Решение № 10918 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2012 г.

Решение № 10918 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 19.12.2011 г. по адм. дело № 253/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен, с което е бил отменен акт № 01-6500/23923 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 14 434,28 лева по отношение на Стефан Димов Петров, във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 20/140709/43130. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Поискана е и отмяната на решението в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане на разноски в полза на административния орган. Ответникът Стефан Димов Петров е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прието следното: Решението на Административен съд - Сливен е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. Производството по адм. дело № 253/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен е образувано по жалбата на Стефан Димов Петров срещу издадения от заместник-директора на Държавен фонд "Земеделие" акт № 01-6500/23923 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане за сумата 14 434, 28 лева, недължимо платена за подпомагане във връзка с подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 20/140709/43130. С разпореждане от 12.09.2011 г. съдията - докладчик конституирал Стефан Димов Петров като жалбоподател и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като ответник. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е бил призован като страна за всички проведени по делото заседания и е взел участие в тях, представляван от юрисконсулт. В диспозитива на съдебното решение съдът отменил акт № 01-6500/23923 от 13.04.2011 г., описвайки го като издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Постановеното по делото решение е било съобщено отново на този орган. Върховният административен съд намира, че при постановяване на решението е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът, който служебно конституира страните по делото, като се произнася с определение, е длъжен да конституира като ответник органа, издал оспорения административен акт (чл. 153, ал. 1 АПК). Установяването на публично държавно вземане поражда административно правоотношение между издателя на акта и засегнатото лице. Поради това, в случай на оспорване на административния акт, същите страни встъпват по делото в съответното процесуално качество. Като не е спазил изискването на процесуалния закон и не е конституирал по делото заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие ", който е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, административният съд е постановил решение спрямо ненадлежна страна. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаването на акта заместник - изпълнителният директор не е действал в условията на заместване, от името на изпълнителния директор. По делото е представена заповед № № 01-РД /1288 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие ", с която той е възложил издаването на актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директните плащания на заместник - изпълнителния директор Свилен Костов. Въз основа на тази заповед съдът е следвало да съобрази, че актът е издаден от името на заместник - изпълнителния директор, който е упражнил свои правомощия, възложени по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Решението е недопустимо и следва да се обезсили с връщане на делото за ново разглеждане, което да се проведе с участието на правилно конституирани страни. Тъй като разглеждането на делото продължава, не се присъждат разноски По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд,