Решение № 13212 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2014 г.

Решение № 13212 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Димитър Иванов Иванов и на Областна дирекция на МВР - Варна против решение № 8343/27.12.2013 г. по адм. д. № 8618/2012 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 4 състав. Касационната жалба на Димитър Иванов Иванов, подадена чрез адв. Анка Ганчева, е в частта, с която са отхвърлени предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага доводи, че претендираните от него обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от издадената и отменена впоследствие заповед № 16/09.01.2009 г. на директора на ОД МВР - Варна. Съдът не е обсъдил бездействието на административния орган за събиране на доказателства относно кредита на брат му в "Експресбанк" АД и произтичащите от това вреди. Иска да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове. Оспорва касационната жалба на Областна дирекция на ОД МВР - Варна. В писмената защита по делото претендира заплащане на законната лихва върху обезщетението по всеки един от предявените искове. Претендира и заплащане на разноски за касационната инстанция. В касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Варна се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Димитър Иванов Иванов сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед № 16/09.01.2009 г. на директора на ОД МВР - Варна. Оспорва изводите на съда относно периода, в който е действала заповедта и произтичащите от това вреди. Твърди, че на 07.06.2011 г. Иванов е бил уведомен, че принудителната административна мярка е била отменена служебно на 26.05.2011 г. Оспорва размера на определеното обезщетение във връзка с така направеното възражение и иска същото да бъде намалено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, а по същество са неоснователни. Съдът, при спазени съдопроизводствени правила, е допуснал и приел допустимите и относими доказателства. Мотивираният извод за частична основателност на заявените претенции и за размера на обезщетението е в съответствие с фактически установеното. Доказателствата по делото установяват кумулативно изискуемите елементи от състава на претенцията по осъдителния диспозитив, а за останалите искови претенции основателността е недоказана. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран с искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени при условията на кумулативно обективно съединяване от Димитър Иванов Иванов срещу Областна дирекция на МВР - Варна. Вредите са претендирани като следствие на отменена заповед № 16/2009 г. на директора на ОД МВР - Варна, с която му е била наложена ПАМ - забрана за напускане на страната на основание чл. 76, т. 3 ЗБДС (отм.), отменена с решение № 9343/от 28.06.2012 г. по адм. д. № 4920/2011 г. по описа на ВАС, VII отделение. Предявените искове за обезщетение за имуществени вреди съдът е отхвърлил изцяло. Претенциите се свеждат до следното: 1. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2774,30 лв., представляващи държавни такси, разходи за удостоверения, пощенски разходи по адм. д. № 204/2010 г. на АС - Врана, адм. д. № 4920/2011 г. на ВАС и по адм. д. № 4095/2010 г. на ВАС; 2. разходи за правна помощ и консултации по тези дела; 3. разходи за преглед и стабилизиращо лечение на лявото око, изразяващи се в предписани от офталмолог за периода от м. 01.2009 г. до м. 06.2012 г. лутеинови препарати и допълнителни прегледи в клиника "Вижън". Претенциите за неимуществени вреди са в общ размер на 8000 лв. и включват: иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. поради лишение от квалифицирано лечение и завършване на лечение и нарушени права съгласно Хартата на пациента; поради физически болки и страдания, загуба на време, пренапрежение и дистрес, задълбочаване на инвалидността, причинени от бездействието на административния орган за събиране на всички доказателства при издаване на заповед № 16/2009 г. - 2000 лв.; поради болки и страдания като последица от неприлагане на съдебна практика във връзка с правото на защита - 1000 лв.; нематериални вреди от ограничаване на гражданските права и нарушаване на Хартата на основните свободи и Директива 2004/38 като последица от отмяна на заповедта - 1000 лв. С обжалваното решение Административен съд - София-град е приел за основателен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., причинени поради нарушаване на гражданските права на ищеца от издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Издаването и е ограничило правото на свободно движение и е довело до причиняване на болки и страдания от психическо естество. Останалите претенции за имуществени и неимуществени вреди съдът е отхвърлил, като е изложил подробни мотиви относно всички претенции. Решение е неправилно само в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., поради физически болки и страдания, загуба на време, пренапрежение и дистрес, задълбочаване на инвалидността, причинени от бездействието на административния орган за събиране на всички доказателства при издаване на заповед № 16/2009 г. В останалата част то съдържа задълбочен анализ на фактите по делото и логически обосновани изводи. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и е дал отговор на всички твърдения на ищеца. По предявените искове за имуществени вреди правилно съдът е приел, че претенциите за заплащане на държавни такси, такси за удостоверения, възнаграждения за правна защита и консултации е следвало да се претендират в хода на всяко едно съдебно производство поотделно. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира присъждането на разноските по делото да става съобразно изхода на спора и от съда, който отменя административния акт, респ. отхвърля оспорването. Претенцията е следвало да се предяви в хода на самото производство или допълнително по реда на чл. 248 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК. От това следва, че разноските, направени в съдебни производства не могат да се претендират като имуществени вреди с отделен иск, предявен независимо от оспорваното право. В този смисъл са изводите на Административен съд - София-град, които напълно се споделят от касационната инстанция. Обосновани са изводите на съда за неоснователност и недоказаност на претенцията за имуществени вреди от предписан офтантимолол 5%, за периода от 01.2009 г. до м. 06.2012 г. - 470,40 лв., предписани лутеинови препарати - общо 428 лв., допълнителни прегледи в клиника "Вижън"С - 90 лв. Липсват доказателства, че посочените средства са направен разход в резултат на наложената и отменена ПАМ. Видно от доказателствата по делото ищецът е с диагностицирано очно заболяване на лявото око от 2002 г. Представеното заключение на вещо лице д-р Петър Грънчаров проследява историята на заболяването на Иванов, което изисква непрекъснато поддържащо лечение. Поради това не може да се направи извод, че извършеното лечение и закупените лекарства през посочения период са в пряка и непосредствена връзка с отменената заповед. Съдът правилно е приел, че претенцията е и недоказана, предвид липсата на документи за така заплатените разходи по отделните пера. Представените по делото фактури за закупени лекарствени препарати са от 2012 г. По отношение на иска за неимуществени вреди поради лишение от квалифицирано лечение, съдът е приел, че искът в размер на 4000 лв., е неоснователен. След анализ на заключението на вещо лице д-р Петър Грънчаров и на писмените доказателства, съдът е мотивирал, че липсват категорични доказателства за явното намерение на ищеца да проведе лечение в чужбина и само разменените покани от 08.02.2009 г. и 09.02.2009 г. с клиника "С. А" в Белгия не доказват, че лицето е имало желание и е извършило всички стъпки, за да напусне РБългария и да се оперира. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съда. По делото са представени писмени доказателства, че през 2005 г. на Иванов е проведено лечение в Белгия чрез поставяне на силиконово масло в окото. Видно от заключението на експерта, този силикон трябва да се махне в период от 2 до 8 месеца. След като от първата операция в Белгия са минали 4 г, не е било клинично необходимо точно в заявения от него период през 2009 г. Иванов да посети същата клиника. Показанията и на свидетелите са в насока, че той не е посетил клиниката навреме поради липса на средства. Това потвърждава извода на съда, че липсва пряка и причинна връзка между незаконосъобразната заповед и твърдените неимуществени вреди. По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в резултат на физически болки и страдания, загуба на време, пренапрежение, задълбочаване на инвалидността, настоящата инстанция приема, че вредите по този иск се претендират от издаването на самата заповед за налагане на ПАМ. Безспорно отменената като незаконосъобразна заповед е причинила на касационния жалбоподател напрежение, стрес и загуба на време. Поради заболяването му и необходимостта от постоянно лечение, налагането на административните ограничения са му причинили страдания, които следва да бъдат обезщетени в настоящото производство. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск. По претенцията от 1000 лв. за претърпените болки и страдания като последица от неприлагане на съдебната практика във връзка с правото на защита, съдът е посочил, че тези неимуществени вреди се претендират от бездействие на издателя на заповедта в самото административно производство, а не от действието на самата заповед за налагане на ПАМ. Изводите на съда са обосновани. Възраженията, касаещи незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган в административното производство по издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е следвало да се изложат в производството по оспорването на самата заповед. След отмяната й като незаконосъобразна от съда, тези възражения са преклудирани и не могат да служат като основание за претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Варна съдът приема за неоснователна. По делото няма данни заповедта да е била оттеглена от административния орган. Дори и да е бил уведомен Иванов, че на 26.05.2011 г. заповедта е била служебно отменена, това действие е извършено след обжалване на заповедта по съдебен ред и след като тя вече е породила правни последици, които са били в разрез с правото на свободно движение на Иванов. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта на отхвърления иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., а в останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира за недопустимо искането за присъждане на лихви върху главницата по отделните искове, депозирано в писмената защита. Такава претенция не е заявена с първоначалната искова молба и не е разглеждана в производството пред административния съд, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по нея. Претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, направена от страна на Димитър Иванов Иванов, съдът намира за основателна за сумата от 220 лева, съобразно уважената част на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,