ДДС в размер на 15474,20 лева; допълнителни задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 25064,27 лева и лихви в размер на 8997,55 лева и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за същите два периода в общ размер 28,43 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъдат отменени актовете на данъчната администрация. Ответникът по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, при ЦУ на НАП - "Диримекс" ЕООД, гр. Варна оспорва касационната жалба като неоснователна в приложено по делото възражение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба на "Диримекс" ЕООД, гр. Варна - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, съставът на Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 030801680/18.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 763/23.01.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 10575,27 лева и лихви 6430,77 лева, отхвърлил е жалбата на дружеството в останалата му част срещу атакувания Ревизионен акт. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, както и съответни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. Правилно и законосъобразно Варненския окръжен съд е приел, че в обжалвания ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в горепосочения размер, поради констатирано обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС от страна на преките доставчици на дружеството - жалбоподател. Възраженията на "Диримекс" ЕООД, гр. Варна в касационната жалба по отношение на доставчиците се свеждат до обстоятелството, че решаващият състав на Варненския административен съд е приложил неправилно материалния закон ЗДДС и са допуснати процесуални нарушения във връзка с кредитиране на доказателствата. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на Варненския административен съд е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. В хода на съдебното обжалване на РА са ангажирани доказателства, които съдът е обсъдил подробно и е обосновал своите изводи. Правилно Варненския административен съд е приел, че за данъчен кредит и за възможността същият да бъде приспаднат може да се говори единствено при наличието на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Едва тогава следва да се извърши проверка за наличието или липсата на всички останали изисквания, въведени от страна на законодателя и обуславящи пораждането на това право. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето - доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. В мотивите на обжалвания РА е прието, че липсват доказателства, представени от преките доставчици на жалбоподателя, от които да се установи, че ДДС е начислен по реда, определен в закона. За да се докаже това обстоятелство е следвало да бъде извършена проверка от данъчните органи чрез посещение на данъчния адрес на доставчиците или чрез изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект. Така направените искания до доставчиците за представяне на документи са им били редовно връчени на основание на чл. 50, ал. 4 ДПК (отм.). В приетата по делото данъчна преписка не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на това задължение на доставчиците и представяне от тяхна страна на исканите документи и писмени обяснения, а именно: доказателства за произхода на стоката или услугата, договори и фактури с предходни доставчици, извлечение от сметка 4532, справки за технологичната, материална и кадрова обезпеченост на дружествата, начин на разплащане между страните и др. Ето защо, предвид на обстоятелството, че доставчиците не са представили в дадения срок всички изискани документи и писмени обяснения данъчният орган е бил в невъзможност да провери дали действително те са начислили данък в счетоводството си по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като по делото не са представени доказателства, които да доказват, че доставчиците на жалбоподателя са водили редовно счетоводство. При разглеждане на делото, в производството пред Варненския административен съд жалбоподателят, отново не е представил нови доказателства, които да опровергаят констатациите на данъчните органи. Съдът е изложил подробни мотиви кои от обстоятелствата на чл. 122 от ДОПК са били налице, как е била определена данъчната основа в съответствие с критериите, визирани в чл. 122 от ДОПК и по какъв начин се е достигнало до конкретния размер на данъчните задължения. До тези изводи съдът е достигнал след правилна преценка на всички събрани доказателства по делото. По този начин съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на материалния закон и е отхвърлил като неоснователна подадената пред него жалба. Налице са доказателства, събрани по предвидения от закона ред - протоколи за насрещни проверки и проверки на адрес, които представляват официални документи по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 143, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да установи наличието на всички предпоставки за признаване на данъчен кредит. Данъчно задълженото лице, което иска да се ползва от правото на кредит носи и тежестта да докаже, че по отношение на него и на предходните му доставчици са налице изискванията на чл. 64 от ЗДДС. В случая това не е установено от касатора. Правилен е изводът на съда, че внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците не е само по себе си основание да се признае правото на данъчен кредит на получателя по доставките без да е доказано реалното им извършване. В чл. 65, ал. 8 от ЗДДС е посочено, че следва да е налице доставка, ДДС по която да е внесен по "ДДС-сметката". По отношение на жалбата на данъчните органи, касаеща увеличението на финансовия резултат за 2003 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) в посока на увеличение със сумата от 45000 лв., Съдът е обсъдил обстоятелствата, свързани с наличието на парични средства в лицето, посочено като заемодател и доказателствата за реалното предаване на заема. Съдът е приел, че сумата е постъпила безвъзмездно в касата на дружеството и като такава представлява неотчетен извънреден приход на ревизираното лице за 2003 г., а тъй като не са установени доказателства, че това са неотчетени приходи от продажба на стоки, материали, услуги, продукция или други такива, не са приспаднати съответстващи на неотчетените приходи разходи. Сумата е внесена от страна на управителя в касата на дружеството, осчетоводена е по дебита на сметка 501 Каса и по кредита на сметка 499-2 Други кредитори. Тоест, спорната сума е отчетена като задължения, подлежащи на връщане, поради което не може да се приеме, че същата има характер на приход, и то с безвъзмезден характер. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, правилен е извода, че органите по приходите следва да докажат твърдението, че постъпилата сума е приход, и то безвъзмезден, ревизиращите органи доказват при пълно и главно доказване фактите, от които произтичат правните изводи за дължимите публични задължения, различни от декларираните. Такива доказателства обаче не са представени, поради което в тази част ревизионният акт правилно е отменен като незаконосъобразен за размера на установените задължения за корпоративен данък за 2003 г. и определените лихви за просрочие. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставена в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение,