Решение № 5120 от 30.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2022 г.

Решение № 5120 от 30.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2022 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Иванов, против решение № 7823 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7958/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 18 състав, с което е отменено негово Решение № 000030-2724/02.07.2021 г., по жалба на "К и К" ООД и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни снования по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е отчел императивния характер на новата алинея 6 на чл. 30 от Закона за хазарта (ЗХ), която задължава регулатора да събере държавна такса, която е за издаване и за поддържане на лиценз, което е свързано с осъществявания контрол върху процесната стопанска дейност. Оспорва се приетото от съда, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, тъй като ако се приеме тълкуването на съда ще липсват хипотези при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Оспорват се и изводите относно приложението на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗХ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба против акта на изпълнителния директор на НАП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Не е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – "К и К" ООД, с [ЕИК] представлявано от управителите К. К. и Ю. М., в писмен отговор и в. с. з., чрез пълномощника адв. В. Иванов, оспорва касационната жалба. Изложени са съображения, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство по списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за които представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-2724/02.07.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на настоящия ответник по касация прихващане и/или възстановяване на заплатената в производството за продължаване на лиценза на дружеството държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лева. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Спорно е приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че дружеството-жалбоподател притежава Лиценз № 000030-1157/13.04.2021 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с посочен адрес, населено място и брой автомати/игрални места. Лицензът е издаден на основание Решение № 000030-828/11.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и е със срок на действие 5 години, изтичащ на 03.04.2026 г., като дружеството е заплатило сума в размер на 25 000. 00 лева, като в платежното нареждане, като основание е посочено чл. 30, ал. 6 от ЗХ – 828/11.03.2021 г. С Искане за прихващане и/или възстановяване вх. № 26-К-1070/07.06.2021 г., жалбоподателят е поискал от НАП да му бъде възстановена сумата в размер на 25 000. 00 лева, като недължимо платена. С оспореното решение искането за възстановяване е оставено без уважение, с мотиви, че таксите по чл. 30, ал. 1 и чл. 30, ал. 6 от ЗХ се дължат на различно правно основание и същите са кумулативно дължими. Съдът е приел за безспорен между страните факта, че дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, правилно е процедирано от изпълнителния директор на НАП, посочени са фактически и правни основания като мотивите се съдържат в акта и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му, но оспореният акт е незаконосъобразен поради неспазване на материалния закон. Съдът е приел, че жалбоподателят като лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, дължи само такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, което произтича от нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Посочил е, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лева, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лева, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лева В чл. 30, ал. 7 от ЗХ се предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната разпоредба е ясна и предвижда, че лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, следва да заплащат такса за издаване/продължаване действието на лиценза, в размер определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност и не е обвързан със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ, съответно няма основание да се събира и втора такса по ал. 6. Също така, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ е нова и е приета с изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г. Искането за издаване на лиценз е подадено на 23.07.2020 г., а съгласно § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Деветмесечния срок е изтекъл през май 2021 г., когато вече е издадено решението за продължаване на срока на лиценза. По всички изложени съображения, първоинстанционният съд е приел, че платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването от страна на жалбоподателя, поради което оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за възстановяване на поисканата сума от 25 000 лв., като недължимо платена по сметка на НАП. В този смисъл е постановил оспорения понастоящем резултат. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. На първо място, несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че са необосновани изводите на съда относно приложението на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗХ, както и че в решението си съдът от една страна е посочил, че намира за правилни изложените от ответника по оспорването мотиви в издадения от него административен акт относно събираемостта и дължимостта на двете процесни такси, а от друга е постановил обратен резултат, т. е. е налице противоречие между мотиви и диспозитив на решението. В оспореното решение липсват подобни съображения на решаващия съд. Липсва текст, като цитирания в касационната жалба, сочещ противоречие между мотиви и диспозитив. Обосновано съдът е отменил решението на изпълнителния директор на НАП, тъй като не съответства на нормите на ЗХ и ЗКПО. Обосновани и съобразени с материалния закон са изводите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗХ, в предходната редакция от ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е променена на ал. 7, но запазва съдържанието си и гласи, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само такси по ал. 1 от с. з. При тази нормативна рамка, правилно и законосъобразно е тълкуването на решаващия съд, че чл. 30, ал. 7 от ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1, като нормата не е изменена по съдържание с измененията от ДВ, бр. 69/2020 г. Довод в подкрепа на този извод може да бъде извлечен и от чл. 4 от Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта (Тарифата), към която препраща чл. 30, ал. 1 от ЗХ, която регламентира, че за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ се събира съответната такса по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "Б" от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лева, и по 100 лева за всяко допълнително игрално място. Не е налице основание да се събира и втора такса по ал. 6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. Приложима е нормата на чл. 218, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който данъчно задължените лица, посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част, съответно на дружеството, чийто лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък, не следва да се определя друга такса, извън тази по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно приложението на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ. Нормата предвижда, че образуваните и неприключили до влизането на този закон в сила изброени производства се довършват по досегашните изисквания. Изрично в нормата са посочени досегашните изисквания като релевантни, за посочения в нормата девет месечен срок (освен ако същият не е по-кратък от срока за произнасяне по искането) или "старият закон" като изисквания се прилага към заварените случаи. От данните е категорично установено, че девет месечния срок е изтекъл през м. май 2021 г., когато вече е било издадено решението за продължаване на срока на лиценза, или новата ал. 6 не е приложима. Независимо от посоченото, ал. 7 на чл. 30 е със същото съдържание като предходната редакция, като регламентира обсъденият по-горе облекчен режим. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ако се приеме, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, то ще липсват хипотези, при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида в който са приети, при тълкуване на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт. В този смисъл е неоснователно и възражението, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ е мълчаливо отменена. Недопустимо е да се приеме мълчаливото отменяне на облагодетелстваща норма, особено в материята на облагането с данъци и заплащането на такси. Облагането, съответно освобождаването от заплащане на данък или такса се извършва само на законово предвидено основание, като в случая нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не е променена и няма основание да се приеме, че е мълчаливо отменена. Законосъобразен е изводът на съда, че такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не се дължи и правилно решението на изпълнителния директор на НАП е отменено. Заплатената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й от страна на дружеството. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително внесени, доказани с платежно нареждане и фактура от 25.03.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,