Решение № 9159 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2014 г.

Решение № 9159 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Националната здравноосигурителна каса е подала касационна жалба срещу решението от 17.07.2014 г. по адм. дело № 48/2014 г. по описа на Административния съд - Търговище, с което е била осъдена да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД сумата 126 042 лева ведно със законната лихва, считано от 3.07.2012 г., когато е подадена исковата молба, както и законната лихва за периода 13.01.2012 г. - 18.06. 2012 г. в размер на 5620,80 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се прехвърлят предявените искове и се присъдят разноски. "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД със седалище и адрес на управление Търговище е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД, с която срещу Националната здравна каса са предявени иск за присъждане на обезщетение в размер на 126 042 лева за вреди, причинени от незаконосъобразния отказ на директора на Районната здравноосигурителна каса - Търговище да сключи договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 281, и иск за сумата 5 620, представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.02.2011 г. - 30.06.2011 г. Административният съд установил, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса - Търговище и "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД, на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г., бил сключен договор № 250188/21.02.2011 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С този договор изпълнителят се задължава да оказва болнична помощ на задължително здравноосигурени лица, а възложителят да заплаща оказаната болнична помощ. В хода на производството по сключването на договора директорът на Районната здравноосигурителна каса - Търговище, издал заповед № РД-09-28/21.02.2011 г., с която отказал договаряне по клинична пътека № 281 от приложение № 18 от Националния рамков договор за 2011 г. С решение № 50/26.04.2011 г. по адм. дело № 49/2011 г. на Административния съд - Търговище, влязло в сила на 07.12.2011 г., отказът на директора на районната здравноосигурителна каса бил отменен като незаконосъобразен. За времето на разглеждане на съдебния спор болницата извършвала лечебна дейност по клинична пътека № 281, за което били съставяни счетоводни и отчетни документи. След отмяната на незаконосъобразния административен акт, с писмо № 08-02-208/13.12.2011 г. дружеството "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" изпратило отчетната счетоводна документация на районната здравноосигурителна каса и поискало заплащане на медицинската дейност по клинична пътека № 281. С писмо № 29-02-777/19.12.2011 г. директорът на касата отказал плащане с мотив, че липсва основание, тъй като с решението на съда, с което е бил отменен отказа на административния орган, не са били присъдени финансови задължения. Със заключение на назначената по делото експертиза било установено, че болницата е извършила медицинска дейност, чиято стойност възлиза на исковата сума. Направено е и изчисление на изтеклата върху тази сума законна лихва, което потвърждава исковия размер. От правна страна административният съд приел, че исковете са основателни. По силата на конститутивното действие на съдебното решение, с което бил отменен незаконосъобразния отказ на директора на Районната здравноосигурителна каса - Търговище да включи в предмета на договора и клинична пътека № 281, последиците на отказа били заличени с обратна сила. Поради това дейността по тази клинична пътека се явявала част от договора и подлежала на заплащане. Отказът на директора на районната здравноосигурителна каса да заплати извършената медицинска дейност по клинична пътека № 281 бил нищожен, тъй като противоречал на съдебното решение. Съдът посочил, че настъпилите за болницата вреди, възлизащи на 126 042 лева, подлежат на обезщетяване и следва да се присъдят заедно със законната лихва от 5620,80 лева върху тази сума, считано от 13.01.2012 г. или от датата на издаване на нищожния отказ на директора на районната здравноосигурителна каса до 18.06.2012 г. С тези мотиви административният съд уважил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Съдът е интерпретирал неточно твърденията по исковата молба и е направил погрешни правни искове. Ищецът не е направил твърдения, че имуществената щета е причинена от отказа на директора на Районната здравноосигурителна каса - Търговище да заплати поисканата сума, както и че щетата е причинена от нищожен административен акт. В действителност негативният резултат по отношение на имуществото на болницата има причинна връзка с отказа на директора на районната здравноосигурителна каса да включи в обхвата на договора и клинична пътека № 281. Щетата обаче е настъпила поради поведението на изпълнителя на болнична помощ, който е извършвал лечебна дейност по клинична пътека № 281 без да има договор с Националната здравноосигурителна каса. След отмяната на незаконосъобразния отказ на директора на районната здравноосигурителна каса, на 21.06.2011 г. между Националната здравноосигурителна каса и "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД е подписан анекс към договор № 250188/21.02.2011 г., с който договорът е допълнен с включването на клинична пътека № 281. Националната здравноосигурителна каса не дължи заплащане на оказваната медицинска помощ за времето от 21.02.2011 г. до 21.06.2011 г., тъй като между изпълнителя на медицинска помощ и касата не е имало сключен договор. При положение, че дружеството е взело решение да предоставя медицинска помощ без заплащането на помощта да е договорено, следва да се приеме, че имуществената щета се дължи на неговото поведение, в който случай обезщетение не се дължи (чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ). Аргумент в тази насока може да се почерпи и от разпоредбата на чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), в която е записано, че оспорването на отказа на директора на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с изпълнител на медицинска помощ не спира изпълнението на заповедта, което означава, че за времето от датата на отказа до датата на окончателното решение по оспорването, изпълнителят на медицинска помощ не следва да оказва медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, която се заплаща от Националната здравноосигурителната каса, ако тя не е договорена. Постановеното от административния съд решение, с което са уважени предявените от "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД искове е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което исковете да се отхвърлят. Независимо от изхода на делото в полза на Националната здравноосигурителна каса не следва да се присъждат разноски. Внесената от касата сума за държавна такса от 121,94 лева е недължимо платена с оглед чл. 84, т. 1 ГПК и следва да се освободи. Не следва да се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 4 430 лева и за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1500 лева. В представените договори за правна помощ е отразено, че възнаграждението е заплатено по сметката на адвоката, но тъй като доказателства за плащанията не са представени, не може да се приеме, че Националната здравноосигурителна каса е направила този разход. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд