Решение № 5981 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2018 г.

Решение № 5981 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Н. с адрес за кореспонденция в [населено място] срещу решение № 2258 от 3.04.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 11085/2017 г. С него се отхвърля жалба на М. Н. против разпореждане № 22-86/18.07.2017 г,. издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, дирекция "Инспекция по труда" гр. С. не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу разпореждане № 22-86 от 18.07.2017 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. С него, след разглеждане на заявление с вх. № 266895/2.09.2015 г. в ДИТ гр. С. на М. Н. и съобразяване и изпълнение на решение № 3502 от 20.05.2016 г. на Административен съд С. град, потвърдено с решение № 8210 от 27.06.2017 г. на ВАС е разпоредено прекратяване на трудов договор, № 7 сключен на 1.03.2010 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ между М. Н. и "Универс" ЕАД, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ, считано от 2.09.2015 г. Поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането с искане за отмяната му, като трудовото правоотношение бъде прекратено, считано от датата на издаване на разпореждането - 18.07.2017 г. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна. Установено е от приложената преписка, че по заявлението от 2.09.2015 г. от М. Н. до ДИТ гр. С. е установила, че макар и обявено в ликвидация търговското дружество извършва дейност, поради което с разпореждане № 22-206 от 25.11.2015 г. на директора на ДИТ С. е отказано прекратяване на трудовия договор. С влязло в сила решение № 3205/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 738/2016 г. Административен съд С. град е отменил разпореждането и върнал преписката на органа за произнасяне като е дал конкретни указания за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 2.09.2015 г. Това решение е оставено в сила с решение № 8210/27.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7967/2016 г. В изпълнение на указанията на АСС административният орган се е произнесъл с ново разпореждане, с което трудовият договор е прекратен, считано от 2.09.2015 г. При тези констатации съдът е приел, че издаденото разпореждане е законосъобразно издадено с оглед указанията на съда, дадени в мотивите на цитираните решения. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено без предизвестие в изброените случаи, включително и по т. 10 "когато работодателят преустанови дейността си". Съгласно чл. 327, ал. 2 КТ когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това, че работодателят, лицето което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, НОИ и НАП се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята за прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. В настоящият случай по подаденото заявление е постановен отказ да бъде издадено разпореждане за прекратяване на трудовия договор поради това, че е констатирано, че няма прекратяване на дейността на работодателя. Съдът е отменил това разпореждане и върнал делото като преписка за издаване на разпореждане за прекратяване на дейността като приел, че от доказателствата по административната преписка не се установява работодателят каква дейност е извършвал, а не е могло да бъде установен контакт с него. В резултат на тези указания е издадено обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ предвижда закрила на работниците, изразяваща се в това, да прекратят трудовия договор без предизвестие, когато работодателят е преустановил дейността си. Наред с това е предвидена и защитата по чл. 327, ал. 2, когато заявлението за прекратяване на трудовия договор не може да бъде подадено когато работодателят или представляващият го не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочени в трудовия договор. Жалбоподателката поддържа в жалбите си, че е продължила да изпълнява трудовите си функции, съгласно сключения договор, издавала е документи, УП-та, представяла е декларации в НОИ във връзка с полаган от нейна страна труд и на други лица. Във връзка с установеното от фактическа страна, че работодателят е преустановил дейността си и че не може да бъде подадено заявлението до представляващото го лице на адреса на управлението, каквито констатации са извършени в предходните съдебни решения, то е следвало да бъде издадено разпореждане за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на подаване на заявлението 2.09.2015 г. В това се изразява закрилата по КТ, веднага след като е преустановена дейността, да може да се прекрати едностранно трудовия договор и когато работодателят или представляващият го не могат да бъдат намерени на адреса на управление това да бъде извършено от ДИТ. В настоящият случай твърденията и доказателствата, че жалбоподателката е извършвала трудово дейност по трудовия договор, поради което тези действия от нейна страна да бъдат зачетени с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение са неоснователни. Ако дружеството е извършвало дейност и жалбоподателката е могла да прекрати трудовия догово на основанията в КТ, то не е имало пречка да го направи пред работодателя или представляващия го и не е била налице хипотезата на чл. 327 КТ. Ако работодателят е преустановил дейността си и представляващият го не е могъл да бъде намерен на адреса на управление, то закрилата е както е посочена в чл. 327 КТ, считано от датата на подаване на заявлението 2.09.2015 г., както е приел административния орган и съдът в обжалваното решение. Анализа на приложимите норми не предвижда хипотези на зачитане на трудово правотношение с работодател преустановил дейността си, като закрилата е при кумулативна връзка на материалните предпоставки по чл. 327, ал. 1, т. 10 във връзка с ал. 2 КТ. При подадено заявление по чл. 327, ал. 2 КТ не е имало основание жалбоподателката да извършва трудова дейност, след като работодателят е прекратил дейността си. Обратно, ако работодателят не е прекратил дейността си, то няма основание за подаване на заявление в хипотезата на чл. 327, ал. 2 КТ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение