Решение № 1310 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител В. Гашева и на Сдружение Ловно-рибарско дружество Сокол-гр. Костенец против решение 441 от 05.04.2024г. по адм.д. 720/2022г. по описа на Административен съд София- област/АССО/, с което по жалба на ЛРД Долна баня Сокол 1989 е отменена Заповед РД-48-63/02.10.2019г. на министъра на МЗХГ(сега МЗХ). С цитираната заповед на основание чл. 7, ал. 6 , 7 и 8 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите с изх. ИАГ-20047 от 20.09.2019г. и писмо изх. 92 - 452 от 19.09.2019г. на дирекция "Търговски дружества и държавни предприятия" при МЗХ, е отменена заповед РД 49-311 от 05.08.2015г. на министъра на земеделието, храните и горите по подробно изложени мотиви и въз основа на влязло в сила съдебно решение. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Молят решението да бъде отменено по подробни съображения, изложени в касационните жалба. Претендират разноски. Ответникът- ЛРД Долна баня Сокол 1989 чрез процесуалния си представител адв. Петрунова по подробно изложени доводи в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представени са писмени бележки. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, и след като извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания по реда на чл.218, ал.1 от АПК , и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгл. разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган- министъра на земеделието, храните и горите (сега министър на земеделието и храните), който съгласно чл.7, ал.6 от ЗЛОД е овластен да издаде заповед за изменение на ловно-стопанските райони. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити, визирани в нормата на чл.59, ал.2 от АПК. Поради липсата на конкретни фактически основания за издаване на заповедта на посоченото в същата основание, решаващият състав е приел, че актът е незаконосъобразен на осн.чл.146, т.2 от АПК. На следващо място, съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като представеното писмо с изх.N 92-452/20.09.2019г. на Изпълнителната агенция по горите за промяна на границите между ловно-стопанските райони не може да бъде квалифицирано като мотивирано предложение съобразно чл.7, ал.6 от ЗЛОД. Въпреки констатираните отменителни основания по чл.146, т.2 и 3 АПК, съдът е разгледал и съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на закона. Изложил е съображения, че неправилно са изменени границите и площта на ловно-стопански район Очуша , като тези на ЛСР Пчелин са върнати в границите и площта, които този район е имал към 2009г., с което на практика площта на ЛСР Пчелин се увеличава от 29 916 декара на 70 904 декара. Действията на административния орган са предприети единствено с цел да се увеличи площта на ЛСР Пчелин, което е в противоречие с целта на закона и като резултат атакуваната заповед е незаконосъобразна и на осн.чл.146, т.5 от АПК. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Предмет на обжалване пред АССО е заповед РД 48 - 63/02.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която се отменя предишна негова заповед РД 49-311/05.08.2015г. Като основание за издаване на обжалваната заповед е посочено, противоречие на Заповед РД 49-311/05.08.2015 г. на Министъра на земеделието, храните и горите с влезли в сила решения 172/05.11.2013 по т. д. 101/2012 г. на СОС и решение 1687/04.08.2014 г. по т. д. 767/2014 г. на САС. С отменената заповед са отменени поредица заповеди както следва: Заповед РД 49-104/21.03.2015 г., с която е отменена Заповед РД 49-369/10.10.2014 г. за отмяна на заповед РД 49-183/03.10.2013 г., с която е отменена Заповед РД 49-274/18.07.2011 г., с която са утвърдени нови граници на ловно стопански район "Очуша" в териториалния обхват на ТП ДГС Костенец, като на територията на район "Пчелин" се обособяват два ловно стопански района - "Очуша" и "Пчелин". В мотивите на заповедта е посочено, че с Решение 172 от 05.11.2013 г., на Софийски окръжен съд - Т. О., 1-ви състав, по гр. дело 101/2012 г., е признато за установено по отношение на "Ловно-рибарско дружество "Сокол", Югозападно държавно предприятие и министъра на земеделието и храните, правото на "Ловно-рибарско дружество "Сокол", да стопанисва дивеча в следните ловно-стопански райони: ЛР "Пчелин", ЛР "Василица", ЛР "Голак", ЛР "Костенец", съгласно заповед РД 49-317/30.12.2003 г. на министъра на земеделието и храните и Договор 13 от 05.08.2009 г. сключен между председателя на Държавна агенция по горите и Ловно-рибарско дружество "Сокол". Със същото решение е прогласена за нищожна Заповед РД 49-274 от 18.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която се изменя Заповед РД 49-317 от 30.12.2003 г. в частта относно границите на ловностопански район "Пчелин" и се създава ловностопански район "Очуша" в териториалния обхват на ТП "Държавно горско стопанство Костенец". С Решение 1687 от 04.08.2014 г., постановено по търг. дело 7б7/2014 г. Софийският апелативен съд обезсилва Решение 172/05, 11. 2013 г. на Софийски окръжен съд, ТО, I състав, постановено по търг. дело 101/2012 г., в частта с която е прогласена за нищожна Заповед РД 49-274 от 18.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните, като същото е потвърдено в останалата част, а именно: Признава за установено по отношение на Ловно-рибарско дружество "Сокол", Югозападно държавно предприятие и министъра на земеделието и храните, правото на Ловно-рибарско дружество "Сокол", да стопанисва дивеча в следните ловно-стопански райони: ЛР "Пчелин", ЛР "Василица", ЛР "Голак", ЛР "Костенец", съгласно заповед РД 49-317/30.12.2003 г. на министъра на земеделието и храните и Договор 13 от 05.08.2009 г. сключен между председателя на. ДАГ и Ловно-рибарско дружество "Сокол". Със заповед РД 49-311 от 05.08.2015 г. на министъра на земеделието и храните е отменена заповед РД49-104/21.03.2015 г., на министъра на земеделието и горите, с която е отменена заповед РД 49-369/10.10.2014 г. за отмяна на заповед РД 49-183/03.10.2013 г. С тази заповед всъщност се признава действието на заповед РД 49-274/18.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която се изменя заповед РД 49-317/30.12.2003 г. на министъра на земеделието и горите, в частта, касаеща границите на ЛР "Пчелин" и са утвърдени границите на ЛР"Очуша" в териториалния обхват на ДГС "Костенец" . Въз основа на заповед РД 49-311/05.08.2015г. на министъра на земеделието и храните, след проведена процедура на пряко договаряне по чл.29 от ППЗЛОД, стопанисването на дивеча в ЛР Очуша е предоставено с договор 8 от 30.09.2015г. на ЛРС Долна Баня- Сокол 1898 за срок от 15 години. Въз основа на постъпило заявление от 12.09.2019 г. от ЛРД"Сокол" гр. Костенец за издаване на заповед в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения на СОС и САС е издадена процесната заповед. Правилно, административният орган е приел, че предвид доводите на ЛРД "Сокол" за наличие на припокриване на определените със заповед РД 49 -317 от 301.2.2003г. площи за ЛР " Пчелин", въз основа на която заповед имат сключен договор 13 от 2009 г. и предвид констатираните противоречия при издаването на последваща заповед РД 49 -274 от 18.07.2011г. и с оглед изпълнение на влязло в сила решение е обоснована необходимостта заповед РД 49-311 от 05.08.2015 г. да бъде отменена. Министърът на земеделието и храните е длъжен да съобрази границите на ловно-стопанските райони с влязлото в сила съдебно решение, което се ползва със силата на присъдено нещо и го задължава в условията на обвързана компетентност да издаде съответния административен акт в изпълнение на това решение. Заповедта, предмет на оспорване пред АССО е мотивирана, именно с оглед издадените и влезли в сила решения на СОС и САС и е наредено да се отменят предшестващи заповеди на министъра на земеделието и храните, с които е разделен ЛР "Пчелин" на два "Очуша" и "Пчелин" като на практика същите отново са обединени в един "Пчелин" съобразно заповедта РД 49-274 от 18.07.2011 г. на министъра на земеделието и горите. Противно на приетото от АССО, настоящият състав намира, че правните основания, визирани в заповед РД 48 - 63/02.10.2019 г. са правилно , ясно и точно посочени и напълно съответстват на фактическите основания за издаването й. Съгласно разпоредбите на чл.7, ал.6 и ал.7 от ЗЛОД, границите на ловностопанските райони се определят и променят от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАГ. В тази връзка, настоящият състав на Върховният административен съд не споделя и мотивите на първоинстанционният съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липса на мотивирано предложение от страна на ИАГ, което според решаващият състав е задължителен елемент от фактическия състав на процедурата за изменение на граници между ловно-стопанските райони. По делото е представено писмо изх. 92-452 от 20.09.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите до министерство на земеделието, храните и горите. В писмото е направено предложение за осигуряване възможност на Сдружение ЛРД "Сокол" гр. Костенец да упражнява дейностите по стопанисването и ползването на дивеча върху площта, която се е включвала в ловностопански район "Пчелин" към датата на сключване на договор 13/05.08.2009 г. съобразно съдебно решение 1687/04.08.2014 г. на Софийски апелативен съд. Освен това, предвидената в ППЗЛОД процедура за реда за предоставяне на предложения за изменение на границите на районите не задължава министъра да се съобрази и да изпълни предложението. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗЛОД, министърът на земеделието и храните определя държавната политика в областта на организацията на ловната площ, опазването и стопанисването на дивеча. Министърът е органът, който определя границите между ловно-стопанските райони на държавните ловни стопанства, дивечовъдните участъци и на ловните сдружения. Министърът не е лишен от възможността да извърши промяна и без да е бил сезиран, упражнявайки функциите си по организация на ловната площ и стопанисване на дивеча от името на държавата, в качеството й на техен собственик. В изпълнение на своите законово регламентирани функции и на влязлото в сила съдебно решение, посочено по-горе, министърът на земеделието, храните и горите е издал процесната заповед, с което изпълнил вменено му от закона задължение. По изложените мотиви, настоящият състав на Върховният административен съд намира, че оспорената пред АССО заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му по аргумент от разпоредбите на чл.7, ал.6 и ал.7 от ЗЛОД, в установената от закона писмена форма, мотивирана с противоречие при издаване на описаните в заповеди, припокриване на определените със заповед РД 49 - 317 от 30.12.2003г. площи за ЛР" Пчелин", въз основа на която е сключен договор 13 от 2009г. с РЛД "Сокол" и на влязло в сила съдебно решение, с което е признато правото на ЛРД "Сокол" да стопанисва дивеча в ЛР "Пчелин", ЛР "Василица", ЛР "Голак" и ЛР "Костенец", съгласно заповед РД 49 - 317/30.12.2003г. на министъра на земеделието, храните и горите и договор от 05.08.2009г. между председателя на ДАТ и ЛРД "Сокол". Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно уредената процедура, въз основа на предложение на изпълнителния директор на ИАГ и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за основателни. Обжалваното с тях съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради наличието на сочените касационни основания в чл.209,т. 3 от АПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на ЛРД Долна баня Сокол 1898 против заповед РД 48 - 63/02.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, основателни са претенциите за разноски на касационните жалбоподатели. ЛРД Долна баня Сокол 1898 следва да бъде осъдено да заплати на МЗХ разноски по представен списък в размер на 570лв., от които 200лв. за ВЛ и 70лв.- държавна такса, както и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и на Сдружение Ловно-рибарско дружество Сокол-гр. Костенец, разноски в размер на 2 070 лв., от които 2000лв.- договорено и изплатено адвокатско възнаграждение/л.26/ и 70 лв.- държавна такса за касационна жалба, съгласно списък на разноски /л. 83/ от делото. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение