Решение № 62 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 734/2009 г.

Решение № 62 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 734/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производство е по реда на глава Тридесет и трета НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 3355/2009 г., по описа на СРС и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение между прокурор от СРП и подсъдимия К защитника му адв. Г от САК. В искането се поддържа, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е съобразил влизането в сила на ЗИДНК /обн. ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./ в сила от 1.06.2009 г. и по - конкретно нововъведеното изискване съдът, постановил наказанието пробация, да определя и периодичността за изпълнение на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес". С това е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 42б, ал. 1 НК и е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като предпоставка за неговата допустимост, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането по основанието и предложението за отмяна по реда на възобновяването на определението на СРС по цитираното наказателно дело. Осъденият се явява лично и със служебно назначеният защитник адвокат А от САК. Защитата и осъденият пледират за уважаване на искането, тъй като то е в интерес на осъдения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. С цитираното определение от 15.06.2009 г. е одобрено споразумение между осъдения и неговия служебен защитник с прокурора от СРП, за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК да бъде наложено наказание "пробация" с двете задължителни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца, както и наказанието лишаване от правоуправление за срок от седем месеца, на основание чл. 343г НК. Настоящата инстанция констатира, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е съобразил влизането в сила на ЗИДНК /обн. ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./ в сила от 1.06.2009 г. и нововъведеното изискване, съдът, постановил наказанието пробация, да определя и периодичността за изпълнение на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес". С това е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 42б, ал. 1 НК, поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като предпоставка за неговата допустимост, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С атакуваното определение е одобрено споразумение между двете основни страни в наказателния процес - подсъдимият и неговата защита с представителя на обвинението - прокурорът, при съществената непълнота, описана в искането на Главния прокурор в частта, с която е определено наказанието, поради това, че не е приложен правилно законът в сила към момента на постановяването му. Този недостатък не може да бъде саниран в рамките на извънредния съдебен контрол, с оглед характера на диференцираната процедура по Глава Двадесет и девета НПК, а именно определящата роля на страните по споразумението относно вида, размера и периодичността на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес, като елемент от пробацията. Това обстоятелство изключва възможността настоящата инстанция да измени по реда на възобновяването определението, с което е одобрено споразумението между страните, като приложи основанието по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. За да се отстрани обсъденото нарушение на материалния закон, като се приложи правилно чл. 42б ал. 1 НК, е наложително наказателното производство по н. о. х. д. № 3355/2009 г. по описа на СРС да се възобнови, да се отмени постановеното по него определение за одобряване на споразумение между прокурор от СРП и подсъдимия К защитника му адв. Г от САК и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение