Решение № 7903 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2013 г.

Решение № 7903 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" - гр. Русе и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2146/31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2047/2013 г. по описа на Варненския административен съд. ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" - гр. Русе обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 181204377/18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 177/07.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по ЗДДС в размер на 41 499,41 лв. и лихва - 21 824,78 лв. и задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 387,05 лв. и лихви за възстановяване в размер на 71,95 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото, което е довело до формиране на погрешни правни изводи и до постановяване на незаконосъбразен съдебен акт. Твърди се в касационната жалба, че съдът пристрастно е приел, че представените от доставчиците документи са неоспорими доказателства, доказващи реалността на доставките и в тази връзка са развити подробни доводи. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която по жалба на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" - гр. Русе е отменен РА № 181204377/18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 177/07.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по ЗДДС за месец декември 2007 г. за сумата над сумата от 14 043,05 лв. (разликата между 14 123,55 лв. и 14 043,05 лв.) и лихви над 8 370,35 лв. (разликата между 8 518,33 лв. и 8 370,35 лв.). Релевират се всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че по време на ревизията при извършена проверка на доставчика "Меком" ООД е установено, че са издадени фактури за хляб и хлебни изделия на едноличния търговец и са осчетоводени от него, а и част от фактурите са с подпис за получател. Според касатора след като съдът е установил, че по преписката липсва фактура № 215/03.07.2007 г., той е бил длъжен да укаже същата да се попълни. С касационната жалба касаторът представя пълният комплект фактури - 28 бр., които са издадени от "Меком" ООД, но не са осчетоводени от ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев". Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което жалбата на едноличния търговец в посочената част бъде отхвърлена, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна и за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев". Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" е неоснователна, а на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е основателна поради следните съображения: По касационната жалба на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев". В частта по ЗДДС първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт за незаприходени в счетоводството на ревизирания субект фактури, издадени му през 2007 г. на 2008 г. Спорът между страните по делото е относно това дали на ревизирания търговец са доставени стоките по процесните фактури, издадени от 22 доставчици. Съдът въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, вследствие извършени от приходните органи насрещни проверки на доставчиците е приел, че е установено, че последните са доставяли стоки на жалбоподателя - хранителни стоки и цигари, които той не е отчитал в счетоводството си. Съдът не е възприел възраженията му, че процесните стоки не ги е получавал. Установеното от приходните органи издаване на фактури от доставчиците, осчетоводяването от тях, плащането на стоките от получателя, е обусловило съда да приеме, че са налице укрити приходи от неосчетоводени получени стоки, които впоследствие са продадени. Съдът е счел, че е правилен възприетият от органите по приходите подход - да се счита, че стоките са реализирани в последния период на съответната година, което е прието, че е благоприятно за жалбоподателя. Правилно според съда приходните органи са използвали търговската надценка като среден размер, деклариран от жалбоподателя - 15%, а относно цигарите, които са с фиксирани цени, за надценка е взета търговската отстъпка на доставчиците - 6%. Обстоятелството, че някои от доставчиците не са представили фактури, съдът е приел, че това не означава, че доставки към жалбоподателя не са осъществени, като се има предвид, че проверките на доставчиците са извършени през 2012 г. и е нормално някои от фактурите да не се съхраняват. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че дейността на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" - гр. Пловдив е свързана със стопанисване на магазин за хранителни стоки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред поради установеното в хода на ревизията, че са осъществени доставки на хранителни стоки и цигари от 22 доставчици - "Вела-М" ЕООД, ЕТ "Янтар 2000-Илия Иванов", "Паме" ООД, "Теда Кейтъринг" ООД, "Фортуна Ком" ООД, "Данон Сердика" АД, "Девин Роял" ООД, "Стар Фуудс България" ЕООД, "Елит Мес Минев - Родопа - Велико Търонво" ЕООД, ЕТ "Венцислав Иванов", "Млечна борса-Русе" ООД, ЕТ "Венелин Симеонов-Иво", ЕТ "Сафари-МХ-Пламен Генчев", "Грил" ЕООД, "Томи-2П-2005" ООД, "Меком" ООД, "Лъчезара-2005" ЕООД, "Томи 2П" ЕООД, "Русе Табак" ЕООД, "Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест" АД, ЕТ "Теодоро Бабаров-Клио Комерс"и "Деливъри Русе 2" АД. Правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи за неотчетени приходи от ревизираното лице, след като при извършени от тях насрещни проверки на посочените доставчици е установено, че стоките са доставяни на касатора, издавани са му фактури, които доставчиците са осчетоводили, както и е налице плащане по тях по касов път. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не е установено реалното извършване на доставките на хранителни стоки и цигари. След като ревизията е извършена по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт, които пак по силата на същата разпоредба се ползват с презумпция за вярност. Съдебното производство пред първоинстанционният съд е проведено само в едно съдебно заседание и касаторът не е ангажирал никакви доказателства, с които да обори констатациите на ревизионния акт, нито е направил пред съда доказателствени искания и не е оспорил доказателства. Наистина неговите твърдения са относими към отрицателни факти, но чл. 124, ал. 2 ДОПК е изключение от общото правило, важимо при доказването, че всеки следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. Такова доказване не е извършено от касатора в първоинстанционното съдебно производство. При това положение няма пречка констатациите на приходните органи да се считат за верни, след като не е доказано обратното. Наред с това първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства. От тях се установява, че доставчиците на касатора са му доставили процесните стоки, за които са издали фактури и са ги осчетоводили. Представени са и доказателства за транспортирането на доставките, като от писмените обяснения на представителите на доставчиците се установява, че стоките са доставяни регулярно по заявки, налице са и доказателства за плащането им. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че не е получавал стоките, поради наличие на достатъчно доказателства за това и наличието на писмени данни при доставчиците за тяхното доставяне, респ. плащане и осчетоводяване в техните счетоводства. Правилно съдът е възприел подхода на приходните органи за използваните надценки на стоките в размер на 15%, която надценка е декларирана от касатора, а относно доставката на цигари - 6%, която представлява търговската отстъпка на доставчиците. Тези надценки са използвани, предвид че правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че след като при извършената от тях инвентаризация не са установени наличности от тези стоки, то те са продадени и затова правилно са използвани посочените търговски надценки, а и като се има предвид, че се касае в голямата си част за хранителни стоки, то те нямат дълъг срок на годност и са бързооборотни. Именно поради установеното правилно е прието, че към 31.12.2006 г. търговецът е достигнал необходимия оборот за регистрация по ЗДДС, но не го е направил към 14.01.2007 г., а в много по-късен момент през 2010 г. Неоснователни са оплакванията на касатора, че само издаването на фактури не е достатъчно за установяване реалността на доставките, тъй като при извършените насрещни проверки на приходните органи на доставчиците на касатора са били налични и представени доказателства, от които се установява реалността на доставките, включително и използването на транспорт, вкл. и лични автомобили на доставчиците - еднолични търговци, както и стокови разписки, установяващи предаването на някои от стоките. Както вече беше посочено в мотивите на настоящето решение, доказателствената тежест е върху касатора поради ползването с презумптивна сила на констатациите на ревизионния акт, издаден при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Без значение в случая е оплакването в касационната жалба относно това, че фактури с гриф "оригинал" са се намирали при доставчика, тъй като това обстоятелство не променя правния резултат на първоинстанционния съд, направен въз основа на установеното неотчитане на доставките, респ. впоследствие и неотчетени приходи от продажбата на същите стоки. След като касаторът не е декларирал получаването на доставките, при ревизия по чл. 122 ДОПК е налице фикция, че впоследствие същите стоки ги е продал и след като не са ангажирани доказателства за обратното, то и решението на съда е постановено въз основа на установените факти и обстоятелства по делото. В частта по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи в данъчната основа за облагане са включили неотчетените приходи и затова е прието, че констатациите на ревизионния акт и в тази част не се опровергани по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решението в тази обжалвана част е правилно. Правилно съдът е възприел подхода на приходните органи, които в данъчната основа за облагане за 2006 г. са включили неотчетени приходи в размер на 28 548,94 лв., които са намалени с отчетната стойност на стоките, както и декларирани доходи от граждански договори и дължими вноски за здравно осигуряване. Затова правилно е определена данъчната основа за облагане в размер на 3 995,67 лв. и съответно дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е в размер а 387,05 лв. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания в тази част и като се има предвид, че доказателствената тежест в първоинстанционното съдебно производство е била на касатора, той не е постигнал опровергаване на констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, като не е представил никакви писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. Това процесуално бездействие на касатора не може да се подкрепи и затова касационната му жалба и в тази част е неоснователна. Предвид изложеното по-горе касационната жалба на ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" е неоснователна и следва решението в обжалваните му от търговеца части да бъде оставено в сила като правилно, съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Първоинстанционният съд за да отмени ревизионния акт за сумата от 80,50 лв. (разликата между 14 123,55 лв., установен за периода и 14 043,05 лв.) и съответните лихви над сумата от 8 380,35 лв. до пълния размер от 8 418,33 лв. е приел, че фактура № 215/03.07.2007 г. не се намира в административната преписка и при липсата й не може да се приеме, че е осъществена реална доставка на хлебни изделия. В тази част решението следва да се отмени поради следното: В касационната жалба са изложени доводи, че при окомплектоването на преписката е допусната грешка при преснимането на документите и страниците са преснети едностранно, а не двустранно и по този начин не е представена процесната фактура. Тя е приложена към касационната жалба, но като се има предвид че настоящият съд като касационна инстанция не е съд по фактите и регламентираната забрана за това в чл. 219, ал. 2 АПК, то ще следва в тази част решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане (само относно фактура № 215/03.07.2007 г. с издател "Меком" ООД) и постановяване на решение по същество от друг съдебен състав - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Следва да се има предвид и че по тази доставка ДДС е начислен в последния данъчен период на 2007 г., предвид че е прието, че стоките са получени, но е извършена с тях последваща доставка в последния отчетен период на 2007 г., след като не е установено да са в наличност и затова е начислен ДДС. Първоинстанционният съд е следвало да изиска пълно окомплектоване на административната преписка и като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отменителното основание, посочено по-горе. Относно разноските: ЕТ "Меги Плам-Станчо Станчев" е поискал разноски, но с оглед на това, че касационната му жалба е изцяло неоснователна, такива не му се дължат. На дирекция "ОДОП" - гр. Варна не се дължат разноски в частта, в което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец, тъй като за нея първоинстанционният съд е присъдил разноски, които съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК са за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. В частта, в която решението на съда се отменя и се връща зда ново разглеждане, разноските ще се определят при новото разглеждане на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,