Решение № 12485 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2011 г.

Решение № 12485 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Дурайд Маджид Саид, гражданин на Ирак, против решение № 130/29.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Изложени са доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно производствените правила.

Ответната страна - ДАБ, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок жалба, е неоснователна.

С обжалваното административно решение е отказано представяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ - липсват основателни опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини с оглед фактите, отразени в интервютата.

Дурайд Саид е напуснал легално Ирак на 16 - 17.03.2010 г. и е отишъл в Сирия. В България влиза нелегално на 20.03.2010 г. от Турция.

Дурайд Саид мотивира молбата си за бежански статут с причината, че е работил като фризьор (дамско фризьорство) и в тази връзка е имал предупреждение от шиитска групировка през 2007 г. да не упражнява тази професия. След това кандидата е напуснал работа и е останал в дома си в продължение на 5 месеца без работа. В продължение на една година работи в ресторант, докато най-накрая разговаря с приятел, който е бил в България и от него получава информация за нашата държава. Тогава решава да напусне Ирак и да дойде в България.

Конкретната причина за заминаването на Дурайд Саид от Ирак е причината, че там няма свобода, за да упражнява професията си на фризьор.

Нежеланието на Дурайд Саид да се върне в Ирак не се базира на страх от нарушаване на човешките му права и опасност за живота му. В бежанската история на лицето няма преживяно насилие лично от кандидата, както и липсват предпоставки за евентуално бъдещо преследване или евентуални проблеми. В мотивите на кандидата няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живот.

Според справка на Външното министерство, вх. № 2122/20.07.2009 г., изпратена до председателя на ДАБ, по отношение на обстановката в Ирак, както и мотивите за прилагане на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола от 1967 г. спрямо иракски граждани е видно, че ".... От ноември 2007 г. в Ирак се отчита съществена промяна в обстановката с очертаваща се тенденция на подобряване. Постигнат е съществен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в гр. Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност, значително нарастват техния капацитет и числен състав. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Намалял е броят на актове на насилие и терор и е снижен общият градус на напрежение в сферата на сигурността.....".

В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие", характеризиращо въоръжен конфликт.

Отвличанията на иракски граждани за получаване на откуп не е типично действие за терористичните организации. С това се занимават предимно криминални групировки и елементи от полуразпадналите се милиции, които по този начин набавят средства за дейността си. Съществува практика чрез отвличания да се предизвика изселване на цяла фамилия. Силите за сигурност на този етап трудно могат да отделят потенциал, за да разследват всеки отделен случай на отвличане. Вероятно този проблем ще се запази като мотив за емигриране, без обаче да съществува сигурна възможност за изясняване на основателността.

Нуждаещите се от закрила граждани са включени в няколко рискови групи:

• подпомагали реално дейността на българските контингенти в Ирак;

• жени, които са останали като глави на семейства;

• хора от християнските малцинства, тъй като те имат най-малки възможности за самозащита и помощ отвън;

• офицери от армия и полиция, преследвани заради участие в законни операции срещу терористи;

• активни журналисти и членове на правозащитни неправителствени организации, преследвани заради позиции и дейност.

Статут на бежанец се предоставя на конкретно лице - гражданин на определена държава, а не на всички граждани на тази държава, т. е. основанието не е обстановката в страната или гражданството на молителя, а основателното опасение от преследване на конкретното лице по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения. Въз основа на устните показания на бежанеца, може категорично да се направи извода, че той не е преследван в Ирак по петте признака. В изявленията му няма факти, показващи, че спрямо него и осъществявано преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5. Той не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и Закона за убежището и бежанците. За Дурай Саид не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец.

От приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", вх. № 2074/15.07.2009 г., е видна европейската практика (Великобритания) при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани:

• съобразно насоките на ВКБООН от април 2009 г. положението в Ирак като цяло се характеризира с чувствително намаление на насилието и атаките от страна на различни екстремистки групи, които доколкото продължават, са най- вече на политическа основа и са свързани с продължаващата борба за власт между политическите партии, въоръжените групи и етническите общности;

• съдът на Европейските общности подчертава, че за да се квалифицира един иракски гражданин като лице, заслужаващо закрила по причина на безогледно насилие в Ирак, е необходимо конкретно за този човек нивото на насилие да бъде толкова високо, че неговото завръщане в страната да представлява риск "единствено във връзка с присъствието му на цялата територия на страната или в определен район", независимо от личното му положение.

От показанията на чужденеца може да се направи извода, че спрямо него не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Чужденецът не съобщава факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт.

По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,