Решение № 7576 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2021 г.

Решение № 7576 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Лозенец срещу решение № 7213 от 11.12.2020 г. по адм. дело № 10022/2020 г. Административен съд-София-град, с което е отменена по оспорването на Л. Г., от гр. София, [улица] чрез адвокат Д. Д. заповед № С-375 от 6.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-район Лозенец, преписката е върната на административния орган - Директора на ДСП-Лозенец за издаване на нов акт, съобразно тълкуването на закона в решение. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи се, че Л. Г. е пропуснала 14-дневния срок за обжалване на процесната заповед № С-375 от 6.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-район Лозенец и жалбата й с вх. № 2203-941-00-1755/8.10.2020 г. е процесуално недопустима. Поддържа се, че писмо изх. № 9411-2/9.01.2014 г. е връчено лично на Г. на 17.01.2014 г., което е удостоверено с нейния подпис. По този начин същата е била уведомена за заповед № С-375 от 6.03.2013 г. и подадената на 8.10.2020 г. жалба срещу тази заповед е просрочена. Навеждат се доводи за погасени по давност вземания на Г.. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Л. Г. лично и чрез пълномощника адвокат Д. оспорва оплакванията. Счита касационната жалба за процесуално недопустима като подаден от ненадлежна страна. Твърди, че процесната заповед не й е била връчена по надлежния ред и не е пропуснала срока за обжалване. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице предпоставки за обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството по делото. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна. Във връзка с дадените от председателя на шесто отделение на ВАС указания директорът на Д "СП"-Лозенец е конкретизирал, че жалбата е подадена от него в това му качество, поради което същата е процесуално допустима. Изложените в обратната насока доводи от страна на Г. са неоснователни. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: С обжалваната в настоящото производство решение № 7213 от 11.12.2020 г. по адм. дело № 10022/2020 г. на Административен съд-София-град е отменена по оспорването на Л. Г., от гр. София, [улица] чрез адвокат Д. Д. заповед № С-375 от 6.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-район Лозенец и преписката е върната на административния орган - Директора на ДСП-Лозенец за издаване на нов акт, съобразно тълкуването на закона в решение. Съдът е изложил съображения за допустимост на жалбата на Л. Г., която има правен интерес от обжалването на акта на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Лозенец. Същевременно съдът не е преценил срочността на жалбата. При служебната проверка на допустимостта на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, се установява, че жалбата подадена пред първоинстанционния съд е била просрочена. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Заповед № С-375 на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Лозенец е издаден на 6.03.2013 г. До Л. Г. е изпратено писмо-обратна разписка на 30.03.2013 г. за връчване на заповедта/л. 19-22 от делото/, което не е връчено, с отметка "получателят отсъства". На 9.01.2014 г. до Г. е изпратено писмо изх. № 9411-2, в което изрично е цитирана процесната заповед № С-375/6.03.2013 г. и изрично е посочено че със същата е прекратено изплащането на месечната добавка за социална интерграция считано от 1.03.2013 г. /л26/. Посочено е също, че на 29.03.2013 г. е направен опит за връчване на заповедта с посочената по-горе отметка. Указано е на Г., че може да се яви в ДСП-"Лозенец", филиал "Средец" на ул. "Съборна" № 5, за да си получи заповедта за прекратяване на месечната добавка за социална интерграция. Това писмо е връчено лично на Г. на 17.01.2014 г., видно от приложеното известие за доставяне-обратна разписка/л. 28/. Първоинстанционният съд е обсъдил тези доказателства, но е направил неправилен извод, че не е налице надлежно връчване на заповед № С-375/6.03.2013 г. Без да изложи допълнителни мотиви е приел, че при липсата на други опити на административния орган да връчи заповедта жалбата е подадена в срок и е разгледал същата по същество. Този извод не се споделя от касационната инстанция. Срокът за обжалване на процесната заповед е изтекъл на 31.01.2014 г., присъствен ден, поради което жалбата срещу административния акт от 8.10.2020 г. е просрочена. Срокът за обжалване на административния акт тече от най-ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на обжалване, а това е моментът в който съответното лице получи достатъчно информация за съдържанието на този акт, което е достатъчно за преценката му дали да го обжалва или не. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е създал гаранции за срочно и ефективно упражняване на правото на оспорване от заинтересованите лица. Но тази разпоредба не е самоцелна и не следва да се прилага по начин, който поощрява некоректно процесуално бездействие в случаи, когато съответният административен акт е станал известен на съответното лице извън хипотезата на чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая във връзка с развило се административно производство за издадената заповед и нейното съдържание Г. е била уведомена с писмо изх. № 9411-2/9.01.2014 г., което може да се прецени като юридически факт с произтичащите от него правни последици. В случая не се касае нито за странично узнаване, нито за случайно узнаване за издадената заповед, нито за научаване в друго производство. Предвид неоспорените писмени доказателства, посочени по-горе, се налага извода, че към 17.01.2014 г. на Г. е бил известен административния акт, като тя не се явила в ДСП въпреки отправената покана за да го получи, а е подала жалба срещу него едва на 8.10.2020 г., т. е. повече от 6 г. след изтичане на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Като не е съобразил изложеното административният съд, вместо да приложи чл. 159, т. 5 АПК, е разгледал жалбата по същество, като е постановил недопустимо решение. Същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Изложените в тази насока касационни оплаквания са основателни. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение ВАС следи и служебно. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за заплащането на разноски от Л. Г.. Същите са в общ размер на 400, 00/четиристотин/ лева/. Тази сума включва заплатена държавна такса за касационното производство 200, 00/двеста/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100, 00/сто/ за всяка една от двете инстанции, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Воден от изложеното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,