Решение № 8040 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2013 г.

Решение № 8040 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Глобал Биомет" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", ул. "Васил Априлов" № 12, представлявано от Ваньо Георгиев Алексиев, в качеството му на управител; "Биомет" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", ул. "Васил Априлов" № 12, представлявано от Ваньо Георгиев Алексиев, в качеството му на управител и ЕТ "Благой Черкезов", със седалище и адрес на управление: обл. Благоевград, общ. Струмяни, с. Струмяни, ул. "Цар Калоян" № 9, представлявано от Благой Кирилов Черкезов, чрез общия им пълномощник адв. Юлиян Александров Спасов, срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. С подробно изложени доводи решение се оспорва, като нищожно. При условията на алтернативност същото се оспорва и като незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В откритото съдебно заседание, чрез пълномощника се моли депозирана жалба да бъде уважена, като обжалваното решение се обяви за нищожно или в хипотезата на алтернативност за незаконосъобразно. По делото са представени и писмени бележки. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, както и разноски за заплатени адвокатски хонорари, за всеки един от жалбоподателите. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес и алтернативно за неоснователност на жалбата. Прави искане за прекратяване на образуваното производство и алтернативно за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, чрез процесуалния си представител, в депозирани подробни писмени бележки и в откритото съдебно заседание заявява оспорване на жалбата поради нейната недопустимост и неоснователност. Заинтересованата страна - "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна не представя становище по касационната жалба. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По отношение на процесуалната й допустимост, съдът се е произнесъл с определение от 14.01.2013 г., поради което не следва повторно да обсъжда възражения на ответната и заинтересованата страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от приложените към административната преписка доказателства - дружеството "Глобал Биомет" ЕООД е сключило договор за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала, върху покрива на съществуваща сграда, с обща инсталирана мощност 200 кW, находяща се в обл. Габрово, общ. Севлиево, гр. Севлиево, ПИ № 024052, към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД; дружеството "Биомет" ЕООД е сключило договор за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала, върху покрива на съществуваща сграда, с обща инсталирана мощност 200 кW, находяща се в обл. Габрово, общ. Севлиево, гр. Севлиево, ПИ № 024058, към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД; дружеството ЕТ "Благой Черкезов" е сключило договор за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 181 кW, находяща се в общ. Струмяни, с. Илинденци, местност "Пушовец", ПИ № 135024, към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Преференциалните цени, които са приложими спрямо произведената от електроцентралите електрическа енергия са определени с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР. Съгласно атакуваното решение, Дружествата ще дължат цена за достъп по Раздел III, т. 4 от същото, върху произведената от централата електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г., а именно 232,64 лв./МВтч. Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по отделни заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи ("Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД) до ДКЕВР, в качеството си на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Видно от наличната по преписката документация, на 14.09.2012 г. ДКЕВР на закрито заседание е разгледала доклад с Вх. № Е-ДК- 584/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Според текста на обжалваното решение, производството по издаването на решението е започнало по искане на операторите на електроразпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа, подадени на 13.09.2012 г. Както констатира ДКЕВР в обжалваното решение, към подадените заявления дружествата не са приложили конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, като същите са посочили, че към момента на подаване на заявленията, цялата необходимата информация и конкретни данни не могат да бъдат събрани. Това обстоятелство (забавянето да представят информацията), според ДКЕВР, обосновавало искането на операторите да бъдат определени временни цени, които да действат до определяне на окончателни такива. Според ДКЕВР, с подадените заявления органът е бил сезиран да определи цени, а именно цени за достъп до съответните мрежи, които са част от условията на договора за достъп, на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В обжалваното решение ДКЕВР изрично посочва, че вече е определила цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за текущия регулаторен период с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г., които цени са дължими от потребителите в качеството им на ползватели на мрежите. ДКЕВР приема, че при определянето на временните цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, органът следва да използва служебно известните му данни, като квалифицира за такива предоставяната отчетна информация от дружествата, както и информацията, изисквана от лицензиантите във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност, включително и информацията, получена от други официални източници. В обжалваното решение обаче, административният орган не посочва конкретно служебно известните му данни, които е използвал за определянето на цените за достъп. В обжалваното решение, без да се позовава на нормативно определените методи за изчисление на регулирани цени, ДКЕВР определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, единствено съобразно датата на въвеждане в експлоатация, размера на инсталираната мощност и вида на възобновяемия източник, като цената е определена като относителен дял от съответната преференциална цена за изкупуване. ДКЕВР не посочва в решението си критериите, въз основа на които е приела определянето на различните цени за различните видове електроцентрали, както и защо такива цени не се дължат от другите производители на енергия от възобновяеми източници, неползващи преференциалната цена. Неоснователни са наведените доводи за нищожност на атакуваното Решение. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, ДКЕВР има право да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба, по изрична законова делегация, и при спазване на принципите, визирани в чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV Ценово регулиране от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия свързани с това регулиране. Изрично е посочено с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал. 4 от ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В тези случаи комисията е обвързана да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е определено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.). С наредбата не е предвидена възможността за определяне на временни цени, каквато възможност е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид на което определяща е законовата уредба. Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателите за нищожност на оспореното решение, поради липса на компетентност на органа. Приемането на решението е в кръга на предоставените законови правомощия на ДКЕВР по регулиране цените на електрическа енергия, а в проведеното административно производство по издаването му не се установяват особено груби нарушения от степен, която да обуславя нищожност на административния акт. Принципите за регулиране на тези цени за заложени в действащата Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., Обн. ДВ. бр. 17 от 2 март 2004 г., изм. ДВ. бр. 62 от 31 юли 2007 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 5 юни 2012 г.). Правилно, в обжалваното решение, ДКЕВР извежда правомощието си за определяне на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, тъй като дружествата са едновременно производители и потребители на електрическа енергия. Цитираната от ДКЕВР разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ в обжалваното решение обосновава извода, че цената за достъп е част от условията на договора за достъп, уредени в тази нормативна разпоредба. Тази разпоредба определя цената за достъп до мрежата като част от условията на договора за достъп, който производителите следва да сключат с операторите на мрежите. Обжалваното решение на ДКЕВР обхваща практически всички категории електрически централи от ВЕИ (ползващи преференциални цени за изкупуване), въведени в експлоатация в електроенергийната система в последните години. По отношение на тях обаче не е налице хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тъй като всички централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ, сключват на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.; изм. с Решение № 2535 от 21.03.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 27 от 29.03.2005 г., в сила от 29.03.2005 г.; изм. и доп., бр. 25 от 5.03.2008 г.) сделка за достъп до съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа преди въвеждането им в експлоатация - чл. 84, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17.07.2012 г. Двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е изтекъл на 17.09.2012 г. Съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Заявителите "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София и "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна, както и останалите електропреносни и електроразпределителни предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. В случая от енергийните предприятия не са представени документи и доказателства относно образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Също така не се установяват фактически данни относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателите като производители на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересовани страни по делото. Обжалваното решение на ДКЕВР е немотивирано. Съгласно чл. 59 от АПК и чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, административния акт следва да бъде мотивиран, като включително трябва да бъдат посочени фактическите основания за неговото издаване. В обстоятелствената част на решението ДКЕВР не излага информацията, необходима за приемане на такова решение, финансовите анализи, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежата и "другите източници на информация". Нещо повече, в обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация. Поради това ДКЕВР приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Новите цени за достъп са определени като процент от друга цена, а именно преференциалната цена на електрическата енергия, което противоречи на законовата разпоредба цените да отразяват обоснованите разходи на енергийните предприятия, чл. 36 и чл. 37 от Устройствения правилник. Правомощията и функциите на ДКЕВР в качеството и на държавен регулатор, регламентирани в ЗЕ (чл. 30, чл. 32) и в НРЦЕЕ (чл. 3, чл. 34) включват правото и да може да утвърждава цени на електрическа енергия на базата на анализ и оценка на предоставената релевантна информация и данни, посочени в чл. 28 от НРЦЕЕ във връзка с чл. 5, които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - пренос и снабдител и потребители, но по изложените съображения решението на ДКЕВР в оспорените му части е незаконосъобразно, произнесено в нарушение на материалния закон и принципите на ценово регулиране, както и на установената форма - не са посочени юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право да регулира цените на жалбоподателите, поради което следва да бъде отменено. Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта, с която са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, по Раздел III, т. 4. С оглед изхода на делото, ответната страна дължи направените разноски по заплащане на държавна такса в размер на 50 лева и 60 лева адвокатско възнаграждение, за жалбоподателя ЕТ "Благой Черкезов". По отношение на останалите двама жалбоподатели - "Глобал Биомет" ЕООД и "Биомет" ЕООД, не са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което следва да им бъдат присъдени само направените разноски по заплащане на държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,