Решение № 7763 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2010 г.

Решение № 7763 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Варна при ЦУ на НАП и на Мустафа Шабан Мехмед в качеството му на ЕТ "Мустафа Шабан-МАМАШ" със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. "Пирин, № 27, против Решение № 1977 от 8.10.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 341 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на търговеца е отменен ревизионен акт /РА/ № 270800228/24.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен, потвърден с Решение № 772 от 14.01.2009 г. на директора на Д"ОУИ"Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2007 г. в размер над 2 972,40 лв. главница и над 261,09 лв. лихви; задължения за ДОО за периода 01.01.2005 г. - 30.04.2008 г. в размер над 604,98 лв. главница и 203,94 лв. лихви; задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 783,66 лв. главница и 68,65 лв. лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против РА, в частта му, с която на РЛ са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2007 г. в размер до 2 972,40 лв. главница и до 261,09 лв. лихви.

В касационната жалба на данъчната дирекция се твърди, че съдебното решение в отменящата РА част е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в основаване на решението, в тази част, на експертно заключение, изготвено въз основа на представени в съдебното производство главна книга и извлечения от счетоводни сметки, оспорени от процесуалния представител на данъчната администрация, които се различават от представените в ревизионното производство и копия на същите документи, но с различно съдържание. Съдът не изложил никакви мотиви относно доказателствената сила на оспорените документи, послужили като документална опора на възприетото експертно заключение. Съответно, по същите причини неправилно е решението и в отменящата задължения за ДОО и ЗОВ част. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба Мустафа Шабан Мехмед в качеството му на ЕТ "Мустафа Шабан-МАМАШ", чрез адв. В. Колева, оспорва жалбата.

В касационната жалба на търговеца се твърди, че решението в посочената по-горе отхвърляща жалбата част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за недоказаност на получени в заем парични средства в касата на предприятието. Още в ревизионното производство РЛ представило доказателства за предаването на сумата, които били отразени в счетоводството на лицето, факт потвърден и от приетата експертиза. Съдът обаче не обсъдил изобщо тези доказателства, а приел, че такива не са представяни. Необоснован е и изводът на съда, че за даването на заетите средства не са съставени първични счетоводни документи. Иска се отмяна на решението и на РА в тази част и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на данъчната дирекция и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на ревизирания търговец са определени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Съдебното решение, в частта му, с която жалбата на ревизираното лице е отхвърлена относно задължения по ЗДДС, КСО, ЗЗО и ЗГВРСНР не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на контрол в настоящето производство е първоинстанционното решение, в частта му, с която по жалбата на РЛ РА е бил отменен относно определени задължения над определените по-горе размери по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и в тази, с която жалбата на РЛ против РА в частта му относно определените задължения по ЗДДФЛ е отхвърлена.

1. По жалбата на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

При ревизията е установено внасяне от страна на собственика на предприятието в касата му на сумата 130 000 лв. на 01.03 и на 01.11.2007 г. Спорът в тази част се е свел до произхода на тази сума. РЛ е представило първоначално договор за банков кредит в размер на 16 000 лв. и договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, а впоследствие е поддържало, че цялата сума има за произход постъпления по банков път от клиенти на търговеца, които са били осчетоводени по разплащателна сметка, изтеглени са от сметката и са осчетоводени по сметка 499 "Други кредитори" и касата на предприятието "е била захранвана" от с/ка 499, в какъвто смисъл са били и обясненията на лицето, водило счетоводството на РЛ за процесния период на л. 95 от адм. преписка. С възражение против РД, РЛ е представило извлечения от счетоводни сметки, оборотни ведомости и главна книга в подкрепа на твърденията си. С потвърждаващото РА Решение в тази част на спора са изложени подробни мотиви за недоказаност на възраженията против РД, тъй като на 01.01.2007 г. по дебита на с/ка 501 Каса в кореспонденция на с/ка 499-Др. кредитори са постъпили 70 000 лв., която сума не би могла да бъде прехвърлена от с/ка 5032 Разплащателна сметка, защото първият оборот по дебита на с/ка 499 в кореспонденция със с/ка 5032 е от по-късна дата - 05.01.2007 г. На 01.03.2007 г. по дебита на с/ка 501 Каса в кореспонденция на с/ка 499-Др. кредитори са постъпили 80 000 лв., като до 05.03.2007 г. по дебита на с/ка 499 в кореспонденция с кредита на с/ка 5032 са записани само 23 500 лв. /разликата от 56 500 лв. според ревизиращите е с недоказан произход/. Най-накрая, на 01.01.2007 г. по дебита на с/ка 501 Каса в кореспонденция на с/ка 499-Др. кредитори са постъпили 50 000 лв., които според ревизиращите са с доказан произход. Така, с решението се изтъква, че сумата 126 500 лв. /70 000+56 5000 лв./, постъпили в касата са с недоказан произход и представлява облагаем доход по чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ.

За да отмени решението в описаната по-горе част, съдът възприел изцяло заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено на базата на представените в ревизионното производство и в съдебното заседание на 23.09.2009 г. извлечения от главна книга и извлечения от счетоводни сметки. Съгласно това заключение, неоспорено от ответника, основен източник на средства за финансиране на дейността на едноличния търговец са плащания от клиенти, осъществявани по банков път, като действителните плащания за периода 01.01- 31.12.2007 г. са в размер на 172 037,25 лв. На стр. 2-ра от заключението експертът ясно е обяснил, че паричната наличност по см. 501 "Каса" е еднаква съгласно и двете копия от извлечението от Главна книга за процесния период, което обосновава извода на съда за липса на противоречиви данни в съдържанието на документите, представени в ревизионното производство и пред съда. Липсват, също така, разминавания относно сумата по кредита на "Разплащателна сметка 5032 в лева в ОББ" в кореспонденция с дебита на с/ка 499 "Други кредитори". Това прави несъстоятелно касационното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, защото не се произнесъл по твърдяните противоречия в съдържанието на документите, още повече, че съдът е изложил ясно становището си по тях, основавайки се на експертизата. Вещото лице категорично е заявило в заключението си, че произходът на спорните суми е доказан и че извършеното от ЕТ осчетоводяване не е в нарушение на счетоводното законодателство. При тези доказателства, решението в отменящата РА част е правилно и следва да остане в сила. На страните разноски не се дължат поради липса на доказателства за сторени такива в това производство.

2.По жалбата на РЛ.

За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в частта му, с която са определени задължения по ЗДДФЛ в размер на 2 972,40 лв. главница и 261,09 лв. лихви, съдът е приел, че е недоказан произходът на средства в размер на 27 990 лв. като заеми от трети лица, "не са представени никакви доказателства относно предаването на сумата, нито първични счетоводни документи, удостоверяващи постъпването й в касата на фирмата". Съдът изобщо не е обсъдил представените договори за временна финансова помощ, писмените обяснения на заемодателите /стр. 113 и 114 от данъчната преписка и представени към жалбата по административен ред - втора папка от приложението/ и описаните в представената оборотна ведомост на см. 499 - "Други кредитори" първични счетоводни документи за даването на средствата. При наличие на неоспорена експертиза за осчетоводяване на спорните суми като заемни средства в счетоводството на лицето, основателно касаторът - РЛ поддържа, че съдът е следвало да укаже на страната, че следва да представи наличните у нея първични счетоводни документи във връзка с даването на сумите и едва при непредставянето им да заключи, че такива липсват.

Предвид изложеното съдебното решение в тази част и в съответната част за разноските, с която Д"ОУИ" Варна по компенсация е осъдена да заплати разноски в размер с 334 лв. по-малко, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила следва да бъде отменено и делото да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По претенциите за разноски в тази част следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение.