Решение № 569 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2017 г.

Решение № 569 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 468/16.03.2017 г. по адм. д. № 913/2016 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 181304216/5.02.2014 г. на ТД на НАП-В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 17 200 лв за м. 6 и 7.2011 г. по 3бр. фактури на "Таргет билд"ЕООД и в частта за увеличен финансов резултат по ЗКПО за 2011 г. с разходите по фактурите на "Таргет билд" ЕООД и "Викс инженеринг" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата в писмена молба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за четири инстанции в размер 1946,19 лв. Поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, ако се претендира в размер над минималния. Ответникът по касационната жалба "Таргет инженеринг констракшън БГ" ООД по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181304216/5.02.2014 г. на ТД на НАП - В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 17 200 лв за м. 6 и 7.2011 г. по 3 бр. фактури на "Таргет билд" ЕООД и в частта за увеличен финансов резултат по ЗКПО за 2011 г. с разходите по фактурите на "Таргет билд" ЕООД - 8600 лв и по фактури на "Викс инженеринг" ЕООД - 9352,83 лв. В РА право на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание на основание чл. 70, ал. 5, чл. 6, чл. 9 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като доставките на СМР с материали по спорните фактури не са осъществени. Финансовият резултат е увеличен с разходите по фактурите за доставка на услуги, които не са осъществени на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО поради липса на документална обоснованост на разходите. РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Викс инженеринг" ЕООД е отменен с решение № 3352/24.03.2016 г. по адм. д. № 101/2015 г. на Върховния административен съд, постановено в касационно производство за отмяна на първото решение на АС - В., като в частта по ЗДДС по фактури на "Таргет билд" ЕООД и "Пам прогрес инженеринг" ЕООД и в частта по ЗКПО делото е върнато за ново разглеждане на АС - В. При новото разглеждане на делото съдът е отменил РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2011 г. с разходите по фактури на "Викс инженеринг"ЕООД, които видно от РА са в размер 93 528,33 лв, на които след увеличение на финансовия резултат с тях съответства корпоративен данък в размер 9352,83 лв, който неправилно съдът е посочил като размер на увеличението на финансовия резултат, допускайки очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена и в последствие. С влязло в сила съдебно решение на ВАС РА е отменен в частта по ЗДДС, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Викс инженеринг" ЕООД като в мотивите е прието, че доставките по тези фактури са осъществени. При новото разглеждане на делото не са представени други доказателства, които да обосноват друг извод при преценката обосновани ли са разходите по фактурите на този доставчик, поради което съдът в съответствие с процесуалните правила е отменил РА в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2011 г. с разходите по фактурите на "Викс инженеринг" ЕООД. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За да отмени РА в частта за непризнато право на писпадане на данъчен кредит по три фактури на "Таргет билд" ЕООД съдът необосновано е приел, че доставките по фактурите на "Таргет билд"ЕООД са осъществени. Не са изпълнени указанията в отменителното решение на ВАС да се обсъдят обясненията на управителя на дружеството пряк доставчик, че не е вложел материали и активи в изпълнението на СМР, които е превъзложил на "Вип ал 07" ЕООД и ЕТ"Й. Б.". Не е изпълнено указаниято на ВАС да се обсъди липсата на актове обр. 19 за предаване на СМР, извършени от подизпълнителите на "Таргет билд" ЕООД. За да приеме, че доставките по спорните две авансови и една окончателна фактура са осъществени съдът се е позовал на приложения акт образец 15 от 12.07.2011 г. за установяване годността на строежа за приемане, в който "Таргет билд" ЕООД и "Вип ал 07" ЕООД са посочени като подизпълнители на довършителните работи на обекта - магазин в МОЛ Р., като е приел, че не е оспорен от ответника и установява осъществяване на СМР на обекта от "Таргет билд" ЕООД и "Вип ал 07" ЕООД. Съдът следваше да обсъди представения акт образец 15 наред с останалите доказателства по делото. Актът образец 15 установява годността за приемане на строежа, но относно факта кой е извършил строителството съдът следваше да обсъди приложените доказателства, които не водят до извод, че доставките са осъществени от прекия доставчик и един от неговите предходни доставчици, макар, че са вписани като строители в акта образец 15. Необосновано съдът е приел, че в РА е прието осъществяване на доставките от предходните доставчици, каквито констатации в РА и РД липсват. Управителката на "Таргет билд" ЕООД е дала обяснения, че не е влагала материали и активи в строителството. Предходният доставчик на преградни стени от гипсокартон "Вип ал 07" ЕООД е издал на "Таргет билд" ЕООД две фактури № 100000424/29.06.2011 г. за доставка и монтаж на гипскартон 830 кв. м. и № 1000000427/30.06.2011 г. за доставка и монтаж на гипскартон 2114,44 кв. м., за които не са представени доказателства за изпълнение на услугите от работници на "Вип ал 07"ЕООД и за приемо-предаване на извършената доставка на "Таргет билд"ЕООД. Представени са три акта от 23, 25 и 27.06.2011 г. за установяване на СМР, подлежащи на закриване, в които са описани работи с гипсокартон, чието количество не съответства на фактурираните количества от "Вип ал 07" ЕООД. В актовете като възложител е посочен "М. О. Р."АД и строител "Таргет билд" ЕООД, като актовете са подписани от консултанта "Норд" ООД и "Таргет билд"Е ООД и не носят подпис на възложителя и "Вип ал 07" ЕООД. Така съставените актове не удостоверяват приемо-предаване на извършени строителни работи от "Вип ал 07" ЕООД на "Таргет билд" ЕООД и не могат да се обвържат с представения акт образец 19 за приемо-предаване на СМР от "Таргет билд" ЕООД на ревизираното лице. Относно осъществяване на доставки от ЕТ"Й. Б." на "Таргет билд" ЕООД също липсват приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки за предаване на осъществени строителни услуги с материали на предходния доставчик. Необосновано съдът е приел, че фактурираните количества монтиран гипсокартон от предходните доставчици могат да бъдат отнесени към описаните в акт образец 19 от 27.07.2011 г. СМР, съставен от ревизираното лице и прекия доставчик "Таргет билд" ЕООД, в който са описани работи с гипсокартон с площ 2061,81 кв. м. Фактурираните количества СМР с гипсокартон изискват транспортни средства, с каквито не разполагат "Таргет билд"ЕООД и неговите подизпълнители "Вип ал 07" ЕООД и ЕТ "Й. Б.". Неправилно съдът е приел, че щом услугите са осъществени за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Таргет билд" ЕООД предвид решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Т. практика на СЕО и СЕС приема, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит получателят по фактурата трябва да разполага с фактура, доставката, по която е осъществена от издателя на фактурата. В този смисъл Е решението по дела С-152/02 на СЕО, С-285/09 на СЕС и редица други. В случая осъществяване на доставки на СМР от "Таргет билд" ЕООД не е доказано, поради което за ревизираното лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на "Таргет билд" ЕООД. Съдът не е обсъдил констатациите в РД на стр. 14 за издадени фактури за неосъществени доставки с цел ползване на неправомерно формиран данъчен кредит. В РД е констатирано, че ревизираното лице има основна дейност строителство през 2011 г., поради което наемането на подизпълнител, който няма технически възможности да изпълни възложените СМР и не е предал строителни услуги на ревизираното лице по фактурите, по които е ползван данъчен кредит не говори за добросъвестност на получателя по фактурите - ревизираното лице. Неправилни са и изводите относно авансовите фактури на "Таргет билд" ЕООД. По авансова фактура възниква право на приспадане на данъчен кредит, не само когато доставката е достатъчно конкретно определена, но и когато е осъществена. В този смисъл е решението по дело С-419/02 на СЕО, т. 50, в която СЕО приема, че доставките на стоки или услуги са предмет на ДДС, а не плащанията за тези доставки. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 17 200 лв по фактурите на "Таргет билд"ЕООД следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В частта по ЗКПО съдът е отменил РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2011 г. с разходите по фактури на "Таргет билд"ЕООД, които видно от РА са в размер 86 000 лв, на които след увеличение на финансовия резултат с тях съответства корпоративен данък в размер 8600 лв, който неправилно съдът е посочил като размер на увеличението на финансовия резултат, допускайки очевидна фактическа грешка. При неосъществени доставки по фактурите на "Таргет билд"ЕООД осчетоводените по тях разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанската операция, поради което в РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2011 г. с тези разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО като е определен корпоративен данък за внасяне с лихви. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Дължимият корпоративен данък за 2011 г. остава в размер 9570,03 лв, за който съответните лихви са 1760,25 лв. В частта за разноските решението следва да бъде отменено, тъй като поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер 1724,21 лв - общо 6896,84 лв. Дружеството има право на разноски по делото в размер 3066,04 лв, от които 2099 лв вече са присъдени при първото разглеждане на делото и следва да се присъдят още 1033,04 лв. По компенсация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора 4863,80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,