Решение № 5931 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2014 г.

Решение № 5931 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Иванов Симеонов против решение № 51 от 27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 435/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СЗ-2-Н-524 от 16.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Русе за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г., потвърдена с решение № 39/21.10.2013 г. на директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - Русе и производството по делото е прекратено по отношение на началник на отдел "Социална закрила" в ДСП - Русе. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът излага съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, като поддържа, че в резултат на извършеното дарение не е получил никаква материална облага, която да доведе до увеличаване на доходите му и не е прехвърлил изискуемия минимален доход за отпускане на целева социална помощ. Касационният жалбоподател прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Симеон Иванов Симеонов против заповед № СЗ-2-Н-524 от 16.09.2013 г. на директора на ДСП - Русе, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г., потвърдена с решение № 39/21.10.2013 г. на директора на РДСП - Русе, и производството по делото е прекратено по отношение на началник на отдел "Социална закрила" в ДСП - Русе. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и отказът за отпускане на исканата целева помощ за отопление е постановен в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод предвид установените факти, че лицето не отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), поради което е налице пречка за получаване на заявеното социално подпомагане. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е отговарял на предвидените в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и ППЗСП изисквания с изключение на това по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП. От справката на службата по вписванията - Русе е видно, че на 29.06.2012 г. Симеонов заедно с Румяна Коева са дарили селскостопански имот с площ от 1.0002 дка и 1/2 ид. част от поземлен имот с площ от 18.197 кв. м, с начин на трайно ползване - нива. Правилно съдът е приел, че условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление, лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП (ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г.), като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Предвид установените по делото факти е обоснован изводът на съда, че отказът, постановен с оспорения административен акт е законосъобразен, тъй като съответства на относимата материалноправна разпоредба. Изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП да не е осъществено дарение на селскостопански имот и/или идеални части от него е императивно, поради което наличието на безспорно установен факт за извършено разпореждане чрез дарение на селскостопански имоти през 2012 г. е пречка за получаване на заявеното от Симеон Симеонов социално подпомагане. Твърдението в касационната жалба, че в случая е осъществена продажба на двата имота се опровергава от съдържанието на представената от службата по вписванията - Русе справка, в която изрично в графата "тип акт" е вписано дарение на недвижим имот. Не намира опора в доказателствата по делото и доводът, че сделката е извършена от друго лице, а не от жалбоподателя. В справката на службата по вписванията - Русе изрично е отразен като дарител Симеон Иванов Симеонов с посочване на неговия единен граждански номер. Доводът относно обстоятелството, че с извършеното дарение на посочените селскостопански имоти жалбоподателят не е получил никаква материална облага, която да доведе до увеличаване на доходите му, не може да бъде споделен. Действително в резултат на договора за дарение дарителят не получава насрещна престация по сделката, но самият факт на извършеното разпореждане с имоти чрез дарение представлява пречка по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП и той е достатъчен да се постанови отказ за отпускане на исканата месечна помощ. Неоснователно е и направеното възражение относно общата стойност на разпореждането с недвижимия имот спрямо 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период с оглед предвиденото в чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП изключение. Съгласно чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. В случая основание за постановения с оспорената заповед отказ не е нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, а т. 6а от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП намира приложение в хипотезата на извършени възмездни сделки и е относима към разпоредбата на ал. 1, т. 6. Предвиденото изключение не може да се тълкува разширително и по отношение на даренията на недвижими имоти. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Доводи за неправилност на решението, с характер на определение в частта, в която производството по делото е прекратено като недопустимо спрямо началник на отдел "Социална закрила" в ДСП - Русе не се излагат в касационната жалба. С прекратяването на производството по делото по отношение на ненадлежната страна, конституирана като ответник в процеса, не се засягат правата на касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,