Решение № 11650 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2018 г.

Решение № 11650 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Русе против решение № 4/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 412/2017 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Михов-ММ-Г. Михов", гр. [населено място], против заповед № РД 03-45/27.09.2017 г. на гл. архитект на Община Русе, с която е отказано издаването на виза за проектиране на обект "Промяна на предназначението на съществуваща бензиностанция в магазин за промишлени стоки и изграждане на едноетажна пристройка към него с Н до 9.00 метра" в УПИ ІІ-общински за обществено строителство, кв. 682 по плана на гр. Русе, ж. к. "Изток", бул. "България". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Правилно главният архитект на Община Русе е отказал да издаде виза за проектиране на процесния обект. Издаването на виза за този обект би било в противоречие с действащата, относима към казуса, нормативна уредба. Съгласно действащото законодателство, съществува изискването в границите на урбанизираните територии, ограничителната строителна линия да се определя със строителните планове. От доказателствата по делото е видно, че в плана - ЧИЗП липсва ограничителна линия на застрояване, поради което на основание чл. 6, ал. 3 ЗП по отношение на определяне на ограничителната линия е необходимо да се изработи ПУП-ПЗ, ако се налага в имота да се реализира строителство. Видно е, че процесният имот е ситуиран на път от републиканска мрежа и попада в посоченото изискване. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, ответникът ще следва да заплати на Община Русе разноските, сторени в производството - 250 лв за СТЕ и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, или общо 350 лева. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав