Решение № 5107 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16269/2010 г.

Решение № 5107 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16269/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Попов и син" ООД, гр. Бургас, подадена чрез упълномощен адв. Табакова против решение № 1510 от 30.11.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК- 419/2010 г. С жалбата и в съдебно заседание се оспорват изводите на КЗК относно установеното от комисията нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и се развиват подробни съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, неправилно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби, при несъответствие с целта на закона и в нарушение на административно-производствените правила. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК, а в случай, че се приеме, че е извършено нарушението, се иска намаляване размера на наложената санкция. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Ботева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Стимар" ЕООД, гр. София не изразява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата на "Попов и син" ООД е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1510 от 30.11.2010 г. е установено, че е извършено нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер 6 005 лв. на "Попов и син" ООД, гр. Бургас. Със същото решение е установено, че не е извършено нарушение на чл. 30 от ЗЗК от страна на "Попов и син" ООД и че не е извършено нарушение на чл. 31 от ЗЗК от страна на "Попов и син" ООД, в които части решението на КЗК е влязло в сила, съобразно чл. 65, т. 2, предложение първо от ЗЗК. Предмет на съдебното производство е само частта от решението, с което е прието, че е осъществено нарушение и е наложена имуществена санкция. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК и е приела, че е налице създадено от "Попов и син" ООД недопустимо сходство между използваните етикети, вложени в продуктите на конкурентни стоки, като е извела заключение, че основният елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, който е свързан с възможността предлаганият продукт да доведе до заблуждение на потребителите, е осъществен. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че "Попов и син" ООД е създало обективна възможност за заблуда на потребителите относно произхода и производителя на предлаганите от дружеството продукти, поради което има реална възможност от увреждане на конкурентната среда. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Процесното решение е произнесено от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му, предвидени в чл. 8, т. 1 и 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗК и при спазване изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 от ЗЗК. Атакуваното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила, визирани в дял III, глави осма и девета от ЗЗК. Съдът счита, че оспорената част от процесното решение на КЗК е в съответствие с изискванията на материалния закон и в конкретния случай той е тълкуван и приложен правилно. Това е така, защото КЗК точно е установила фактическата обстановка по спора: "Стимар" ЕООД предлага на пазара дървени детски люлки с шнур - въже и с надпис на етикет "Max Relax" от 2005 г. до сега, като люлките са произведени от "Батерия" АД, гр. Никопол, по поръчка на "Стимар" ЕООД. В процеса пред КЗК е безспорно установено, че етикетът на посочените люлки е двустранен и представлява правоъгълник, на който в дясната част има снимка на люлеещо се момче, на син фон, зад него е изобразено море, в близък преден план в лявата част на етикета е изобразена дървена детска люлка с шнур, а в долната средна част на етикета е изписан надпис на кирилица: производител "Стимар" ЕООД, като на гърба на етикета има инструкция за употреба. В горната лява част на етикета е изписан надпис в бяло и жълто на латиница: "Max Relax" и отстрани има надпис на латиница "Bulgaria". След събиране на необходимия доказателствен материал, КЗК е констатирала по представените пред комисията рекламни брошури, каталози и календари, че "Стимар" ЕООД използва описания етикет в опаковките на предлаганите детски люлки от 2006 г. По отношение на жалбоподателя в съдебното производство "Попов и син" ООД е установено, че в периода 2008 г. - 2009 г. "Попов и син" ООД предлага на пазара дървени детски люлки с доставчик на изделията "Стимар" ЕООД, гр. София и общото закупено количество детски люлки от "Стимар" ЕООД е 1890 бр., които се разпространяват в ТВ "Кауфланд", придружават се с Изпитвателен лабораторен протокол и Инструкция за употреба. Етикетът на детските люлки, доставени от "Стимар" ЕООД за "Попов и син" ООД представлява правоъгълник, на който в дясната част има снимка на люлеещо се момче, на син фон, зад него е изобразено море, в близък преден план в лявата част на етикета е изобразена дървена детска люлка с шнур, а в долната средна част на етикета е изписан надпис: "Дървена люлка за ползване в домашни условия. Не е подходяща за деца под 5 години. Периодично да се проверяват закрепващите части! Произведено от дърво и синтетично въже. Произведено в България от "Стимар" ЕООД, гр. София за "Попов и син" ООД, гр. Бургас". В горната средна част на етикета в червен правоъгълник е изписан надпис на латиница "MAXIMA", а под него www. maxima. bg. В мотивите на обжалваното решение на КЗК е отразено, че "Попов и син" ООД предлага на пазара дървени детски люлки с производител на изделията "Августа 2001" ООД, гр. Стара Загора и общото закупено количество люлки от "Августа 2001" ООД до момента е 600 бр. От предоставени пред КЗК фактури за закупуване на дървени детски люлки и мостри от изделията е установено, че в процесния период м. април - м. юни на 2010 г., в ТВ "Кауфланд" от "Попов и син" ООД се разпространяват дървени детски люлки, които се различават от доставяните в периода 2008 г. - 2009 г. от "Стимар" ЕООД за "Попов и син" ООД. КЗК е направила подробен сравнителен анализ между представени по преписката етикети и мостри от детски люлки, доставени в периода 2008 г. - 2009 г. от "Стимар" ЕООД за "Попов и син" ООД и тези, които са открити в ТВ "Кауфланд" в периода м. април - м. юни на 2010 г. с обозначение: "Произведено в България от "Стимар" ЕООД, гр. София за "Попов и син" ООД, гр. Бургас " и е установила съответните прилики и разлики: Относно люлките е констатирана сходна конструкция и прилика в ползвания дървен материал за изработка на изделията и шнур - въже за окачване. По отношение на етикетите са установени идентични изображения, словни надписи и приложена инструкция за безопасна експлоатация. КЗК е отразила в решението си и установените разлики, състоящи се в разлики в дебелината и вида на използвания дървен материал и елементи за седалката - при люлките, на които "Стимар" ЕООД не е производител, дървеният материал е по-тънък и лек, летвите на седалковата част са по- тесни, въжето е по- тънко, по - тясно и увито на шнур. Спрямо етикетите констатираната разлика е в надписа "Maxima", който липсва върху етикетите на дървените люлки, които не са произведени от "Стимар" ЕООД. При тази прецизно изяснена фактическа обстановка, КЗК е извела законосъобразни и обосновани правни изводи за осъществено от "Попов и син" ООД нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, която норма забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Точно е преценено, че същественият елемент от фактическия състав на този текст е свързан с възможността предлаганият продукт да доведе до заблуждение, с оглед на което разпоредбата защитава интересите на конкурентите, които могат да бъдат увредени, в случаите, когато за потребителите е налице обективна възможност за заблуда. В конкретната хипотеза е установено предлагане от "Попов и син" ООД на стоки с маркировка и наименование, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода и производителя им. В обстоятелствената част от решението на КЗК се съдържа подробно обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства, от които е видно, че в спорния период от м. април до м. юни 2010 г. "Попов и син" ООД е доставяло за ТВ "Кауфланд" люлки, които на пръв поглед са еднакви по конструкция с доставяните като произведени от "Стимар" ЕООД, като върху тях е поставен етикет, който указва като техен производител именно дружеството - молител. Ето защо КЗК правилно е преценила, че доставяните люлки от "Попов и син" ООД могат реално да предизвикат заблуда в крайните потребители и в търговеца ТВ "Кауфланд", че се касае за люлки, произвеждани от "Стимар" ЕООД. В този смисъл е и становището на ТВ "Кауфланд", според което, през процесния период са продавани остатъчни количества от същия производител, което е доказателство и за осъществения ефект на заблуда. Тези правнорелевантни факти и обстоятелства са обосновали заключението на КЗК, че спорните люлки, продавани в търговската мрежа през периода м. април - м. юни 2010 г. не са идентични с продуктите на "Стимар" ЕООД и не са произведени от това дружество, тъй като правоотношения по доставка на този вид стоки между страните по преписката са преустановени през 2010 г. и през процесния период "Попов и син" ООД разпространява изделия, които не са произведени от"Стимар" ЕООД, възползвайки се от популярността на стоките на това дружество, което е наложило своя етикет на пазара от 2006 г. В жалбата до съда е развита тезата, че не е налице изискването на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК единият от конкурентите да се ползва с определена известност, реноме на пазара, така че другият конкурент да има интерес от имитация с цел по-добра реализация на продукта си. Според жалбоподателя в настоящата хипотеза "Стимар" ЕООД не е доказал известността си на пазара на дървени люлки. Съдът не споделя това становище, защото от събраните в процеса пред КЗК рекламни брошури, каталози и календари, е видно, че "Стимар" ЕООД, предлага процесните люлки с посочения етикет в опаковките от 2006 г., което обстоятелство е точно отразено в мотивите на обжалваното решение. Следва да се имат предвид и приложените към преписката 13 броя фактури, от които е видно, че дървените люлки се доставят от "Стимар" ЕООД още от 2005 г., както и правнорелевантния факт, че самият жалбоподател е в търговски отношения с горепосоченото дружество в периода 2008 г. - 2009 г., когато "Попов и син" ООД предлага на пазара дървени детски люлки с доставчик на изделията "Стимар" ЕООД, като общото закупено количество детски люлки от "Стимар" ЕООД е 1890 бр., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Предвид на това настоящият съдебен състав счита, че в случая е осъществено изискването на законодателя "Стимар" ЕООД да се ползва с достатъчна известност на пазара на дървени люлки. Жалбоподателят оспорва пред съда извода на КЗК относно възможността предлаганият от търговеца имитиращ продукт да доведе до заблуждение на потребителите. Това възражение също е неоснователно, защото в производството пред КЗК точно е установено, че предлаганите продукти през процесния период са сходни като конструкция и материал, с идентични изображения, словни надписи и приложена инструкция за безопасна експлоатация, поради което в съзнанието на потребителя се налага представата за продукта, а индивидуализирането му, като произхождащ от конкретен производител - "Стимар" ЕООД, е същността на констатираното нарушение. За съда е безспорно обстоятелството, че именно "Попов и син" ООД е допуснал сходството между използваните етикети на конкурентни стоки, в които е вписано погрешно, че са произведени от "Стимар" ЕООД. Съдът не възприема твърдението на жалбоподателя, че сходната конструкция на детските дървени люлки е обусловена от специфичното им предназначение и тя предполага унифициране на външния им вид и размерите им. Настоящият съдебен състав намира, че описаните прилики не обосновават използването на етикети с идентични фигури, обекти, цветове и съдържание на етикетите, спрямо продукти на различни производители, които вече се ползват със съответната известност сред потребителите. Соченото от жалбоподателя специфично предназначение не предполага и не изисква изписване на етикета на наименование на производител, различен от действителния производител на разпространяваните от "Попов и син" ООД дървени люлки. По отношение оплакването на жалбоподателя срещу размера на определената от КЗК имуществена санкция, съдът счита, че също е неоснователно. С обжалваната част от решението на КЗК е определена имуществената санкция за нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Попов и син" ООД в размер на 6 005 лв. Оспорената санкция е изчислена законосъобразно и тя възлиза на 0.5 % от общия оборот на дружеството. КЗК правилно се е позовала на представения отчет за приходи и разходи на "Попов и син" ООД, от който е видно, че оборотът за 2009 г. на това дружество е в размер на 1 201 000 лв. В атакуваното решение на КЗК правилно е определена процесната санкция в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и раздел II, т. 9.2. от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК (приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. на КЗК, в сила от 10.02.2009 г.), съобразно които при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Заедно с това при изчисляване на точния размер на санкцията, се преценяват обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност, неговата продължителност и др., които да доведат до налагане на обосновано и справедливо наказание. В случая КЗК е наложила имуществена санкция за леко нарушение - до 5 % от стойността на продажбите. Съобразени са смекчаващи отговорността обстоятелства - кратката продължителност на осъщественото от "Попов и син" ООД нарушение от м. април на 2010 г. до началото на м. юни 2010 г., както и утежняващи обстоятелства - процесните изделия са продавани в голяма търговска верига - "Кауфланд", поради което до информацията, съдържаща се в етикетите им, са могли да имат достъп неограничен брой купувачи, като конкретните потребители са деца. В случая смекчаващите и утежняващите обстоятелства се балансират, поради което размерът на имуществената санкция е определен правилно при точно съобразяване с нормите на чл. 100, ал. 1, т. 6 и ал. 4 от ЗЗК, които са законосъобразно приложени. Относно твърдението на жалбоподателя за осъществено нарушение от КЗК на целта на закона, съдът намира, че решението в атакуваната му част не противоречи на прогласените цели в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК - да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, като за тези цели е уредена защита срещу всякакви актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, както и срещу нелоялна конкуренция. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение,